Решение № 769 от 16.12.2021, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 769 гр. Сливен, 16.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова при участието на секретаря Мариана В. Тодорова като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20212230104040 по описа за 2021 година

Производството е образувано въз основа на искова молба, с която е предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 59 ЗЗД предявен от К. В.

СП., ЕГН: ********** от гр. **** чрез адв. И.Т. от АК-Сливен за сумата от 500 лв., съставляваща платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие вследствие на водено неоснователно изпълнително производство по образувано изпълнително дело № 2625/2020 г. на ЧСИ Гергана Грозева , ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски в настоящото и в заповедното производството по делото. При условие на евентуалност е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за същата сума и за същите обстоятелства. Ищецът твърди, че със заявление по чл. 410 от ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 803/25.06.2021 г. по ч.гр.д. № 2410/2021 г. на РССливен, по силата на която било разпоредено длъжникът Община Сливен да заплати на К.

В. СП. сумите: главница в размер на 500 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.06.2021 г., сумата от 6.86 лева - държавна такса за издаване на удостоверение от ЧСИ Г.Грозева, държавна такса в размер на 26.04. лева и адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № 20209150402625 на ЧСИ Гергана Грозева с рег.№ 915 и район на действие СлОС.

В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът бил подал възражение, поради което съдът бил указал, че в едномесечен срок заявителят следва да предявя иск за съществуване на вземането. Посочва, че на 21.01.2020 г. в качеството си на представител на ЕТ „С. - К.В.”, 1

ЕИК 040376163 и като физическо лице К. В. СП. бил получил уведомление по изпълнително дело № 20209150402625 на ЧСИ Гергана Грозева, с което го били уведомили, че дължи по АУЗ - 2 броя издадени от Община Сливен, сума в размер на 15 879.41 лева съгласно ПДИ.

С договор за продажба на търговско предприятие от 24.10.2008 г. ЕТ „С. -К.В.”, ЕИК 040376163 било продадено на „БИЛИ ТРАНС” ЕООД, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения и към момента на образуване на изпълнителното дело, както и към налагане на принудителните мерки, ЕТ не било съществувало, като самостоятелен правен субект.

Твърди, че не дължи сумите, тъй като ги е заплатил преди години, по въпреки това Община Сливен в качеството си на взискател била образувала изпълнителното дело и била предприела действия по принудително изпълнение, като била наложила запор на трудовото възнаграждение и на банковите сметки, които са му били съобщени едновременно с получаване на ПДИ.

След получаване на ПДИ и съобщението за запор на трудовото възнаграждение и банковите сметки, ищецът твърди, че бил ангажирал адвокат, който бил извършил консултация и след като се запознал с изпълнителното дело в детайли бил предприел действия, като изготвил молба-становище с искане делото да бъде прекратено. Твърди, че се било наложило отново да търси писмени доказателства касаещи погасяването на процесиите задължения, които били представени с молбата становище.

След представяне на писмено становище, придружено с адвокатско пълномощно и доказателства за платените суми, преди образуване на изпълнителното дело, взискателят Община Сливен била поискала прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433 ал. 1 т. 2 от ГПК и същото било прекратено. Постановлението за прекратяване не било обжалвано и било влязло в сила. Въпреки това обаче, запорът наложен върху банковите му сметки посочва, че му бил създал много неудобства и затруднения, тъй като след прекратяване на делото, с оглед на технологичното време, необходимо за вдигането му в продължение на близо един месец не можел да разполага с финансовите си средства и се било наложило да търси пари на заем за да си плаща сметките и да живее. Това действие на взискателя, изразяващо се в образуване на изпълнително дело и предприемане на действия за принудително изпълнение било напълно незаконосъобразно, с което му бил нанесъл вреди.

С оглед на гореизложеното ищецът счита, че ответникът в настоящото производство му е нанесъл имуществени вреди в размер на 500 лева и редица неимуществени, следствие водено неоснователно срещу него изпълнително производство, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, тъй като неоснователно бил завел делото, въпреки, че задълженията по АУЗ били отдавна платени. Счита, че е налице фактическият състав на неоснователното обогатяване, визиран в текста на правната норма на чл. 59 от ЗЗД, който се състои само от обективни елементи.

Необходимо било да са налице в кумулативна даденост няколко юридически факта увеличение на имуществото на едно лице, намаляване имуществото на друго, като обогатяването на първото и обедняването на второто да произтичат от един и същ факт или от обща група факти, /т.н. непряка престация/, и съответно - да няма друга възможност за правна защита на обеднелия, тъй като това е субсидиарен състав, който се прилага само когато за ищеца липсва възможност да се защити с някой от основните искове по чл. 55 ал. 1 от ЗЗД.

Налице било непряко разместване на имущество, което не намира правно оправдание, поради което е неприемливо запазването на това положение и за да бъде приведено то в съответствие със законовите правила, поради което длъжникът в настоящото 2 производство следвало да заплати направените от заявителя разноски за адвокатски хонорар в изпълнителното производство.

Моли да се признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 500 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението, вследствие на водено неоснователно изпълнително производство- образуване на изпълнително дело № 20209150402625 на ЧСИ Гергана Грозева с рег.№ 915 и район на действие СлОС.

Моли да му бъдат присъдени направените разноски в заповедното производство и направените разноски в настоящото производство.

В условията на евентуалност предявява осъдителен иск, който се основата на същите обстоятелства и фактическа обстановка, като моли съдът да осъди ответникът да му заплати сумата в размер на 500 лева, представляваща нанесени имуществени вреди.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от страна на ответника. Оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Твърди, че актът за установяване на задължение №РА000098/08.02.2012г. бил връчен по реда на чл.32 от ДОПК на 08.03.2012г. В законоустановения 14-дневен срок по чл.107, ал.4 от ДОПК не била подадена жалба срещу акта и той бил влязъл в законна сила на 23.03.2012г. Акт за установяване на задължение № АУ000111/11.03.2016г. бил връчен по реда на чл.32 от ДОПК на 17.06.2016г. Същият не бил обжалван в преклузивния 14-дневен срок и бил влязъл в законна сила на 01.07.2016г. Молбата за образуване на изпълнително дело била с изх.

№1100-4204/16.12.2020г. с правно основание чл.426 и сл. от ГПК във вр. е чл.4, ал.2 от ЗМДТ и чл, 18, ал.1 от ЗЧСИ.

Към молбата си, взискателят Община Сливен бил приложил в оригинал двата влезли в законна сила акта за установяване па задължения, които били годно изпълнително основание съгл. разпоредбата на чл.165 от ДОПК.

Посочва, че на 26.09.2006г. била подадена декларация по чл.54, ал.1 от ЗМДТ с вх.

№6901 от ЕТ „К. В. СП.", Булстат *** по отношение на следното ППС: Седлови влекач, марка Волво, с ДК№ СН 6696 НН с приложени документи за собственост.

На 27.03.2006г. била входирана декларация по чл.54, ал.1 от ЗМДТ е вх.№2246 по отношение на следното превозно средство: седлови влекач, марка Волво с ДК№ СН 3334 НС. Съгласно разпоредбата на чл.53 от Закона за местните данъци и такси, данъчно задължените лица за заплащане на данък върху превозните средства били собствениците.

Декларациите били приети и обработени и съответно са начислени задължения за данък превозни средства. Тези публични задължения произтичали по силата на закона.

Заявява, че на 22.01.2021 г. била входирана декларация с вх.№1137 за закриване на партида по отношение на гореописаното превозно средство с ДК№ СН 3334 НС, подадена от К. В. СП.. с ЕГН **********. в качеството му на представляващ ..БИЛИ ТРАНС’' ООД. с ЕИК 119061609 с приложени документи. Партидата била закрита към дата 31.12.2008г.

Декларацията била приета и обработена и още на същия ден взискателят бил входирал молба за прекратяване па изпълнително дело №2652/2020г. пред ЧСИ с вх.№3983 на основание чл.433, ал.1, г.2 от ГПК.

Закрита била партидата и на другото превозно средство с ДК№ СН 6696 НН поради промяна на седалището и наличие на правоприемство. Тази партида била закрита към 30.04.2009г.

Твърди, че от датата на първоначалните декларации по чл.54. ал.1 ЗМДТ до момента на подаване на декларацията от 22.01.2021г., ищецът в настоящото производство не бил входирал коригиращи декларации по партидите на превозните средства, не била уведомена и Община Сливен по служебен път по реда на чл.54 . ал.(1) от ЗМДТ (Нова - ДВ. бр. 105 от 3

2014 г., в сила от 01.01.2015г.) за настъпила промяна в регистрацията на процесиите превозни средства. Данъчно задълженото лице не било уведомило Община Сливен, че превозното средство, за което се дължи данък превозни средства е прехвърлено с договор за покупко-продажба от дата 10.11.2010 г., както и че има промяна в седалището на собственика.

Основен принцип, прогласен в Закона за местните данъци и такси, преди да бъде въведен автоматизиран обмен на данни от сектор „Пътна полиция’' при ОД на МВР, считано от 01.01.2015г. /чл.54, ал.1 от ЗМДТ/, поддържащ регистъра на превозните средства бил, че при промяна на някое обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчно задължените лица уведомяват данъчната служба по реда и в срока по ал. 1.

/предишна разпоредба на чл. 14, ал.2 от ЗМДТ/, който срок е двумесечен. Посочва, че предишният собственик не бил подал декларация за закриване на партидата на превозното средство в двумесечен срок от изповядване на сделката по прехвърляне на МПС-то, купувачът по сделката Красимир Митков Славов, ЕГН ********** /новият собственик/ също не бил декларирал право на собственост върху превозното средство в Община Сливен, поради което последната не било възможно да отрази настъпилите промени в данъчното облагане. Община Сливен не се била обогатила неоснователно, тъй като за периода 2010г.2015г. не била получила плащане за данък превозно средство по партидата на гореописаните превозни средства, за което ответникът представя опис на платежни документи.

Заявява, че за данъчния период 01.01.2012г.-21.10.2021г. единственото плащане, което бил извършил ищеца по партидата на превозните средства било от дата 14.03.2013г., за което представя дубликат на платежно нареждане номер 44388/14.03.201Зг. за сума в размер на 123,37 лв., с която са погасени задължения за лихви за периода 2008г. и главница за данък превозни средства за 2009г.

Взискателят не бил запознат с входираната молба-становище по изп. дело №2652/2020г., тъй като не му бил връчен препис от същата и не бил изразил становище, тъй като същата била входирана на 22.01.2021г„ на датата, на която взискателят бил поискал изпълнителното производство да бъде прекратено по негово писмено искане. Заявява, че Община Сливен по никакъв начин не била засегнала законните интереси на ищеца, длъжник по изп. дело №2652/2020г. по описа на ЧСИ. Община Сливен по служебен път била възобновила административното производство по влезли в сила административни актове въпреки изтеклите срокове за обжалване на същите. Община Сливен нямала достъп до информационния масив на други общини в хипотеза на деклариране на превозно средство от правоприемник на първоначалния собственик, нито автоматичен достъп до всяка една промяна, отнасяща се до юридически лица, изискваща нотариална заверка и съответно вписване в търговския регистър. В конкретния случай, след като дружество „БИЛИ ТРАНС” ООД, с ЕИК 119061609 се било явявало правоприемник на ЕТ „С.-К.В.”, ЕИК 040376163, представляван от К. В. СП., с ЕГН **********, то следвало за това обстоятелство Община Сливен да е била уведомена в двумесечен срок, тъй като това било обстоятелство, което води до промяна в данъчното облагане. Не бил налице фактическият състав на неоснователно обогатяване, визиран в разпоредбата на чл.59 от ЗЗД, както твърдял ищеца в исковата молба. Липсвала изискуемата от закона кумулативна връзка между няколко юридически факта- увеличение на имуществото на едно лице, намаляване имуществото на друго, като обогатяването на първото и обедняването на второто да произтичат от един и същ факт или обща група от факти.