Решение № 39 от 10.03.2026, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Частно наказателно дело 114/2026
- Вид
- Решение № 39
- Подписан
- 10.03.2026
- В сила
- 18.03.2026
- Състав
- Веселка Цокова Иванова
Цитирани разпоредби
- чл. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
РЕШЕНИЕ
№ 39 гр. Враца, 10.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Веселка Ц. Иванова при участието на секретаря Красимира Ив. Вълкова в присъствието на прокурора В. В. В. като разгледа докладваното от Веселка Ц. Иванова Частно наказателно дело № 20261400200114 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 32 вр. чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИАКОРНФС/ и е образувано въз основа на искане за признаване на решение на несъдебен орган на Република Австрия, а именно Решение № BLS2-V-23 3061/3 от 23.01.2023 г., влязло в сила на 14.02.2023 г., постановено от Областна администрация Брук ан дер Лайта /Bruck an der Leitha/, Република Австрия. Със същото е наложена финансова санкция в общ размер на 165 евро, от които глоба в размер на 160 евро и 5 евро-разходи по административната процедура, за извършено от българския гражданин Л. К. Й., родена на *** г., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, нарушение по чл. 20, ал. 2 и чл. 99, ал. 2 от Правилника за движение по пътищата на Република Австрия. Решението е придружено с удостоверение, издадено в изпълнение на чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, изменено с рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета.
В съдебно заседание представителят на ОП-Враца заявява, че липсват основания да бъде отказано признаването на решението на органа на Република Австрия за налагане на финансова санкция, поради което настоява същото да бъде признато и изпратено на НАП за изпълнение.
Засегнатото лице Л. Й., редовно призована, не се явява. Делото е разгледано в нейно отсъствие на основание чл. 16, ал. 2 ЗПИИАКОРНФС.
Въз основа на наличните доказателства по делото, съдът приема за установено 1 следното:
Представеното за признаване и изпълнение решение за налагане на финансова санкция е такова по чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗПИИАКОРНФС, а именно издаден от несъдебен орган и влязъл в сила в държава-членка на Европейския съюз акт за налагане на задължение за плащане на глоба и разноски в административното производство за извършено административно нарушение на правилата за движение по пътищата на територията на Република Австрия.
Този акт е придружен съгласно изискванията на чл. 4 и чл. 5 ЗПИИАКОРНФС от удостоверение по образец съгласно приложение № 2 към закона и в изпълнение на чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции.
Удостоверението е издадено и подписано от съответния компетентен орган на издаващата държава-Областна администрация Брук ан дер Лайта, Република Австрия, който е удостоверил и неговото съдържание. Независимо, че в удостоверението посочените данни за нарушението са изписани на немски език, без превод на български език, от приложеното към него и преведено на български език Решение № BLS2-V-23 3061/3 от 23.01.2023 г., недвусмислено се изяснява волята на наказващия орган, тъй като в него подробно е описано фактическото положение и обстоятелствата, при които е извършено констатираното нарушение, включително място, време, правна квалификация, както и нарушените разпоредби от страна на засегнатото лице Л. Й..
За извършеното от засегнатото лице Й. административно нарушение на правилата за движение в Република Австрия, а именно при управление на МПС превишила скоростта на движение с 32 км/ч, при разрешена максимална скорост от 130 км/ч, не се изисква двойна наказуемост съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПИИАКОРНФС /макар че същото съставлява административно нарушение и по българското законодателство/.
Засегнатото лице е с местоживеене в с. ***, обл.Враца, поради което съгласно чл. 31, ал. 1 ЗПИИАКОРНФС компетентен да разгледа искането за признаване и изпълнение на решението за налагане на финансова санкция е именно Окръжен съд – гр. Враца.
Не е налице нито едно от алтернативно предвидените в чл. 35 ЗПИИАКОРНФС основания, при които българският съд може да откаже признаването и изпълнението на решението за налагане на финансова санкция от чужд съд. Удостоверението е по образец и както по-горе бе посочено, съдът приема, че то отговаря на изискванията за форма и съдържание /чл. 35, т. 1 от закона/. Няма данни срещу същото лице и за същото деяние в България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решението за налагане на финансова санкция /чл. 35, т. 2 от закона/. Решението не се отнася за деяние, подсъдно на българския съд, тъй като не се засягат интереси на българската държава по смисъла на 2 чл. 4 ЗАНН, поради което не следва да се обсъжда въпросът за евентуално изтекла давност по българското законодателство /чл. 35, т. 3 от закона/. Засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо /чл. 35, т. 4 от закона/. Решението не се отнася за деяние, извършено изцяло или отчасти на територията на Република България или е било извършено извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния /чл. 35, т. 5 от закона/. Наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро /чл. 35, т. 6 от закона/ – същата е в размер на 165 евро.
Решението е по отношение на физическо лице, което е административнонаказателно отговорно /чл. 35, т. 8 от закона/. Производството е било писмено и лицето е уведомено лично или чрез упълномощен представител за правото си и срока за обжалване на решението /чл. 35, т. 9 от закона/. В удостоверението изрично е посочено, че решението е било връчено на лицето лично на 30.01.2023 г.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че искането за признаване и изпълнение на решението на несъдебен орган на Република Австрия против лицето Л. Й. за наложена финансова санкция следва да бъде уважено. На основание чл. 36 вр. чл. 22, ал.1 ЗПИИАКОРНФС признатото решение следва да бъде изпратено на НАП за неговото изпълнение, съобразно нормата на чл. 6, ал.2 ЗПИИАКОРНФС.
При горните съображения и на основание чл. 32 вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 ЗПИИАКОРНФС, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение № BLS2-V-23 3061/3 от 23.01.2023 г., влязло в сила на 14.02.2023 г., постановено от Областна администрация Брук ан дер Лайта, /Bruck an der Leitha/, Република Австрия, с което на Л. К. Й., родена на *** г., с постоянен адрес ***, ЕГН ********** е наложена финансова санкция в общ размер 165 евро, от които глоба в размер на 160 евро и 5 евро-разноски в административното производство, за извършено административно нарушение на правилата за движение по пътищата в Република Австрия.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от днес пред Апелативен съд-гр. София, като обжалването не спира изпълнението.
ДА СЕ ИЗПРАТИ НЕЗАБАВНО препис от настоящото решение на ТД на НАПофис Враца за изпълнение.
ДА СЕ УКАЖЕ на НАП, че следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по изпълнението на Решението, съгласно чл. 22, ал. 2 ЗПИИАКОРНФС.
ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентният орган на издаващата държаваОбластна администрация Брук ан дер Лайта, Република Австрия, за признаването на 3
Решението за налагане на финансова санкция и изпращането му на органа по изпълнение, като уведомлението бъде в превод на езика на издаващата държава, а съгласно чл. 13, ал. 1 ЗПИИАКОРНФС разноските са за сметка на Република България, като изпълняваща държава.
КОПИЕ от горното уведомление да се изпрати и на Министерство на правосъдието на Република България.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
4