Определение № 130 от 10.07.2023, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 130 гр. Сливен, 10.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Анг. Маркова като разгледа докладваното от Ваня Анг. Маркова Търговско дело № 20232200900113 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени искове от Е. М. И. Д., в качество му на управител на ответното дружество „Лемприер Уул“ЕООД, ЕИК-*******/ към датата на подаване на исковата молба/, с които оспорва като порочни решения на едноличния собственик на капитала на ответното дружество, обективирани в протокол без дата, приложен към исковата молба и заявление А4 с вх. № 20230530112804/30.05.2023г по партидата на дружеството.

Със същия протокол без дата, с уточнението, че датата на протокола била по-късната дата от двете заверки на подписите , били взети решенията на „Лемприер /Австралия/ Пропраятари Лимитид“, ЕИК/ПИК ******, чуждестранно юридическо лице със седалище в Австралия, представлявано директорите К.С. и Ч.К., в качеството на едноличен собственик на капитала на ответното дружество „Лемприер Уул“ЕООД, с ЕИК-*******, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, с които се освобождава досегашния управител на „Лемприер Уул“ЕООД – Е. М. И. Д. и се избират нови трима управители – Ч.К., Ф.Г. и У.Г.М. а също и се променя учредителния акт на дружеството.

В исковата молба се твърди, че взетите с този протокол решения на едноличния собственик на капитала са нищожни като липсващи/ невзети/ по смисъла на т.2 от ТР №1 от 06.12.2022г по тълк.дело № 1/2002г на ОСТК на ВКС.

Твърди се, че подписите, положени в протокола не са на законните представители на едноличния собственик на капитала – К.С. и Ч.К., тези две лица не са подписва протокола и не са изявявали воля за вземане на решенията, обективирани в същия протокол, поради което самите решения са нищожни.

Твърди се, че протоколът е неистински документ, тъй като не е подписан от лицата, които действително представляват едноличния собственик на капитала, тоест изначално липсвала неговата воля за вземане на тези решения, поради което отразените в протокола от решения са несъществуващи /невзети/, а следователно и нищожни.

Иска се постановяване на съдебно решение, с което на основание чл. 124 ал.1 ГПК, а в 1 условията на евентуалност по чл. 124 ал.3 ГПК, бъде прогласена нищожността на взетите решения на едноличния собственик на капитала на „Лемприер Уул“ЕООД, а именно:

Лемприер/Австралия/ Пропраятари Лимитид, ЕИК/ПИК ******, чуждестранно юридическо лице, регистрирано съгласно законите на Австралия, със седалище и адрес на управление:

Австралия, Мелбърн, Виктория, *******, представлявано от законните си представители К.С. и Ч.К., обективирани в протокол без дата, представен със заявление А4 с вх. № 20230530112804 по партидата на дружеството, с които е освободен досегашния управител и са избрани нови трима управители.

Ищецът обоснова правния си интерес от предявяване на установителен иск по чл. 124 ал.1 ГПК, с твърдението, че вследствие на реализираните печалби през 2021г и 2022г ответното дружество към момента разполагало с големи складови наличности и значителни по размер суми по банковите сметки. Счита, че ако бъдат вписани в ТРРЮЛНЦ новите управители при липса на воля за това у едноличния собственик , те можели буквално за ден да се разпоредят както с паричните средства ,така и с наличните стоки, а при евентуално уважаване на иска, нито стоките, нито сумите ще могат реално да бъдат върнати, нито вредата ще бъде обезщетена, тъй като и трите лица са граждани на дължани извън ЕС и въобще не било ясно дали имат някакво имущество, от което дружеството да възстанови вредите си.

Освен това, двамата законни представители на едноличния собственик на капитала били граждани на Република Китай и пребивавали предимно там, а след три поредни заявления, подадени в търговския регистър за вписване на следите промени: за заличаване на досегашния управител и вписване на нови управители, никой не го потърсил за контакт, нито бил вписан прокурист на дружеството.

След справка в търговския регистър по партидата на ответното дружество, се установява, че с три поредни заявления от 12.05.2023, 17.05.2023г и 30.05.2023г се иска вписване на следната промяна по партидата на “Лемприер Уул“ЕООД: заличаването на досегашния управител Е. М. И. Д. и вписване на нови управители.

По трите заявления е било спряно регистърното производство до приключване на исковите производства по т.дело № 101/2023, т.д № 105/2023г и т.д №113/2023г, всички по описа на СлОС. И трите определения на съда за спиране на регистърните производства са отменени от БАС.

Третото по ред заявление е с № 20230530112804/30.05.2023г, с което е заявено за вписване заличаването на досегашния управител и вписване на нови двама управители.

С определение № 105/31.05.2023г, по ч.търг.дело № 114/2023г по описа на СлОС, съдът е постановил спиране регистърното производство по същото заявление № 20230530112804/30.05.2023г до приключване на настоящото №113/2023г на СлОС с влязъл в сила съдебен акт.

С определение № 142/07.07.2023г по в.ч.т.дело № 148/2023г на БАС, бе отменено определението за спиране на регистърното производство и отхвърлена молбата на Е. М. И.

2

Д..

На 30.06.2023г е заличен от търговския регистър управителя Е. М. И. Д. и са вписани трима нови управители- Ч.К., Ф.Г. и У.Г.М.

Съдът намира, че предявените установителни искове/ главен и евентуален/ с правно основание съответно: чл. 124 ал.1 и ал.3 ГПК, са процесуално недопустими, поради липса на правен интерес от провеждането им .

С искова молба съдът е сезиран с иск за прогласяване нищожността на поредното решение на едноличния собственик на капитала, с което е освободен досегашния управител и избрани нови управители, който иск е с правно основание - чл. 124 ал.1 ГПК, а в условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 124 ал.3 ГПК.

Това решение е обективирано в представения към исковата молба протокол от 16.05.2023г, приложен към заявление № 20230530112804/30.05.2023г, подадено в ТРРЮЛНЦ.

Сочения порок на решението на едноличния собственик на капитала не може да се релевира по общия исков ред с оглед последвалото вписване в търговския регистър на новите управители.

Освободеният управител няма дялово участие в ответното дружество, което е с едноличен собственик на капитала, чуждестранното юридическо лице Лемприер/Австралия/ Пропраятари Лимитид.

Съгласно чл. 147 ал.2 ТЗ, едноличният собственик на капитала решава въпросите от компетентността на общото събрание, за което се съставя протокол в съответната форма.

Едноличният собственик, когато той е друго търговско дружество, както е в случая, изразява воля чрез законни си представител. Решението на едноличния собственик на капитала не е решение на неговия управител, а едностранна сделка на самото юридическо лице.

В т.2 на ТР №1 от 06.12.2002г по тълк.дело № 1/2002г на ОСТК на ВКС, е разяснено кои решения на ОС са нищожни. Посочено е, че това са решения на ОС на съдружниците, респ. решения на едноличния собственик на капитала, взети от неговия орган, действащ извън пределите на неговата компетентност и когато са взети решения от представител без представителни правомощия. Нищожно е и липсващото/ невзето/ решение, което обаче е отразено като съществуващо в протокола на ОС, а също така и ако е вписано в търговския регистър.

Според т.2 на коментираното ТР№ 1/2002, в този случай, нищожността може да бъде установено по исков ред чрез самостоятелен иск, който не е ограничен със срок, а активно легитимирани за го предявят са както членовете на дружеството, така и трети лица, ако имат правен интерес от това, като е направено разграничението по отношение на пътя за защита срещу такова решение.

Прието е, че в случаите, в които то подлежи на вписване в търговския регистър и 3 действието на това вписване е конститутивно, то тогава защитата на лицето, имащо правен интерес, не е чрез предявяване на установителен иск по общия исков ред, тоест с иск по чл.124 ал.1 ГПК, а чрез предявяване на специалния иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, който има за предмет установяване несъществуването на вписано обстоятелство.

Когато взетото решение не е от тези, за които в закона е предвидено, че се вписват, нищожността му може да бъде прогласена по общия исков ред, чрез иск предявяване на иск с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК.

Независимо как ще се квалифицира иска- дали по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ или по чл. 124 ал.1 ГПК, той по своя характер е установителен, което означава, че ищецът трябва да е обосновал наличие на правен интерес от водене на такъв иск.

Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на установителния иск, за който съдът следи служебно по всяко време на производството и този интерес трябва винаги да е конкретен.

В настоящия случай, искът за прогласяване нищожност на взето решение на едноличния собственик на капитала на ответното ЕООД е предявен от управителя, който не е съдружник.

Към настоящия момент той вече не е и управител, тъй като е заличен от търговския регистър на 30.06.2023г/ след предявяване на иска/.

Следователно, той е трето лице на ответното дружество.

Правен интерес от търсената с установителния иск защита би бил налице, когато ищецът, като трето лице, твърди ,че за него съществуват права, които са накърнени с приетото решение от едноличния собственик на капитала и от вписването в търговския регистър на обстоятелствата, които възникват от приетото решение.

Като трето лице, единственият правен интерес на ищеца би бил имуществен, свързан с прекратен договор за управление. Той не притежава членствени права, които да защити, както и друго признато от закона и защитимо по съдебен ред право.

Пряко признато от закона правомощие на едноличния собственик на капитала е да избира и освобождава управителите на ЕООД, в което е едноличен собственик и тази преценка не е обвързана със съществуването на каквито й да било основания, а зависи изцяло и единствено от свободната му преценка.

След като законодателят е предоставил в изключителната компетентност на ОС на съдружниците, респ. едноличния собственик на капитала, правото да избира и освобождава едно лице като член на управителния му орган, това може да бъде направено във всеки един момент и не зависи от поведението и волята на това лице.

А щом като за едно трето лице не съществува гарантирано от закона право за участва в управлението на търговското дружество, то това лице не може да обоснове с нарушаване на това право наличие на правен интерес както от предявяване на иск за прогласяване на нищожност по чл. 124 ГПК, така и на иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване, че 4 вписването в ТРРЮЛНЦ на освобождаването му като управител е несъществуващо обстоятелство.

Правото на участие в управлението на дружеството по см. на чл. 123 ТЗ принадлежи на съдружниците.

Правата на управителя, който не е член на дружеството произтичат от мандатното правоотношение и са ограничени в неговите рамки.

Затова активната легитимация на управителя, който не е съдружник, да оспорва като порочно решение на едноличния собственик на капитала, респ. вписването на заличаването му като управител и избор на нов управител, не би могла да бъде обоснова с нарушаване на гарантираното от закона право, което е било нарушено.

Едноличният собственик на капитала има свободата по всяко време на преценява дали да освободи управителя, оттегляйки овластяването му, и да избере нов управител и тази негова преценка не е обвързана с основания за освобождаване / арг. от чл. 141 ал.4 ТЗ/.

Съдът намира, че с приемане на решението на едноличния собственик на капитала за освобождаване на ищеца като управител в ответното дружество и избор на нов управител, обективирано в процесния протокол и с вписването на тези обстоятелства в търговския регистър, не се засягат каквито и да било права на ищеца, което означава, че той няма правен интерес от водене на установителен иск по чл. 124 ал.1 ГПК, респ. и по чл.124 ал.3 ГПК.

А щом липсва правен интерес от предявените установителни искове, същите са процесуално недопустими и като такива, следва да се оставят без разглеждане, а производството по делото –прекрати като недопустимо.