Определение № 756 от 04.08.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 756 гр. София, 04.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Илияна Стоилова

Анелия М. Игнатова като разгледа докладваното от Илияна Стоилова Въззивно частно наказателно дело № 20261000601063 по описа за 2026 година Производството е по реда на Глава 22 от НПК вр. чл. 440, ал. 2 НПК.

Образувано е с частна жалба, подадена от лишения от свобода Д. Ч.

Д., регистрирана в деловодството на СГС на 24.07. 2026 г., срещу определение от 22.07.2026 г. по н.ч.д. № 4365/2026 г. , с което Софийски градски съд, НО, 3 състав, е оставил без уважение искането му за освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“.

С жалбата се иска да се отмени отказът, който не е правилен, защото: причината осъденият да не работи в затвора е здравословното му състояние, като през 2021 г. лекарите му забранили тежък физически труд; не е вярно, че не е награждаван и че рискът от рецидив не е намален; наказанията му са за несъществени нарушения; има непълнолетно дете, български гражданин, за което желе да се грижи.

Софийският апелативен съд приема, че частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от активно легитимирана страна. За преценката на нейната основателност се налага цялостната проверка на обжалваното определение, за която значимо е следното:

Остатъкът от 4 месеца и 20 дни към дата на съдебното заседание от лишаването от свобода на Д. Ч. Д. с продължителност от 7 години и 6 месеца, определено му като общо наказание за съвкупност от престъпления по н.ч.д № 3540/2025 г.по описа на СГС, дава фактическа основателност на неоспорения правен извод на първия съд, че осъденият формално е придобил право за допускане на условното му предсрочно освобождаване, макар че голяма част от това наказание е изтърпяно чрез приспадане на времето, през което лицето е било задържано, както и въз основа на изтърпени наказания по отделните осъждания, включени в съвкупността.

1

Правилна е и преценката за отсъствието на втората необходима предпоставка по чл. 70, ал.1 НК – че лишеният от свобода е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. За пълнотата й първият съд с основание е взел предвид негативната констатация, съдържаща се в документите, представени от затворническата администрацията за целите на производството, че е наказван два пъти, като е обсъдил и защитното възражение за незначителността на нарушенията. То е напълно идентично с това от частната жалба, поради което само може да са повтори от въззивният съд, че тежестта на нарушенията, за които е бил наказан Д. Ч. Д. през времето в което е лишен от свобода не е съществено значимо обстоятелство за това производство.

Основано на същите документи, верен е и доказателственият извод за достоверност на становището на затворническата администрация, че дефицитите по проблемните зони не са преодолени и че рискът от рецидив не е намалял.

Конкретното твърдение в доклада по чл.155 от ЗИНЗС на ИСДВР по повод молбата за условно предсрочно освобождаване, като последна актуална оценка на поведението, е обосновано, защото още се регистрират няколко дефицитни зони на нуждите, а именно

„отношение към правонарушението“,“управление на финанси и доходи“, „начин на живот и обкръжение“ и „умения за мислене“.

Дадената оценка на риска от рецидив също е показателна, за това че не е започнал необратим процес за поправянето на осъдения, тъй като няма напредък от определените в първоначалния доклад средни стойности в размер на 42 точки. Рискът от вреди също е с непроменена средна стойност.

С основание, тъй като е в съгласие с чл. 439а, ал.3 от НПК, е взета предвид и пасивността на Д. Ч. Д. в предлаганите трудови, културни, спортни и социални мероприятия, въпреки влошеното му здравословно състояние, защото достъпни за него са били поне трудова дейност и социални мероприятия, които не изискват повишена физическа активност.

Правилно като значимо за отказа е отчетено и соченето в становището на началника на затвора неизползване на прогресивната пенитенциарна система, която предлага замяна на режима в по-лек, с оглед предпоставки за предсрочно освобождаване на осъденото лице. Това е така, тъй като предпоставките за прилагане на по-лек режим са аналогични с тези, които важат за предсрочното освобождаване и поради това, обстоятелствата на промяна на режима в по-лек, могат да бъдат показатели за положителния резултат на корекционния процес. А в случая строгият режим на изтърпяване на наказанието не е променян. Само преминаването през отделните етапи на прогресивната система свидетелства за съзнателна промяна в личността и активната самокорекция, чийто желан финален етап е постигането на условно предсрочно освобождаване.

Всичко това предполага правилност на извода, че корекционната дейност спрямо лишеният от свобода Д. Ч. Д. следва да продължи и в остатъка от наказанието му.

2

Поради това се приема, че обжалваното определение е постановено в съответствие с изискванията на чл.439а от НПК, въз основа на правилна оценка на съдържащата се документация в затворническото досие на осъдения.

Поради горното и на основание чл. 345, ал.1 във вр.с чл. 440, ал.2 от НПК, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение, постановено в открито съдебно заседание на 22.07.2026 г. по н.ч.д. № 4365/2026 г. по описа на СГС, Наказателно отделение, 3-ти състав, с което е оставено без уважение искането на лишения от свобода Д. Ч. Д., роден на ******** г. в Нигерия, за условно предсрочно освобождаване.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3