Решение № 3200 от 30.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3200 гр. София, 30.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-И, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова

Членове:

Весела Тр. Живкова Офицерска

Илиана Станкова като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Въззивно гражданско дело № 20241100504764 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 437, във вр. с чл. 435, ал. 2, т. 6, пр.2 от ГПК.

Образувано е по жалба на А. С. В. срещу отказ на съдебния изпълнител от 26.01.2024 г. по молба от 23.01.2024 г. от жалбоподателя да прекрати изпълнителното производство по изпълнително дело № 20168560400363 на ЧСИ Б.Б., рег. № 856 на КЧСИ, с район на действие СГС, на осн. чл. 433, ал.1, т.5 и т.8 от ГПК.

Оплакванията са, че по делото има извършени изпълнителни действия, но много преди изтичането на 2 годишния срок, считано от датата на извършване на последното изпълнително действие.

Иска отказът на ЧСИ да бъде отменен и изпълнителното дело да бъде прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.5 и т.8 ГПК.

Взискателят „ЕОС М.“ ЕООД е взел становище за неоснователност на жалбата.

Твърди, че по делото са подавани молби и извършвани принудителни действия, прекъсващи давността.

В мотивите си по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ Б.Б. изразява становище за допустимост, но неоснователност на жалбата, поради ненастъпването на основанията за перемпция на делото.

За да се произнесе съдът установи от фактическа страна следното:

От приложеното по делото копие на изпълнително дело № 20168560400363 на ЧСИ Б.Б., рег. № 856 на КЧСИ, с район на действие СГС се установява, че то е образувано по молба на взискателя „ЕОС М.“ ЕООД от 12.02.2016 г. въз основа на Изпълнителен лист от 22.10.2015 г., издаден по ч.гр.д. № 36723/2015 г. по описа на СРС, 35 състав, по силата на който П.А. В.а е осъдена да заплати на „ЕОС М.“ ЕООД главница от 1 069.50 лв., законна лихва, считано от 29.06.2015 г. и разноски по делото.

По делото са предприети изпълнителни действия чрез изпращането на запорни съобщения от 01.03.2016 г. до „ОББ“ АД, от 04.05.2016 г. до „Банка ДСК“ ЕАД, от 06.07.2020 г. до „Юробанк България“ АД, и подавани молби от взискателя „ЕОС М.“ ЕООД за предприемане на изпълнителни действия от 26.01.2018 г., 15.08.2018 г., 20.02.2020 г., 1

12.11.2021 г., 12.10.2023 г., 02.11.2023 г.

На 07.12.2023 г. с Разпореждане № 34578 изпълнителното производство е спряно поради смърт на длъжника.

С Молба вх. № 3216/23.01.2024 г. настоящият жалбоподател, в качеството си на наследник на починалия длъжник е поискал прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т.5 и т.8 от ГПК.

С Разпореждане от 26.01.2024 г. ЧСИ Б.Б. е постановила отказ за прекратяване на изпълнителното дело поради липсата на предпоставки за това. Отказът е връчен на жалбоподателя на 07.02.2024 г., а жалбата против него е с вх.№ 11524/21.02.2024 г.

Въз основа на така установените факти по делото и при тяхната оценка в съвкупност и взаимовръзка съдът достигна до следните правни изводи:

Софийски градски съд намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице – длъжник в изпълнителното производство, в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител – отказ да се прекрати принудителното изпълнение – чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. 2 от ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В разглеждания случай с процесната жалба се атакува постановения отказ от ЧСИ Б.Б. за прекратяване на изпълнително дело № 20168560400363 на основание чл. 433, ал. 1, т.5 и т. 8 ГПК с твърдението, че в преклузивния двугодишен срок по отношение на него не са били искани от взискателя и предприети действия по принудително изпълнение.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, в случай че взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка, образуваното изпълнително производство подлежи на прекратяване с постановление на съдебния изпълнител. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, прекратяването на изпълнителното производство на това основание настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти липсата на извършени изпълнителни действия по искане на взискателя и изтичане на двугодишен срок от последното предприето действие по принудително изпълнение.

Смисълът на тази правна норма е свързан с това, че в изпълнителният процес взискателят има задължението със своите действия да поддържа неговата висящност, която не е обусловена само от подадената молба за образуване на изпълнителното производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното производство зависи от взискателя, от това какви изпълнителни способи ще иска да бъдат приложени от съдебния изпълнител, от искането за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. С оглед на това и законодателят е счел, че липсата на активност от взискателя в хода на изпълнителното производство да отправя искане до съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни действия, което състояние продължава в период от две години, ще води до неговото прекратяване.

В разглеждания случай законоустановените предпоставки по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не са налице.

Преценката по съществото на спора по настоящото дело изисква да се отговори на въпроса дали в продължение на две години в периода от образуване на изпълнително дело № 20168560400363 на 12.02.2016 г. до 23.01.2024 г. – подаване на молбата за прекратяване, взискателят е бездействал в продължение на две години и изпълнителни действия не са извършвани, поради което са настъпили предпоставките по чл.433, ал.1, т.8 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство.

Прекратяването на изпълнителното производство по силата на закона настъпва при осъществяване на факта, с настъпването на който законодателят свързва определените в правната норма последици. Този факт в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК е изтичането на 2 двугодишния срок на бездействие на взискателя, считано от:

1. последното искане от визскателя за извършване на изпълнителни действия или 2. от последното извършено по отношение на конкретния длъжник действие.

Срокът от две години, в който бездействието на взискателя води до прекратяване на изпълнителното производство съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, се брои от датата на подаване на молбата, с която този субект е поискал от съдебния изпълнител да извърши определено изпълнително действие, което правило важи и в случаите, в които взискателят е направил искане, но съдебният изпълнител бездейства, както и когато действието не се извършва, тъй като взискателят не е внесъл дължимите авансово разноски за осъществяване на посоченото от него действие по изпълнение. В последните две хипотези също се изисква активност от страна на взискателя, за да бъде проведено изпълнителното производство до своя край, тъй като той е страната, която може да поиска от съдебния изпълнител да извърши посочено от него изпълнително действие, което той не е направил, въпреки че е бил длъжен да го стори, или пък да поиска да бъде постановен изричен отказ за извършване на посоченото от него изпълнително действие, за да може да упражни правото да обжалва този акт пред окръжния съд на основание чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК, с което би се преодоляла липсата на движение в процеса по принудително изпълнение.

Съгласно приетото в мотивите на т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, изпълнителни действия /независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частен съдебен изпълнител по възлагане от взискателя/ представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Съгласно тълкувателното решение, за да е налице прекратяване, взискателят следва да е изоставил изпълнението. В случая такова изоставяне от страна на взискателя не е налице. Видно е от гореизложеното, че от образуване на изпълнителното производство и към настоящия момент взискателят е постоянно активен с искания за прилагане на определен изпълнителен способ. За периода след образуване на изпълнителното дело от страна на взискателя са били подавани искания и са извършени действия по негова инициатива, които са прекъсвали давността.

В случая липсва двугодишен период на бездействие, който да даде основание за прекратяване на делото.

Ето защо не може да се приеме, че взискателят се е дезинтересирал от изпълнението.

С оглед на така установеното, следва да се заключи, че взискателят по процесното изпълнително дело е проявявал постоянна активност в хода му, като е искал от съдебния изпълнител да извършва нови действия по изпълнението, респ. – такива са предприемани и това е ставало преди да е изтекъл двугодишният срок, който е предвиден в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради което и не са осъществени тези факти, при които в цитираната правна норма е предвидено, че изпълнителното производство се прекратява по силата на закона.

По отношение формалното искане за прекратяване на изпълнението на основание чл.

433, ал. 1, т. 5 ГПК следва да се посочи, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод за липса на секвестируемо имущество, а и самият жалбоподател, конституиран като длъжник по изпълнителното производство в качеството си на приел наследството на първоначалния длъжник негов наследник, не твърди да няма секвестируемо имущество, с което да бъде погасено задължението.

3

С оглед гореизложеното съдът намира, че не са налице твърдените от длъжника основания за прекратяване на изпълнителното дело, поради което и обжалваният акт на съдебния изпълнител, с който е отказал да прекрати принудителното изпълнение е законосъобразен, а подадената жалба следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на А. С. В., ЕГН **********, с адрес гр.

София, кв. „Бенковски“, ул. ****, срещу отказ на съдебния изпълнител от 26.01.2024 г. по молба от 23.01.2024 г. от жалбоподателя да прекрати изпълнителното производство по изпълнително дело № 20168560400363 на ЧСИ Б.Б., рег. № 856 на КЧСИ, с район на действие СГС, на осн. чл. 433, ал.1, т.5 и т.8 от ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4