Решение № 612 от 07.10.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 612 гр. София, 07.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ в закрито заседание на седми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20211110207649 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „В ХХХХ“ЕООД, ЕИК 204690013, представлявано от Г.К. Т., ЕГН **********, против Наказателно постановление (НП) № 572658-F601258/07.05.2021г., издадено от С.С.П. – Заместник-директор на ТД на НАП – София, с което на основание чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 200,00 (двеста) лева за нарушение на чл.

38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и неправилност на санкционния акт, като се излага становище досежно наличието на предпоставки за подвеждане на фактите под хипотезата на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, регламентираща маловажен случай на нарушение. Твърди се, че от административнонаказващия орган не са взети предвид отстраняването на нарушението след неговото установяване, доколкото отчетът бил подаден, макар и със закъснение. Като обективна непреодолима пречка пред своевременното изпълнение на задължението, произтичащо от нормата на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч, се сочи извънредната епидемиологична обстановка.

Формулирана e молба за цялостна отмяна на издадения санкционен акт.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна - ТД на НАП-София, редовно призована, се представлява от юрк. Б., с пълномощно по делото, която пледира за неоснователност на жалбата и за пълна доказаност на твърдяното 1 неизпълнение на визираното правно задължение. Моли издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно, доколкото нарушението е формално, извършено от юридическо лице и наложената санкция отговаря в достатъчна степен на обществената опасност на извършеното нарушение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като изслуша доводите на страните, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, извърши преценка на събраните по делото доказателствени материали – поотделно и в съвкупност, съобразно законовите разпоредби, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Жалбоподателят „В ХХХХ“ЕООД е търговец по смисъла на чл.1, ал.2, т.1 от ТЗ, вписан в търговския регистър с ЕИК 204690013. С оглед извършваната от него търговска дейност въззивникът се явявал задължен субект съгласно чл. 92, ал.2 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за данъчен период – всяка финансова година да подава данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО в срок до 31 март на следващата година. Такава декларация била подадена на 26.06.2020 г., заведена с вх. № 2215И0263822/26.06.2020 г. по описа на ТД на НАП- София, офис „Младост”, като отразените в нея данни сочели нетни приходи от продажби за 2019г., възлизащи на 5805,00 лв. Дружеството следвало и периодично да оповестява информация за дейността и финансовото си състояние чрез публикуване на годишния финансов отчет по електронната си партида в Търговския регистър към Агенцията по вписванията в срок до 30 юни на годината, следваща тази, за която се отнасят данните.

С оглед обявеното с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. извънредно положение, по силата на §33 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците (ПЗР на ЗМДВИП), срокът по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч за публикуване на ГФО през 2020г. бил удължен до 30 септември 2020г.

Въпреки това като задължен субект дружеството - въззивник не заявило за вписване и не представило за обявяване годишния си финансов отчет за финансовата 2019г. в нормативно предвидения за това срок през 2020г.

На 14.02.2021 г. в ЦУ на НАП била получена информация с писмо вх.

№ 12-00-353/14.12.2020 г., предоставена на основание чл. 38, ал. 11 от ЗСч, от 2

Агенцията по вписванията относно юридическите лица, които не са подали годишен финансов отчет (ГФО) за 2019 г. в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел в срок до 30.09.2020 г. и такива, който не са подали декларация по чл. 38, ал.9, т.2 от ЗСч. Сред тях фигурирало „В ХХХХ“ЕООД. С оглед установяване достоверността на данните била възложена проверка, в рамките на която била ангажирана и свид. Д. М. Д. – на длъжност „старши инспектор по приходите“ при ТД на НАП –София, офис „Младост“.

При наличните данни проверяващата се свързала с пълномощник на дружеството-обект на проверка, когото поканила да се яви в ТД на НАП – София за съставяне на АУАН.

Междувременно, на 05.03.2021г., в Търговския регистър било депозирано от жалбоподателя заявление за вписване и представяне за обявяване на ГФО за 2019г.

На 11.03.2021 г. в ТД на НАП –София, офис „Младост“, се явил пълномощник на „В ХХХХ“ЕООД – К.И.. В неговото присъствие свид.Д. достъпила информационния масив на Търговски регистър по партидата на жалбоподателя. При запознаване с публикуваните данни констатирала, че дружеството не е подало в срок за вписване и обявяване в Търговски регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при Агенция по вписванията, годишния си финансов отчет (ГФО) за 2019 г. в законоустановения срок, удължен само за 2020г. – до 30.09.2020 г.

В резултат на направените констатации на 11.03.2021 г. в присъствието на свидетеля И.С.Г., свид. Д. съставила АУАН № F601258/11.03.2021 г. срещу „В ХХХХ“ЕООД. В него било отразено, че дружеството не е изпълнило задължението си да публикува чрез подаване на заявление за вписване и представяне за обявяване в Агенция по вписванията – Търговски регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, годишния финансов отчет за 2019 г. в законоустановения срок – до 30.09.2020г. Като накърнена материалноправна норма бил посочен текстът на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството (ЗСч). Изрично било упоменато и изключението, установено за 2020г. с разпоредбата на §33 от ПЗР на ЗМДВИП. В мотивите на акта органът по приходите отразил, че дружеството е подало заявление за вписване и представяне за обявяване в Търговски регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на ГФО за 2019 г. едва на 05.03.2021г., като закъснението възлизало на 156 дни. Актът бил подписан от актосъставителя и свидетеля по него, като бил връчен на пълномощника на дружеството – И., на същата дата. В съответната графа от бланката на АУАН той не вписал възражения. Такива постъпили в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН в ТД на НАП- София, като в тях били развити идентични доводи на тези, залегнали в иницииращата настоящото производство жалба.

Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № 572658-F601258/07.05.2021г. от С.С.П. – заместник3 директор на ТД на НАП – гр. София, с което на основание чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч.), при цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от АУАН, на „В ХХХХ“ЕООД е наложена „Имуществена санкция” в размер на 200,00 (двеста) лева за неизпълнено правно задължение по чл.38, ал. 1, т. 1 Закона за счетоводството. Изрично било отразено, че новата редакция на материалната норма, съпоставена с приложимата към датата на деянието не се явява по- благоприятна именно с оглед действието на §33 от ПЗР на ЗМДВИП. Според описателната част на акта нарушението е било констатирано на 11.03.2021г., а е било извършено на 01.10.2020г. Препис от същото е връчен на 13.05.2021 г. на пълномощник на дружеството, видно от инкорпорираната в санкционния акт разписка.

Жалбата срещу него е подадена на 20.02.2021 г. чрез наказващия орган.

Описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитания от съда свидетел Д./актосъставител/, както и в писмените доказателства по делото: пълномощни за процесуално представителство; писмен отговор от ТД на НАП – София, изх.№10-00-2863#3/30.06.2021г.; заверено копие на годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО на „С.С.Н.“ ЕООД за 2018г., заведена с вх. №2205И0066546/31.03.2019г. по описа на ТД на НАП-гр.София; разпечатка от Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел, относно заявление за обявяване на ГФО и актуално състояние; възражение срещу АУАН; Заповед № ЗМФ-644/28.08.2020г. на Министъра на финансите, всичките приобщени по реда, предвиден в чл. 283 от НПК.

При проведения непосредствен разпит на свидетеля Д. /актосъставител/ съдът не констатира противоречия с установените в акта фактически положения. Показанията на същата са подробни, задълбочени, вътрешно балансирани и в синхрон помежду си, поради което следва да бъдат кредитирани без резерви. В изложението си тя уточнява етапите на протеклата документална проверка, реда на нейното иницииране, респ. установеното в нейния ход, които факти в цялост подкрепят изведената в процесуалните актове – АУАН и НП фактология. Те намират подкрепа еднопосочно и от приобщените по надлежния ред писмени доказателства. В съдебно заседание свидетелят споделя, че въз основа на постъпила информация от представените в ЦУ на НАП списъци от Търговския регистър при Агенция по вписванията, съдържащи лица, които не са изпълнили задължението си по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството /ЗСч/в законоустановения срок и в резултат на извършените в последствие справки е констатирано, че жалбоподателят не е подал своя годишен финансов отчет за 2019г., в срок до 30.09.2020г., включително. Актосъставителят Д. заявява изрично, че актът е съставен в присъствието на пълномощник на дружеството - въззивник и връчен нему. В показанията си убедено сочи, че ГФО за 2019г. е бил подаден от страна на търговеца едва към 05.03.2021г. Пълнотата на така 4 съдържащите се в свидетелските показания информационни данни и липсата на основания да се приеме наличие на тенденциозност или стремеж към изопачаване на фактите се явяват предпоставка съдът да ги кредитира и да основе фактическите си изводи върху тях.

С оглед на писмени доказателства, съставът на съда намира, че документите, приобщени в хода на извършената проверка и представени в съда от административнонаказващия орган по делото спомагат за всеобхватното и обективно изясняване на въпросите - предмет на доказване и затова ги кредитира изцяло. Доколкото писмените доказателства не разкриват противоречие помежду си и с гласните такива, то и по аргумент от нормата на чл.305, ал.3 от НПК, приложима по силата на препращащата разпоредба на чл.84 от ЗАНН, не се налага и тяхното подробно обсъждане. Събраните по делото доказателствени материали формират устойчива и вътрешно непротиворечива съвкупност и позволяват на съда изграждането на еднозначни и категорични фактически изводи по процесното събитие.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридическите лица. Последното обуславя и съдебния контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в АУАН или наказателното постановление.