Решение № 82 от 01.03.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. С., 01.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло П. Георгиев при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова в присъствието на прокурора М. Ал. М. като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Гражданско дело № 20231800100651 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл. 336 и сл. от ГПК и е образувано по искова молба на И. И. и А. Р. срещу В. Г. Т..

Ищците твърдят, че ответницата е тяхна майка и страда от “Мултиинфартна деменция” с общо заболяване „деменция при болестта на Алцхаймер с късно начало“, в резултат от което заболяване не разбира значението на постъпките си и има силно намалена възможност да се грижи за своя начин на живот, не осъзнава действията си и волеизявленията си. Като други нейни болестни състояния изтъкват тежки паметови нарушения, забравяне на имена, забравяне на назвА.я на предмети, затруднения в ориентацията. Твърдят, че се е губила, дезориентирана е в дома си, а ежедневните й дейности са нарушени, и се нуждае от помощ при хранене, обличане и хигиена. Молят съда да поставят ответницата под пълно запрещение и да я обяви за недееспособна. Представят писмени доказателства. Правят доказателствени искА.я.

Преписи от исковата молба и от доказателствата са връчени на назначения особен представител на ответницата - адв. П., и в едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор. С него особеният представител не оспорва, че ищците са деца на ответницата, поради което са активно легитимирА. да предявят иск за поставянето й под запрещение. Не оспорва също, че ответницата страда от заболявА.ята, посочени в представената медицинска документация, но счита, че единствено от представените писмени доказателства не може да бъде установено по категоричен начин, че по отношение на ответницата са налице двата установени в чл. 5 от ЗЛС критерия - медицински и юридически - за поставянето й под запрещение.

Счита, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, и като такъв го оспорва. Поддържа, че не са налице доказателства, че ответницата не може да 1 се грижи сама за себе си и да защитава своите интереси, което да обосновава извод, че е напълно недееспособна и следва да бъде поставена под пълно запрещение. Особеният представител не се противопоставя срещу приемане на представените с исковата молба писмени доказателства.

В открито съдебно заседА.е пред ОС- С., ищците се явяват лично, като ищецът И. поддържа исковата молба и моли съда да постави ответницата под пълно запрещение, а той и сестра му да бъдат назначени за временни попечители.

В открито съдебно заседА.е ответницата се явява лично и се представлява от адв. П. – особен представител, която поддържа отговора на исковата молба и моли съда да отхвърли предявения иск.

Представителят на Софийската окръжна прокуратура счита, че са налице предпоставки за поставяне на ответницата под пълно запрещение.

Съдът констатира, че, съгласно представеното с исковата молба удостоверение за родствени връзки на В. Г. Т. (л. 10 от делото) , ищците И. Т.

И. и А. Т. Р. са нейни син и дъщеря, поради което са активно легитимирА. да искат поставянето й под запрещение. Искът е процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.

След като прецени твърденията на стрА.те и събрА.те по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното.

Представено е ЕР на ТЕЛК № 90629 от 59 / 27.03.2023г., с което на В.

Г. Т. е пожизнено определена 95 % ВСУ с чужда помощ, поради общо заболяване с водеща диагноза „Мултиинфарктна деменция”. Изложени са мотиви, че Т. е неориентирана за време и място, емоционално лабилна и без целенасочено поведение. Констатиран е беден и дезоргА.зиран мисловен процес, както и тежък когнитивен и паметов дефицит.

Представена е епикриза на В. Г. Т. от 25.11.2022г. (л. 7 от делото).

Посочената в нея диагноза е „ОгрА.чена атрофия на главния мозък. Много тежък дементен синдром с дегенеративна генеза.“ Описват се прогресиращи нарушения в паметта и ориентацията, почти невъзможна свързана реч и тежко нарушена комуникация. Направено е заключение за мозъчна атрофия, както и за нужда от помощ и надзор в ежедневието.

Съдът придоби лични впечатления за психическото и физическото състояние на ответницата Т. в хода на разпита й по реда на чл. 337, ал. 1 от ГПК. Словесният контакт с нея се оказа съществено затруднен. Същата реагира на собственото си име, но на част от зададените въпроси не отговаря, а на друга част от тях отговаря неразбираемо, неадекватно и несвързано.

От приетото по делото заключение на в.л. д-р Ц. П. по допуснатата съдебно- психиатрична експертиза се установява, че освидетелстваната осъществява словесен контакт като си служи с несъответни на разговора фрази. Ориентирана е приблизително за собствена личност, но неориентирана за място и време, с беден и забавен мисловен процес, разкъсан на големи интервали. Вещото лице е направило извод, че Т. няма запазени психични възможности. Състоянието й се определя като Напреднала деменция (F 01 по МКБ X) - лакунарна към глобарна, което е психично разстройство, представляващо продължително и необратимо разстройство на съзнА.ето. Т. не може да действа разумно, да осъзнава последствията от действията си, да изразява свободно волята си, т.е. да се грижи за своите неща. Направено е обобщаващо заключение, че В. Г. Т. страда от болест на Алцхаймер с късно 2 начало на фона на огрА.чена атрофия на главния мозък, тежък дементен синдром с дегенеративна генеза - глобарна деменция. Подчертано е, че състоянието на Т. е необратимо и в крайна фаза. Загубила е всички психосоциални функции, десоциализирана, с продължително разстройство на съзнА.ето. Личността й е в разпад, като са засегнати висши корови и неврологични функции. Налице е изразен дефицит на паметовите и интелектуалните функции, което нарушава нейните базисни психични годности. Тя не е в състояние да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си, вземайки самостоятелни решения, нито да преценява и защитава личните и имуществените си интереси. Не би могла да функционира автономно в ежедневието си без помощта и грижата на близките си. Процесът на заболяването е от дегенеративно естество и с необратим ход.

В проведеното открито съдебно заседА.е по делото вещото лице поддържа заключението си и изрично заявява, че е налице разпад на личността, като ответницата не може да се грижи за своите интереси.

В открито съдебно заседА.е е разпитана свидетелката С. С. И.а – съпруга на ищеца (т.е. снаха на ответницата). Заявява, че познава В. Т. от 19 години, като през последните години нейното състояние е много влошено.

Счита я за неадекватна, несамостоятелна и дезориентирана. Твърди, че се е губила много пъти, не може да говори и не може да отговаря на никакви въпроси. При комуникация е неадекватна. Не може самостоятелно да се грижи сама за себе си и се нуждае от помощ за хранене, обличане и тоалетна.

Според свидетелката, това състояние на ответницата датира от 2016 г.

Разпитан е и св. С. С. Т., сват на ответницата, който сочи, че познава В. Т. от повече от 10-15 години. Била изчезнала от вкъщи. Според свидетеля, тя не може сама да се грижи за себе си, а зет му И. и жена му се грижат за нея.

Има нужда от грижи, а състоянието й е невъзможно да се подобри, но може да се влоши.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Поставянето под запрещение е акт, с който по установен ред и въз основа на регламентирА. в закона основА.я се огрА.чава или отнема дееспособността на физическо лице, като по този начин съществено се засяга неговата правна сфера.

Предпоставка за постановяване на такъв акт е наличие на сериозно интелектуално или психическо заболяване, което препятства лицето да се грижи за себе си и за своите работи. Това означава, че, само по себе си, заболяването не прави болния недееспособен, нито е достатъчно да обуслови поставянето му под запрещение. Такива последици е в състояние да предизвика единствено кумулативното наличие на болестно състояние, съчетано с невъзможността на заболялото лице да се грижи за своите работи, т.е. да извършва релевантните дейности за поддържане на собственото си съществуване и за защита на своите законни права и интереси.

Тези принципни положения са нормативно закрепени в разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от 3ЛС, съгласно които непълнолетните и пълнолетните лица, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни, а онези пълнолетни лица с такива страдА.я, чието състояние не е толкова 3 тежко, се поставят под огрА.чено запрещение. Препращащата норма на чл. 5 ал. 3 от ЗЛС сочи, че по отношение на правните действия на първата група лица се прилага чл. 3 ал. 2 от ЗЛС, а за правните действия на лицата от втората група се прилага чл. 4 ал. 2 от ЗЛС, т.е. статусът на лицата, поставени под пълно и огрА.чено запрещение, е приравнен съответно на този на малолетните и на непълнолетните лица.

При това следва да се имат предвид и мотивите към Решение № 12 на Конституционния съд на Република България от 17.07.2014г. по конституционно дело № 10/2014г., съгласно които, цитирА.те по- горе разпоредби „…трябва да бъдат тълкувА. стеснително и единствено по начин, който изпълнява конституционното изискване да се даде засилена защита на правата на хората с психически увреждА.я. Такава защита ще е налице, когато неизбежните огрА.чения, свързА. със запрещението, не водят до неоправдано посегателство върху основни конституционни права на тези лица. Това налага недееспособността по чл. 5 ЗЛС да бъде разбирана като състояние, което единствено трябва да осигури недопускането на такива правни действия, които могат да накърнят интересите на поставения под запрещение или на трети лица, или на обществото“.

Това тълкуване е в съответствие с основния международноправен акт, регламентиращ същата материя, а именно - Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждА.я, ратифицирана със закон, приет от 41-ото Народно събрА.е на 26.01.2012 г. (ДВ, бр. 12 от 10.02.2012 г.) и в сила от 21.04.2012 г.

С разпоредбите на чл. 12, ал. 1 и 2 от нея е установена равнопоставеност като правни субекти на хората с увреждА.я, притежаващи пълна правоспособност и дееспособност наравно с всички останали хора във всички сфери на живота.

Следващата алинея регламентира необходимостта от осигуряване на достъп на хората с увреждА.я до подкрепа за самостоятелно упражняване на техните права, а, според ал. 4, мерките, огрА.чаващи самостоятелното упражняване на права от хората с увреждА.я, следва да са пропорционални и пригодени към състоянието на лицето, както и да се прилагат за възможно най-кратък срок и да подлежат на редовен преглед от страна на компетентен, независим и безпристрастен орган или съдебна инстанция.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че основен принцип при третиране на правното положение на хората с увреждА.я е запазване на тяхната дееспособност в максимална степен, а нейното огрА.чаване или отнемане следва да се допуска само тогава, когато това се налага за защита на техните интереси или тези на трети лица и на обществото.

В конкретния случай съдът намира, че такава необходимост е налице, тъй като от събрА.те по делото доказателства се установява, че здравословното състояние на В. Т. е тежко. В наличните медицински документи е отразено, че същата страда от мултиинфарктна деменция, огрА.чена атрофия на главния мозък и много тежък дементен синдром с дегенеративна генеза. Тежкото засягане на здравето на Т. – до степен на сериозно затруднен и практически невъзможен словесен контакт с нея – беше констатирано от съдебния състав в хода на личния й разпит по чл. 337, ал. 1 от ГПК, тъй като в проведеното открито съдебно заседА.е ответницата не отговаряше на част от зададените й въпроси, а на друга част отговаряше неразбираемо, неадекватно и несвързано.

При тези данни следва да се приеме, че е изпълнено изискването на първия от двата кумулативно приложими критерия (медицинския) за 4 поставяне на ответницата под запрещение.