Решение № 2206 от 06.12.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.

София,

06.12.2019 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в публично съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ:

ДИЛЯНА

ГОСПОДИНОВА при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2708 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 95 ЗАПСП вр. чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП.

Ищецът – Сдружение „М.”, твърди, че е регистриран като организация за колективно управление на авторски права.

Посочва, че ответникът - „Ф.К.” ЕООД, стопанисва обект, представляващ ресторант „Кото”, намиращ се в гр. София, ул. ***********в който публично се използват музикални произведения и свързани с тях литературни произведения /текстове/. На 28.03.2018 г. в този обект били изпълнени публично чрез звукозаписи, посредством озвучаване следните песни: 1) музикалното произведение с наименование „Буути“, като автор на текста и композитор на музиката на това произведение е лицето Л.Е., което е член на организацията за колективно управление на авторски права АСКАП;

2) музикалното произведение с наименование „Летс гоу Бак“, като автори на текста и композитори на музиката на това произведение са лицата Л.Ф.О., който е член на организацията за колективно управление на авторски права ПИ АР ЕС, М.Е.Ж.-П., който е член на организацията за колективно управление на авторски права Пи Ар Ес, както и О.Д.Д.Л., който е член на организацията за колективно управление на авторски права ПИ АР ЕС; 3) музикалното произведение с наименование „Чикън Грийз“, като автори на текста и композитори на музиката на това произведение са лицата А.М.Д.А., който е член на организацията за колективно управление на авторски права АСКАП, П.Д.Д., който е член на организацията за колективно управление на авторски права АСКАП, както и Т.А.К., който е член на организацията за колективно управление на авторски права АСКАП; 4) музикалното произведение с наименование „Асансион – Донт евър уондър“, като автори на текста и композитори на музиката на това произведение са лицата М.М.Д.Д., който е член на организацията за колективно управление на авторски права АСКАП, както и Щ.И., който е член на организацията за колективно управление на авторски права БИ ЕМ АЙ. Ищецът твърди, че на основание чл. 94с ЗАПСП представлява посочените чуждестранни организации за колективно управление на авторски права – американската организация АСКАП, американската организация Б.Е.А.и английската ПИ АР ЕС, чиито членове са авторите на текстовете и композиторите на изпълнените музикални произведения. Посочва, че ответникът е използвал описаните музикални произведения, без да има отстъпени авторски права за това и без да е заплатил дължимите за това използване авторски възнаграждения. Сочи, че в резултат от описаното деяние са причинени вреди на авторите на музикалните произведения, изразяващи се в пропускане на възможността те да увеличат имуществото си с получено възнаграждение от всеки от авторите на текста и на музиката за използването им, което е в общ размер от 4 000 лв. Поради изложеното моли съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сума в размер на 4 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на нарушението, както и да постанови разгласяване за сметка на ответника на диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в часови пояс на телевизионна организация с национално покритие, определени от съда. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

Ответникът по исковете - „Ф.К.” ЕООД, не заявява становище по тяхната основателност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правна квалификация чл. 95 ЗАПСП вр. чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП:

При съобразяване на фактите, посочени в исковата молба и заявения с нея петитум е видно, че предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени осъдителни искове, с които се иска да бъде ангажирана отговорността на ответника за вредите, причинени в резултат на извършено от него нарушение на притежавани от няколко физически лица авторски права. Тези искове не са предявени от носителите на субективните материални права, чиято защита се търси с тях, а от лице, което не е носител на тези права – Сдружение „М.“. Следователно в настоящия процес ищецът действа като процесуален субституент, който предявява пред съда чужди материални права.

В чл. 26, ал. 2 ГПК е регламентиран принципът, че никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд, освен в предвидените от закон случаи. От тази правна норма, се налага изводът, че процесуалната субституция е допустима само тогава, когато това е предвидено в закона. Ето защо и за да се приеме, че Сдружение „М.“ притежава процесуалното право да упражни пред съда определени чужди материални права на авторите на изброените в исковата молба произведения, трябва да се установи, че е налице законова норма, която да предвижда, че в полза на ищеца възниква това право.

Правото на титуляра на едно авторско право да получи обезщетение, когато то е нарушено в резултат на деянието на едно лице и това нарушение е причинило вреди, е уредено в чл. 95 от Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/. В тази разпоредба е регламентирано както възникването на самото материално право за получаване на обезщетение, така и процесуалното право на неговия носител да предяви пред съда осъдителен иск за присъждане на това обезщетение. Ето защо и в случая съдът приема, че тази норма има характер и на процесуалноправна такава, поради което и тя е приложима към процесните правоотношения в редакцията й към датата на предявяване на иска – 21.12.2018 г., т.е. съгласно измененията с ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г., а не в редакцията й към датата на извършване на нарушението, което се сочи да е станало на 28.03.2018 г. Същото се отнася и за останалите норми, които имат характер на процесуалноправни и които ще бъдат обсъдени в настоящото решение в редакцията, която са имали към датата на образуване на процеса и към датата на приключване на устните състезания пред СГС – това са нормите на чл. 95а, 95б, 95в, 95г ЗАПСП.

В чл. 95в, ал. 1 ЗАПСП е предвидено изрично, че право на иск по чл. 95 ЗАПСП имат освен носителите на съответното авторско право, а също така и лицата, на които те са отстъпили изключително право за използване и други субекти, които не са носители на защитените от закона права, които са организациите за колективно управление на права и професионалните защитни организации на правоносителите, като съгласно чл. 2 на същия член последните могат да предявяват искове само за защита на тези права, които са им поверени за управление, съответно за защита. Следователно в ЗАПСП е уредена процесуална субституция, която предвид нормата на чл. 95в, ал. 2, изр. посл. ЗАПСП е от вида на процесуалната суброгацията, с която е дадено право на организациите за колективно управление на права да предявяват пред съда осъдителни искове за заплащане на обезщетение за вреди, причинени в резултат на извършено нарушение на авторски права, които се притежават от лица, които са поверили тяхното управление и защита на тези организации.

Притежаването на правото на иск по чл. 95 ЗАПСП от организациите за колективно управление на права е предвидено и в нормата на чл. 94с, ал. 2 ЗАПСП.

При тълкуване във връзката им една с друга на разпоредбата на чл. 94с, ал. 1 ЗАПСП, в която е посочено, че организацията за колективно управление на права има право да представлява освен своите членове, но също така и други организации за колективно управление на права, с които има сключени договори за взаимно представителство, и техните членове пред всички правораздавателни органи при защитата на поверените им за колективно управление права, както и на нормата на чл. 95в, ал. 2, изр. 2 ЗАПСП, в която е предвидено, че когато предявява искове по чл. 95 ЗАПСП организацията за колективно управление на права не трябва да доказват индивидуални права на управление на сродните чуждестранни организации за колективно управление на права, вписани в регистъра по чл. 94г, ал. 3, т. 7 ЗАПСП, се налага изводът, че организациите за колективно управление на права, които са регистрирани като такива в Република България, могат да предявят пред съда както материалните права на своите членове, но така също и материалните права на лица, които са членове на сродни чуждестранни организации за колективно управление на права, с които те имат сключени договори за взаимно представителство съгласно вписванията във водения от министъра на културата регистър.

От извършена от съда служебна проверка за обстоятелствата, вписани в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенция по вписванията, както и от представеното в производството доказателство за вписаните обстоятелства в регистъра, воден от министъра на културата по чл. 94г ЗАПСП, се установява, че Сдружение „М.“ /М./ има качеството на организация за колективно управление на авторски права. По делото е установено и това, че в регистъра, воден от министъра на културата по чл. 94г ЗАПСП, сред сродните чуждестранни организации за колективно управление на права, с които М. има сключени договори за взаимно представителство, са и следните: 1) АСКАП, действаща на територията на САЩ и на Пуерто Рико, 2) БИ ЕМ АЙ, действаща на територията на САЩ, на Пуерто Рико и на Република България, и 3) ПИ АР ЕС, действаща на територията на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия и на Република България. В исковата молба се сочи, че авторите, чиито права се защитават с предявените осъдителни искове, са членове на тези три чуждестранни организации, поради което и предвид факта, че те са вписани в регистъра, воден от министъра на културата по реда на чл. 94г, ал. 3, т. 7 ЗАПСП, то трябва да се приеме, че Сдружение „М.“ има правото да предяви пред съда иск по чл. 95 ЗАПСП за защита на нарушените авторски права, които се притежават от техни членове, какъвто характер имат тези, с които съдът е сезиран.

При тълкуване на нормата на чл. 95в, ал. 2, изр. 2 ЗАПСП се налага извода, че вс нея е въведена оборима презумпция, съгласно която се предполага, че когато една чуждестранна организация за колективно управление на права е вписана в регистъра, воден от министъра на културата, то на нея са поверени за управление авторските правата, които се притежават от нейните членове и в тези случаи организацията за колективно управление на права, която е предявила пред съда иск за защита на нарушено авторско право, не трябва да доказва индивидуалните права на управление и защита, които имат тези чуждестранни организации. В случая доколкото се установи, че чуждестранните организации АСКАП, Б.Е.А.и ПИ АР ЕС са вписани в регистъра, воден от министъра на културата, като такива, с които Сдружение „М.“ има сключени договори за взаимно представителство, и предвид липсата на доказателства, които да оборват установената в чл. 95в, ал. 2, изр. 2 ЗАПСП презумпция, трябва да се приеме, че те са носители на правото да управляват съответно да търсят защита на авторските права на всички физически лица, които са техни членове. Това от своя страна означава и че М. има правото да предяви иск за защита на тези чужди авторски права, включително на правото за получаване на обезщетение за причинени от извършено нарушение вреди, както е направил в случая.

Първата предпоставка, която следва да е налице, за да бъдат уважени предявените искове по чл. 95 ЗАПСП, е в производството да бъде доказано, че лицата Л.Е., Л.Ф.О., М.Е.Ж.-П., О.Д.Д.Л., А.М.Д.А., П.Д.Д., Т.А.К., М.М.Д.Д., както и Щ.И., които се твърди да са членове на чуждестранните организации за колективно управление на права АСКАП, Б.Е.А.и ПИ АР ЕС, са автори на посочените в исковата молба произведения, които са такива, които могат да бъдат обект на авторско право.

Разпечатката съдържа 25 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c5a483b5-3bf8-430c-8829-e80bf3f8c86f