Решение № 150 от 25.04.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Варна, 25.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Т.а при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Т.а Търговско дело № 20213100900267 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на исковата молба н а Ф. Н. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес в град Бяла, област Варна, ***, съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Братя Г.ич” 36, ет.1, офис 1, чрез адвокат Ж.Г., с която срещу ЗД „БУЛ ИНС” АД , ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, ***, са предявени следните искове:

1. за заплащане на сумата 30 000 лева, представляваща дължимо обезщетение за обезвреда на неимуществени вреди, причинени вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 06.06.2016г., в град Бяла обл. Варна, на ул. „Трифон Милушев”, по вина на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф” с peг. № ********, В. Д. В., ЕГН **********, обхванат от действието на валидна, към момента на настъпване на застрахователното събитие, застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със ЗД „БУЛ ИНС” АД;

2. за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата 30 000 лв., считано от 09.12.2019г. (датата на уведомяване на застрахователя) до окончателното й плащане.

Наред с това ищецът претендира осъждане на ответника да му заплати направените разноски за производството, основаващо се на чл.78, ал.1 от ГПК.

Твърденията и възраженията на страните, разграничаването на спорните и безспорни релевантни за спора факти и разпределянето на тежестта за 1 тяхното доказване е извършено с доклада по делото в първо открито съдебно заседание от 13.01.2022 година.

За да се произнесе по същество на предявените искове, съдът, след анализ на събраните по делото доказателства и съобразяване на приложимите към спора правни норми, взе предвид следното:

Предмет на предявения главен иск е претендираното право на ищеца Ф.

Н. Б., ЕГН **********, от град Бяла, област Варна като трето увредено лице, да получи пряко от ответното застрахователно дружество ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482, гр. София, обезщетение за неимуществените вреди, причинени му вследствие на ПТП, настъпило на 06.06.2016г., в град Бяла обл.

Варна, на ул. „Трифон Милушев”, по вина на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф” с peг. № ********, В. Д. В., ЕГН **********. Същото се претендира в размер на 30 000 лева.

Правно основание на претенцията – чл. 432, ал.1 от Кодекса за застраховането (КЗ) във вр. с чл. 45 и чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

На основание чл.429, ал.3, във вр. с ал.2, т.2 от КЗ и чл.86, ал.1, във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД обезщетението се претендира ведно със законната лихва от 09.12.2019г. - датата на уведомяване на застрахователното дружество, до окончателното му плащане.

От ищеца не се твърди, че воденото спрямо водача на л.а. „Фолксваген Голф” с peг. № ********, В. Д. В., ЕГН **********, наказателно производство е приключило с присъда или друг акт на наказателен съд, задължителни за гражданския съд по смисъла на чл.300 от ГПК. Напротив, установява се, че с определение, постановено в открито съдебно заседание на 7.05.2019г. по НАХД №1702/2019г. на Районен съд – Варна, воденото наказателно производство за престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, предл.2-ро, във вр. с чл.342, ал.1 от НК е било прекратено на основание чл.24, ал.1, т.9 от НПК. С оглед на това и предвид оспорването на ответника на факта на извършено от водача В.В. неправомерно деяние по смисъла на чл.45 от ЗЗД, установяването на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане се дължи в настоящия процес и е в доказателствена тежест на ищеца Ф.Б..

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства – констативен протокол за ПТП №1597/06.06.2016г., протоколи за оглед на местопроизшествие от 08.02.2017 и от 10.01.2019 година ведно с фотоалбум;

АУАН №622/06.06.2016г. и НП №16-0442-000662/06.07.2016г., издадено от ОДМВР, РУ 4 – Варна, показанията на разпитаните по делото свидетели и изслушаното и прието заключение на авто-техническата експертиза се установява следната фактическа обстановка:

На 06.06.2016г., в град Бяла, област Варна, около 10,00 ч., ППС с животинска тяга (кон), управлявано от ищеца Ф. Н. Б., се движело 2 по ул. „Трифон Милушев” в посока град Бургас. Пътното платно на ул.

„Трифон Милушев” се състояло от две пътни ленти - по една за движение в двете посоки, разделени с непрекъсната линия. Вляво от лявата пътна лента (посока гр. Бургас) по продължение на ул. „Трифон Милушев” от номера 45 до 53 имало изградена локална пътна лента с ширина 3.70м. При приближаване на пресечката с ул. „Вълчан Войвода”, приблизително пред входната врата на №51, водачът Б. предприел действие по престрояване за включване в локалната пътна лента. Преди предприемането на тази маневра водачът се огледал като установил, че в лявата лента за насрещно движение (посока гр. Варна) няма движение (идващи ППС), а зад него по лентата му за движение (дясната пътна) се движел лек автомобил на отстояние от него около 100 метра. Непосредствено преди предприемане на маневрата спътникът на водача Б. – свидетеля Ф. М. се обърнал и подал сигнал с лявата си ръка. Малко след предприемане на маневрата, преди да успее да се изтегли изцяло от дясната пътна лента, каруцата била ударена отзад в лявата й част от л.а. „Фолксваген Голф” с peг. № ********, управляван от водача В. Д. В., ЕГН **********. Приблизителната скорост на движение на лекия автомобил била ок. 70 км/ч (69,84 км/ч по изчисления на вещото лице), като непосредственно преди настъпване на ПТП водачът предприел екстремно спиране, при което скоростта му към момента на удара била ок. 10 км/ч и ударът с каруцата бил относително лек. Ориентировъчно мястото на удара бил в средата на пътното платно, за което свидетелстват оставените при екстремното спиране на автомобила две успоредни спирачни следи, разположени равномерно от двете страни на надлъжната непрекъсната линия, разделяща двете пътни ленти. Тези спирачни следи дават основание достатъчно обосновано да се приеме, че при приближаването си към каруцата водачът на л.а. „Фолксваген Голф” е предприел действия по нейното изпреварване чрез навлизане в насрещната пътна лента.

От удара водачът на ППС с животинска тяга Ф.Б. загубил равновесие и паднал на пътното платно при което ударил лявата си ръка, получил и контузия на лицето. Впоследствие той бил откаран в болницата, където му е била оказана медицинска помощ.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства вещото лице по изслушаната и приета по делото съдебно – автотехническа експертиза (САТЕ) дава заключение, че водачите са имали видимост един към друг и не съществуват технически причини за настъпване процесното ПТП.

Разстоянието между двете превозни средства (от 50-60 до 100м.) е било достатъчно водачът на л.а. да забележи предходно движещото се ППС с животинска тяга, да го възприеме като участник в движението и да реагира, за да избегне удара дори при по-високата и несъобрезена с ограниченията и пътните условия скорост. Експерта сочи, че не разполага с метод за изчисление на скоростта на ППС с животинска тяга; същата зависи от начина му на управление и може да бъде променяна относително бързо - за време от порядъка на 2-3 секунди, като е зависима от времето, за което животното ще 3 възприеме подадената му команда. Това време - от порядъка на 2-3 секунди, е и времето за възприемане на опасността от страна на водача на л.а. до предприемане на екстремното спиране и неговото извършване. Според вещото лице твърде е вероятно маневрите на водачите – от страна на водача на каруцата за изнасяне наляво с цел навлизане в локалното платно отляво, съответно от страна на водача на л.а. за изпреварване на каруцата с пресичане на осевата линия и навлизане в насрещната лента, да са предприети едновременно, но дори и в тази ситуация ПТП е било предотвратимо, тъй като времето е било достатъчно водачът на л.а. да възприеме опасността и да я избегне. Предприетото екстремно спиране е било праволинейно, като самото спиране е в двете ленти, водачът на л.а. не се е опитал да завие, за да избегне съприкосновението. Експертът е категоричен, че по-ниската скорост дава повече време за реакция, по-голяма възможност за избягване на удара, в който смисъл движението на автомобила с по-висока от разрешената за съответния пътен участък скорост е в пряка причинно – следствена връзка с настъпването на пътното произшествие.

От приетите по делото писмени доказателства - журнал за прием на пациент в спешен център; лист за преглед на пациент № 4849; допълнителен лист за преглед на пациент № 4849, както и от заключението на назначената по делото съдебно - медицинска експертиза (СМЕ) се установява, че вследствие на претърпяното ПТП ищецът е получил вътреставно счупване на четвърта и пета дланни (метакарпални) кости на лявата ръка с разместване на фрагментите, контузно разкъсна рана по лицето в областта на лява вежда с дължина около 2 см с кръвопропиване към клепачите на ляво око с диаметър 6-7 см. Няколко часа след произшествието е бил извършен преглед в спешно отделение на МБАЛ „Св. Анна- Варна”, при който раната е била обработена, поставена е и гипсова имобилизационна превръзка. Естеството на получените травми не налага провеждане на болнично лечение. Според вещото лице счупването на дланните кости е довело до трайно затруднение хватателната способност на лява ръка за период от 2-2,5 месеца като е напълно възможно и след този период пострадалия да има известна по-отслабена сила на захват, което се дължи на нарушената гладкост на ставните повърхности на двата пръста. Възможно е, според вещото лице, това да предизвиква и болезненост при движение, но във всички случаи може косвено да затруднява хващането с ръката.

Според заключението на назначената по делото съдебно - психиатрична експертиза (СПЕ) след произшествието от 06.06.2016г. пострадалия ищец е бил със симптоматика на Остра реакция на стрес – имал главоболие, периоди с изпотяване и сърцебиене, постоянно си припомнял психотравмената ситуация, инсомния, редуцирани социални контакти и е зависел в ежедневието си от околните. Често се страхувал да не се повтори инцидента.

Сочи се от вещото лице, че отзвучаване на клиничните симптоми при Остра стресова реакция без съответно лечение става чрез „заравяне на стреса” и може да отзвучи и без медикаментозно лечение, но има реална възможност 4 психиатричната симптоматика да хронифицира или да се задълбочи, съответно да се актуализира при нова стресова ситуация поради нерационалното й преработване. Според експерта, преживяното от ищеца психотравмено събитие от 06.06.2016г. е довело до промяна в качеството му на живот, като към настоящия момент няма симптоми на повишена тревожност, чувство на безперспективност, намаляване на обичайните интереси и контакти, нарушение на съня и потиснати емоции. Тези овладяни емоции обаче се актуализират при направеното от вещото лице интервю.

Разпитаните по делото свидетели Ф. М. - първи братовчед на ищеца и свидетел на ПТП, и Николай Б. – син на ищеца, сочат, че пътния инцидент и получената при него увреда са се отразили най-тежко емоционално на ищеца, тъй като не можел да използва ръката си и да работи пълноценно. Семейството се занимавало с лозарство (отглеждало ок. 8-10 дка лозя) като това било основното занимание и средство за препитание – нито ищеца, нито неговата съпруга работели на друга работа, от която да получават доходи. Основно работата по обработката на лозята ищецът вършел сам. В периода, когато настъпил пътния инцидент, се извършвало пръскане на лозята. Това ищецът правел с гръбна пръскачка, което изисквало много усилия, за да може да се работи с нея. Използвал каруцата за придвижване до лозовите масиви и пренос на необходимото за работата оборудване и материали. В деня на ПТП двамата с братовчед си отивали с каруцата да пръскат лозе. В резултат на полученото счупване на ръката и наложилата се гипсова имобилизация за период от около три месеца ищецът не можел да работи. Това се отразило сериозно на неговото емоционално състояние - изпаднал в нервна криза, станал по-сприхав и раздразнителен към съседите си, бил неспокоен, затворил се в себе си, не разговарял с близките си по начина, по който го правел преди това, оплаквал се и от болки. Но найвече ищецът бил много тревожен и притеснен, тъй като това били найусърдните месеци за работата по лозята и последващото прибиране на реколтата, а не можел да използва ръката си пълноценно и да работи, чувствал се непълноценен и подтиснат. Семейството не разполагало с достатъчно средства, за да наеме други хора за работата по лозята, помощ колкото можел му предоставял свидетелят М. (за физическа работа и финансови средства), но в резултат получената продукция било по-слаба продукция („да не кажа никаква“ – свид. Н. Б.), което имало значение и за приходите от нейната реализация. Това също се отразило негативно на ищеца, тъй като от това зависело финансовото състояние на семейството и възможностите за издръжка. Преди произшествието ищецът бил здрав и работлив, „не спираше от сутрин до вечер“ (свид. Ф. М.). Понастоящем физически се възстановил и се върнал към обичайните си занимания, макар и периодично при промяната на времето да се оплаквал от болки.