Определение № 2218 от 15.08.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1983/2024
- Вид
- Определение № 2218
- Подписан
- 15.08.2024
- В сила
- 15.08.2024
- Състав
- Екатерина Владимирова Мандалиева, Радослав Петков Радев, Надежда Наскова Дзивкова Рашкова
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.2 т.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.8 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2218 гр. Пловдив, 15.08.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:
Радослав П. Радев
Надежда Н. Дзивкова Рашкова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20245300501983 по описа за 2024 година Производство е по реда на чл. 274 във вр. с чл. 248 ГПК.
Постъпила е частна жалба депозирана от „АЙ ТИ ЕФ ГРУП „ АД ЕИК 202255877 против Определение №6038/17.05.2024 г. постановено по гр.д.№5338/2023г. на ПРС, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на Решение №791/23.02.2024г. постановено по гр.д.№5338/2023г. по описа на ПРС, в частта за разноските.. Жалбоподателят навежда оплакване за неправилност на постановеният съдебен акт, по съображения подробно изложени в жалбата.. Моли се, съдът да отмени обжалвания акт и да присъди адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на насрещната страна, съответстваща с правото на ЕС и отчитащо конкретната правна и фактическа сложност на делото, без да начислява 20% ДДС върху него, а именно в размер на 300лв.Направено е особено искане за спиране на настоящото производство до произнасянето на СЕС с окончателен съдебен акт по дело №С-744/23г.
Ответната страна В. П. И., чрез процесуалния си представител адв. М.
М. оспорва частната жалба. Навежда доводи, че съгласно трайната практика на ВКС, съдът прилага адвокатските възнаграждения предвидени в Наредба №1/2024г., когато делото се отличава с фактическа и правна сложност и уговореното възнаграждение не е прекомерно, с оглед обема на извършената работа, то се присъжда изцяло, както и че при присъждане на адвокатско 1 възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл.38 ал.2 ЗА следва да включва ДДС. Моли частната жалба да се остави без уважение като неоснователна.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид доводите на жалбоподателя и ответникът по жалбата, и прецени данните по делото, намира за установено следното:
Частната жалба се явява процесуално допустима, доколкото е депозирана в срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което подлежи на разглеждане по същество..
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба на В. П. И., ЕГН **********, против „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877, с която е предявен установителен иск, с правна квалификация по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК. Предявени са и насрещни искове от „Ай Ти Еф Груп“ АД, против В. И., с правно основание по чл. 79 ЗЗД вр. с чл. 240 ЗЗД, като в условията на евентуалност е предявен иск с правно основание по чл.55 ЗЗД. С постановеният първоинстанционен акт е обявена за нищожна клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка, обективирана в чл. 7 от Анекс № 491687/22.07.2022 към Договор за потребителски кредит № № 473168/ 15.04.2022 год., сключен между В. П. И., ЕГН ********** и „Ай Ти Еф Груп" АД, ЕИК 202255877, поради противоречие с добрите нрави; осъдена е В. П.
И. да заплати на „Ай Ти Еф Груп" АД, ЕИК 202255877, сумата от 2907 лева – главница, по недействителен Договор за потребителски кредит № № 473168 от 15.04.2022 год, като е отхвърлен предявения насрещен иск за сумата над 2907 лева до претендирания размер от 4480.14 лева, като неоснователен..
Осъден е „Ай Ти Еф Груп" АД, ЕИК 202255877 да заплати на адв. М. В. М., на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв сумата от 840 лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ на В. П. И., ЕГН ********** по уважения иск за нищожност на клаузата за неустойка.
По реда на чл.248 от ГПК ответникът е поискал изменение на решението, в частта за разноските, като се намали присъденото адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на насрещната страна под минимално предвиденото в Наредба №1/2004г., а именно в размер на 2
300лв, върху която сума да не се присъжда ДДС..
С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата, като е приел, че възнаграждението е правилно определено, с оглед цената на исковете, а касаещо оплакването за присъждане на ДДС, е посочил, че предоставената услуга е възмездна и по нея се дължи ДДС..
Настоящият състав на съда намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА в случаите, когато адвокат е оказал безплатна правна помощ съгласно ал.1 на същата разпоредба, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.
Съобразявайки се с фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия и проявената активност на процесуалния представител, както и материалния интерес, настоящия състав намира, че адвокатското възнаграждение е правилно определено и е в разумен размер, поради което същото не следва да бъде редуцирано като се намали под минимално предвиденото в Наредба №1/2004г.
Що се касае до оплакването - дали се дължи ДДС върху присъденото адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, при условие, че адвокатът е регистриран по ДДС: Възражението на жалбоподателят за недължимост на ДДС, настоящият съдебен състав намира за неоснователно. В непротиворечивата практика на ВКС, споделена и от настоящия състав, обективирана и в Определение №50093/11.05.2023г. по т.д.№1638/2021г. на ВКС, второ т.о. се приема, че че с присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата се овъзмездява предоставената от адвоката правна услуга, която е обект на облагане по смисъла на чл.2 т.1 във вр. с чл.8 ЗДДС,, поради което при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА във вр. с парг.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, следва да включва ДДС.
Гореизложеното обоснова извода, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд с обжалваното определение е определил размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцовата 3 страна и е присъдил ДДС, върху присъденото адвокатско възнаграждение за осъществено безплатна правна помощ, поради което определението, следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна оставена без уважение.
Особено искане за спиране на настоящото производство до произнасянето на СЕС с окончателен съдебен акт по дело №С-744/23г., съдът намира за неоснователно, доколкото поставените правни въпроси не биха имали значение за правилното решаване на настоящия спор..
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба депозирана от „АЙ ТИ ЕФ ГРУП „ АД ЕИК 202255877 против Определение №6038/17.05.2024 г. постановено по гр.д.№5338/2023г. на ПРС, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на Решение №791/23.02.2024г. постановено по гр.д.№5338/2023г. по описа на ПРС, в частта за разноските, както и отправеното искане за спиране на настоящото производство до произнасянето на СЕС с окончателен съдебен акт по дело №С-744/23г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4