Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 182 от 18.05.2026, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 156/2026
Вид
Решение № 182
Подписан
18.05.2026
Състав
Нестор Спасов Спасов, Миглена Площакова, Емилия Атанасова Брусева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. Пловдив, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Миглена Площакова при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска като разгледа докладваното от Миглена Площакова Въззивно търговско дело № 20265001000156 по описа за 2026 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх. № 2010/18.02.2026 г. по входящия регистър на ОС – Хасково, подадена от „Дженерали застраховане“ АД, действащо чрез процесуалния представител на дружеството юриск. Вл. Т., против решение рег. № 12/29.01.2026 г., постановено по т.д. № 45/2025 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, в частта, с която в полза на ищеца С. Б. С. е присъдено обезщетение в размер на 10 000 евро за претърпените от него неимуществени вреди вследствие на пътнотранспортно произшествие.

Жалбоподателят счита, че решението е неправилно и необосновано, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон.

Определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди не отговаряло на критерия за справедливост. Не били отчетени от първоинстанционния съд следните обстоятелства: че получените телесни повреди са леки, лекувани са успешно и без усложнения; съществена част от описаните в исковата молба травми представлявали дегенеративни промени и липсвала доказана причинно-следствена връзка между тези увреждания и произшествието; ищецът е приемал болкоуспокояващи, които са редуцирали болковата 1 симтоматика по сила, интензитет и продължителност; съдът не е подложил на критичен анализ показанията на свидетелите, които са близки на ищеца, в съответствие с процесуалните изисквания на чл. 172 ГПК. Наред с посоченото, жалбоподателят счита, че е доказал възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на пострадалия, изразяващо се в неизползване на предпазен колан.

Поради изложеното въззивният жалбоподател „Дженерали застраховане“ АД моли съда да отмени обжалваното първоинстанционно съдебно решение в оспорената осъдителна част, ведно с произтичащите от това последици. Претендират се сторените по делото разноски, в това число за юрисконсултско възнаграждение.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от процесуалния представител на ищеца С. Б. С., с който подробно е аргументирано становище за нейната неоснователност. Настоява се първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение за предоставената на С. безплатна правна защита.

Решението, в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 10 000 евро до пълния претендиран размер от 26 000 лв. не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Като се запозна с материалите по делото АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ констатира следното:

С искова молба, подадена на 11.04.2025 год. от С. Б. С., е предявен осъдителен иск за присъждане на сумата 26 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие на пътно-транспортно произшествие против „Дженерали застраховане“ АД.

Исковата молба е основана на следните фактически твърдения: На 02.08.2024 г. около 13:20 ч. на пътя между гр. Х. и гр. С. М.Р.Р., в качеството си на водач на лек автомобил с марка „БМВ“ модел „320 Д“, с рег. № ****, собственост на Р.М.Р. на прав участък от пътя изгубил контрол над управляваното от него превозно средство, навлязъл в насрещната лента за движение и ударил насрещно движещия се лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 220 ЦДИ", с рег. № ***, управляван от С. Б. С., собственост на Д.С.Ж.. Вследствие на това било реализирано пътно-транспортно произшествие с пострадали лица. Непосредствено след настъпването на произшествието ищецът бил откаран в болницата в Х., където бил хоспитализиран за периода от 02.08.2024 г. до 05.08.2024 г. в Хирургично отделение. В хода на лечението били установени следните травматични увреждания: контузия на главата; мозъчно сътресение; контузия в областта на лява лакетна става, дясна скапуларна област; главоболие, световъртеж; силни болки в дясно рамо и лява лакетна става. На пострадалия била предписана медикаментозна терапия и издаден и болничен лист поради временна нетрудоспособност за период от 10 дни.

2

След изписване от болничното заведение на 05.08.2024 г., ищецът продължавал да изпитва силни болки в левия крак и врата. Това наложило да посети лекар специалист, който констатирал походка с накуцване; отток на лява колянна става; спазъм на паравертебралната мускулатура в шиен отдел; силно болезнени и ограничени флексии. Поставената диагноза била травматично разкъсване на междупрешленен диск на ниво шия; увреждания на мениска. Било му предписано да носи тутор за долен крайник и шийна яка за три седмици, както и приемането на нестероидни противовъзпалителни средства и миорелаксанти, като трябвало да премине и контролен преглед след три седмици. От така получените увреждания С. С. не можел да си поема дълбоко въздух, да се изкашля и всяко движение на крака и на кръста било свързано с режещи и стягащи болки. За продължителен период от време ищецът не можел да спи нощно време, всяко завъртане на едната си страна отново водело до стягащи болки и дискомфорт. След проведения контролен преглед му били дадени препоръки от лекаря да си направи образна диагностика - Заключението от назначеното ЯМР, проведено през м. 10.2024 год., показало, че вследствие на удара С. е получил следните травматични увреждания: медиолатерална дискова херния вляво на ниво С6-С7; дискови протрузии на нива С3-С4, С4-С5; дегенеративни промени от спондилогенен и дискогененен тип, цервикална миелопатия; цервикоартроза. В резултат на преживяното ПТП, здравословното състояние на ищеца се влошило, което дало отражение и на психиката му, изразяващо се в понижено настроение, тревожност, връщане към спомена за пътния инцидент, нарушаване на съня и вниманието.

Твърди се, че досежно л.а. „БМВ 320Д", с рег. № *** била налице сключена с „Дженерали застраховане“ АД задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна към датата на събитието. Ищецът уведомил застрахователя за произшествието и настъпилите вреди на 07.08.2024 година.

Предвид изложеното е предявен осъдителен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 07.08.2024 год. до окончателното плащане.

Претендират се и сторените по делото разноски, както и адвокатско възнаграждение за предоставената на ищеца безплатна правна защита и съдействие.

С отговора на исковата молба „Дженерали застраховане“ АД е оспорил предявения иск. Въвел е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на пострадалия, който нарушил правилата за движение по пътищата, като е управлявал автомобила си с несъобразена скорост, без да спазва вертикалната и хоризонтална пътна маркировка и правилата за осъществяване на безопасни маневри, без да отдава нужното внимание при шофиране; при своевременна реакция, ищецът би имал обективната възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП и/или да намали силата на удара и съответно вредите от ПТП. Съпричиняване било 3 налице и поради неизпълнение на задължението на ищеца за правилно поставяне на обезопасителен колан. Твърди се, че не всички претендирани вреди са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Изрично се оспорват твърденията за дълго и продължително възстановяване, невъзможност на ищеца да се обслужва сам. С. имал само леки телесни повреди, изчерпващи се с натъртвания и разтягания, които са лекувани успешно и без усложнения в домашни условия и консервативно; липсвали фрактури, изкълчвания, навяхвания, специализирано лечение, оперативни интервенции и т. н. Ответникът акцентира върху установените с ЯМР дегенеративни промени от спондилогенен и дискогенен тип, позовава се на неговата възраст и счита че претендираните в тази насока увреждания не са последица от процесния деликт, а са резултат на възрастта, начина на живот и съответната предразположеност на ищеца към дегенеративни промени.

Направено е възражение, че претендираното обезщетение е прекомерно по размер и не съответства на правилата по чл. 52 от ЗЗД и съдебната практика.

След приключването на съдебното дирене, първоинстанционният съд е постановил съдебно решение, в което е приел, че са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответното застрахователно дружество за репариране на неимуществените вреди, претърпени от ищеца вследствие на процесното произшествие. Обосновал е извод, че справедливото обезщетение за репариране на неимуществените вреди на С. е в размер на 10 000 евро и че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на пострадалия. Поради това е постановил решение, с което е осъдил „Дженерали застраховане“ АД да заплати на С. Б. С. сумата от 10 000 евро - обезщетение за неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, причинени му в резултат на ПТП, осъществило се на 02.08.2024 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.08.2024 година до окончателното й изплащане, като в останалата част до пълния предявен размер 26 000 лева е отхвърлил иска.

В отхвърлителната му част решението не е обжалвано от ищеца. То се оспорва единствено в осъдителната му част от застрахователното дружество, като се настоява за цялостната му отмяна в тази част и отхвърляне на иска.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, като обсъди събраните по делото доказателства и като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

Във връзка с твърдяното от ищеца пътно-транспортно произшествие не е водено наказателно производство и не е налице влязла в сила присъда, която да обвързва съда по правилата на чл. 300 ГПК. Ищецът носи доказателствената тежест да установи всички изложени в исковата молба позитивни факти от правния мир, на които основава исковата си претенция. В тази връзка са събрани писмени доказателства.

Според представения с исковата молба констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 36/02.08.2024 година, на 02.08.2024 година в 13,20 часа е 4 настъпило пътно-транспортно произшествие между лек автомобил „БМВ 320 Д“ с рег. № ***, управляван от М.Р.Р. и лек автомобил „Мерцедес Е 220 ЦДИ“ с рег. № ***, управляван от С. Б. С.. В протокола е отразено, че в резултат на произшествието са пострадали три лица, в т.ч. С. С., като са му били причинени охлузвания на лява ръка и по главата, без опасност за живота.

Констатирани са, също, деформации по еластична предпазна ограда (мантинела) и държач на мантинелата. Протоколът е придружен със снимков материал. Посочено е, че във връзка със случая е образувано административно-наказателно производство, като е съставен АУАН № ***/ 02.08.2024 год.

Към делото е приложено копие от административно-наказателна преписка, съставена във връзка с издадения АУАН № ОА ***/ 02.08.2024 година. Актът за установяване на административно нарушение е съставен на 02.08.2024 год. от длъжностно лице към ОД МВР - Хасково, РУ-Х. срещу водача на лек автомобил БМВ 320 Д с рег. № *** - М.Р.Р.. Прието е, че е реализирал състав на административно нарушение по чл. 20 ал. 2 от ЗДвП - не е съобразил скоростта на движение на управлявания от него автомобил с атмосферни условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението. Отразено е, че нарушението е извършено при следните обстоятелства: На третокласен път 554 км. 69+650 в посока към град Х., управлявайки процесния лек автомобил, поради движение с несъобразена скорост, М.Р. губи контрол над управляваното от него МПС, навлиза в лентата на насрещно движещия се лек автомобил „Мерцедес Е 220 ЦДИ“ с рег. номер *** в предна лява част, при което настъпва сблъсък, л.а.

„Мерцедес“ се блъска странично в еластична предпазна ограда (мантинела).

Нарушителят Р. не е посочил писмени възражения срещу така съставения АУАН. На 27.08.2024 година е издадено Наказателно постановление № 240271-000706/27.08.2024 год., в което са възприети всички констатации на актосъставителя. На М.Р. е наложено административно наказания глоба за нарушение на задължения, произтичащи от мл. 20, ал. 2 ЗДвП. Наказателното постановление е връчено на Р. на 10.02.2025 год. От писмото на РУ – Х. от 11.09.2025 год., с което е изпратена преписката, се установява, че наказателното постановление не е обжалвано и е влязло в законна сила на 25.02.2025 год.