Определение № 932 от 12.10.2026, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 932 гр. Шумен, 12.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Мерджан Ем. Мехмед като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20263600500525 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274-279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 17857/21.08.2026г. подадена от "Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “..... № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез юриск. Е.К. срещу разпореждане № 8258/11.08.2026г. по гр.д. № 20263630100813 по описа за 2026г. на РС – Шумен, с което е оставена без разглеждане, като недопустима молбата на жалбоподателя с пр. основание чл. 248 от ГПК, за изменение на решението в частта за разноските.

Жалбоподателя намира горепосоченото разпореждане за незаконосъобразно, поради което моли същото да бъде отменени и съдът постанови опроделение с което уважи молбата му по чл. 248 ГПК. Счита, че определените разноски присъдени в полза на ответника в размер на 518.67 евро за неправилни. Сочи, че съобразно задължителните указания, дадени в т.

3 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да извърши преценка относно съотношението между размера на договореното адвокатско възнаграждение и фактическата и правна сложност на делото, респективно дали е налице съответствие между претендирания размер и действително извършените процесуални действия и усилия от страна на процесуалния представител.

Счита, че в случая, присъденото в полза на ответника адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано като прекомерно, тъй като делото не се отличавало с висока фактическа или правна сложност, която да 1 обосновава присъждането на значителен размер разноски за адвокатска защита. Предмет на производството са искове по чл. 422 от ГПК, свързани с договор за потребителски кредит, като фактическата обстановка е относително ограничена и е свързана основно с наличието на договорно правоотношение, размера на предоставения кредит, извършените плащания и претендираните суми. По делото не бил събран значителен обем доказателствен материал, не били извършвани множество процесуални действия, проведено е едно открито съдебно заседание, като разглеждането на спора не изисквало полагането на извънредни процесуални усилия от страна на процесуалния представител на ответника. Счита присъдения размер на съдебните разноски за прекомерно голям, тъй като не съответствал нито на фактическата и правна сложност на делото, нито на обема на извършените процесуални действия по делото.

Ответната страна по жалбата, е депозирала отговор, в който счита същата за неоснователна и моли съда да я отхвърли. Излага, че разноските са правилно определени, съразмерно на уважената част от иска и счита, че не са налице основания за намаляването им.

Съдът след като се запозна с доводите на жалбоподателя, доказателствата по делото и като съобрази закона, приема за установено следното:

Частната жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, срещу акт подлежащ на обжалване и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е частиччно основателна, поради следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд по гр. д. № 20263630100813 по описа на РС – Шумен, е приключило с постановяване на решение № 582/06.07.2026г., с което съда е признал за установено по отношение на О. А. О. с ЕГН ********** от с. Боян, общ. Венец, обл. Шумен, че дължи на „Профи Кредит ..... ЕООД, ЕИК: 175074752 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „..... № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, сумата в размер на 3114,80 лв./1592,57 евро – главница по Договор за потребителски кредит № 40006321491 от 22.10.2021 г., за което вземане по чл. 410 от ГПК е издадена заповед № 3009 от 24.10.2025 г. за изпълнение на парично вземане по ч.гр.д.

№ 6106/2025 г. на РС-Русе.

Оставил е без уважение предявеният установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, предявен от „Профи Кредит ..... ЕООД, ЕИК:

175074752 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „..... № 49, бл.

2

53Е, вх. В, ет. 7, срещу О. А. О. с ЕГН ********** от с. Боян, общ. Венец, обл.

Шумен, за установяване дължимостта на сумите по заповед № 3009 от 24.10.2025 г. за изпълнение на парично по ч.гр.д. № 6106/2025 г. на РС-Русе , в частта относно главница по Договор за потребителски кредит № 40006321491 от 22.10.2021 над уважения размер от 3114,80 лв. (1592,57 евро) до пълния предявен размер от 4600 лв. (2351,94 евро) и изцяло относно 1923,16 лв.

(983,30 евро) – договорна лихва за периода от 01.06.2022 г. до 05.06.2023 г.;

516,61 лв. (264,14 евро) – лихва за забава за периода от 02.12.2021 г. до 05.06.2023 г.; 3043,04 лв. (1555,88 евро) – законна лихва за периода от 05.06.2023 г. до 23.10.2025 г., ведно със законната лихва върху тези суми от 24.10.2025 г. до окончателното плащане.

Отхвърлил е предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, предявен от „Профи Кредит ..... ЕООД, ЕИК: 175074752 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „..... № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, срещу О.

А. О. с ЕГН ********** от с. Боян, общ. Венец, обл. Шумен, за заплащане на сумите от 1041,68 лв. (532,60 евро) – възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и 1961,79 лв. (1003,05евро) – възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ към Договор за потребителски кредит № 40006321491 от 22.10.2021 г., ведно със лихва за забава върху тези суми, считано от 24.10.2025 г. до окончателното изплащане на сумите, за които суми съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6106/2025 г. на РС-Русе .

Със същото решение е осъдил О. А. О. с ЕГН ********** от с. Боян, общ. Венец, обл. Шумен да заплати на „Профи Кредит ..... ЕООД, ЕИК:

175074752 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „..... № 49, бл.

53Е, вх. В, ет. 7, сумата в размер на 213,60 евро, представляващи част от сторените от ищеца разноски в заповедното и в исковото производство, съразмерно на уважената част от исковете и е осъдил „Профи Кредит .....

ЕООД, ЕИК: 175074752 със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„..... № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, да заплати на О. А. О. с ЕГН ********** от с.

Боян, общ. Венец, обл. Шумен, сумата в размер на 518,67 евро, представляващи част от сторените от ответника разноски в исковото производство, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

В срока за обжалване от страна на ищеца „Профи Кредит ..... ЕООД е постъпила молба с вх. № 15608 от 20.07.2026г. подадена по пощата на 3

17.07.2026г., с пр. основание чл. 248 от ГПК, с която е поискал от съда да измени решението по делото, в частта относно разноските, като: увеличи размера на присъдените в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД разноски и присъди съразмерно дължимото юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, намали присъдените в полза на ответника О. А. О. разноски в размер на 518.67 евро.

Посочил е, че още с исковата молба, ищецът изрично е направил искане за присъждане на всички направени разноски в заповедното и исковото производство, като с молба от 23.06.2026 г. дружеството е представило списък на разноските по чл. 80 о т ГПК, в който подробно са посочени всички направени разноски, включително юрисконсултските възнаграждения за исковото производство. Обстоятелството, че списъкът е постъпил след проведеното съдебно заседание на 22.06.2026г., не освобождавало съда от задължението да се произнесе по направеното още с исковата молба искане за разноски, доколкото към момента на постановяване на решението списъкът е бил наличен по делото.

По отношение на присъдените разноски в полза на ответника е посочил, че същите са неправилно определни и следвало на се намалят поради прекомерност, тъй като настоящото дело не представлявало производство с изключителна фактическа или правна сложност, което да оправдавало присъждането на адвокатско възнаграждение в претендирания размер.

С обжалваното разпореждане първоинстанционния съд е оставил без разглеждане молбата, като недопустима. Посочил е, че страната не е представила списък на разноските в срока по чл. 80, изречение първо от ГПК – най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция и ищецът няма право да иска изменение на решението в частта за разноските.

Представеният списък по чл. 80 от ГПК, с разноските по делото се съдържал в молбата на ищеца за разглеждане на производството в тяхно отсъствие, но тази молба била постъпила след провеждане на съдебното заседание и видно от приложената разписка е изпратена до съда на 23.06.2026 г., докато съдебното заседание било проведено на 22.06.2026 г.

Настоящата съдебна инстанция, след като по реда на чл. 278 от ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частната 4 жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС), намира обжалваното разпореждане за: правилно в частта, с която е оставена без разглеждане молбата по чл. 248 ГПК за изменение на решението, с която се иска увеличението на присъдинети в полза на ищеца, сега жалбоподател, разноски, неправилно в частта, с която е оставена без разглеждане молбата по чл.

248 ГПК за изменение на решението, с която се иска да се намалят присъдените в полза на ответника разноски.

Относно обжалвания акт в частта му, с която е прието за недопустимо искането по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, в частта за присъдените на молителя разноски На осн. чл. 272 ГПК вр. чл. 278, ал. 4 ГПК въззивният съд препраща към мотивите първоинстанционния съд, в тази част, като по възраженията на частния жалбоподател и за пълнота на изложението, следва да се посочи следното:

Съгласно правилото на чл. 80, изр. 2 ГПК страната, която не е представила списък на разноските най-късно до приключване на съдебното заседание в съответната инстанция, няма право да иска изменение на решението в частта за разноските. Според указанията в т. 2 и т. 9 от Тълкувателно решение № 6/06.12.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустима.

Страната следва да представи списък за разноски по чл. 80 ГПК, дори когато е направила само един разход в производството, за който е представено доказателство. В съобразителната част на тълкувателното решение - т. 2, е разяснено, че представянето на списък по чл. 80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските. Така и Определение № 50371 от 19.10.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2226/2022 г., IV г. о., ГК, Определение № 146 от 12.02.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 250/2014 г., I т. о., ТК, Определение № 184 от 20.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 1973/2014 г., I т. о., ТК, Определение № 523 от 27.07.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2957/2015 г., IV г. о., ГК, Определение № 7 от 10.01.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5125/2016 г., IV г. о., ГК.

Последното открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд е приключило на 22.06.2026г. /л. 45-48 РС/. Списъкът с разноските на молителя е представен едва с молба с вх. № 3757 от 24.06.2026г., подадена по пощата с пощенско клеймо от 23.06.2026г. /л. 58-63 РС/.

Относно обжалвания акт в частта му, с която е прието за недопустимо искането по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, в частта за присъдените на противната страна разноски.

5

Частния жалбоподател е поискал от първоинстанционния съд да измени своето решение, и в частта, с която е натоварен по чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати припадащата му се част от сторени по делото разноски от насрещната страна. Счита, че същите са прекомерни.

Първоинистанционият съд, в обжалваният акт, оставил молбата без разглеждане, защото я счел за недопустима – изхожда от страна по делото, която не е представила списък на разноските по чл. 80 ГПК, поради което тя не може да иска изменение на решението в частта за разноските.