Определение № 8 от 08.01.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№8 гр. Пловдив, 08.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20255001000276 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

С решение №62/20.12.2024г., постановено по търг.д. №61/2022г. по описа на окръжен съд Кърджали, М. Х. Ю. с ЕГН ********** е осъден да заплати на „Термал Интернейшънъл“ ООД, ЕИК 108693422, имуществени вреди в размер на 712 975лв., представляващи присвоени парични средства, осчетоводени като изплатени дивиденти на съдружници в „Термал Интернейшънъл“ ООД за 2017г. и 2018г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 30.12.2022г. до окончателното й изплащане.

Отхвърлен е предявеният от „Термал Интернейшънъл“ ООД, ЕИК 108693422, срещу Х. А. Ю. с ЕГН **********, иск, с правно основание чл.145 от Търговския закон, за заплащане на имуществени вреди в размер на 712 975лв., представляващи присвоени парични средства, осчетоводени като изплатени дивиденти на съдружници в „Термал Интернейшънъл“ ООД за 2017г. и 2018г., като неоснователен.

Оставен е без разглеждане предявеният от „Термал Интернейшънъл“ ООД, ЕИК 108693422, срещу Х. А. Ю. с ЕГН ********** и М. Х. Ю. с ЕГН ********** иск, с правно основание чл.145 от ТЗ, за заплащане на имуществени вреди в размер на 174 325лв., представляващи присвоени парични средства, осчетоводени като изплатени дивиденти на съдружници в „Термал Интернейшънъл“ ООД за 2020г. и е прекратено производството по 1 делото в тази му част.

Присъдени са съответните разноски.

/С определение №110/24.03.2025г., постановено по реда на чл.248 от ГПК, е допълнено решение № 62/20.12.2024г., постановено по т. д. №61/2022г. по описа на Окръжен съд - Кърджали, като: „Термал Интернейшънъл“ ООД, ЕИК 108693422 е осъдено да заплати на М. Х. Ю., направените по делото разноски за вещо лице в размер на 39.29лв. и е оставено без уважение искането на Х. А. Ю., обективирано в молба с вх. №408/27.01.2025г., за изменение на решение №62/20.12.2024г., постановено по т. д. №61/2022 г. по описа на Окръжен съд Кърджали, и присъждане на разноски в размер на 20лв., представляващи депозит за свидетел./

Срещу решение №62/20.12.2024г., постановено по търг.д. №61/2022г. по описа на окръжен съд Кърджали, е постъпила въззивна жалба от М. Х. Ю..

Въззивната жалба е срещу осъдителната част на решението.

Решението е обжалвано и от ищеца в първоинстанционното производство - „Термал Интернейшънъл“ ООД. Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която е отхвърлен предявеният от „Термал Интернейшънъл“ ООД, ЕИК 108693422, срещу Х. А. Ю. с ЕГН ********** иск, с правно основание чл.145 от Търговския закон, за заплащане на имуществени вреди в размер на 712 975лв., представляващи присвоени парични средства, осчетоводени като изплатени дивиденти на съдружници в „Термал Интернейшънъл“ ООД за 2017г. и 2018г., като неоснователен и в частта, с която е оставен без разглеждане предявеният от „Термал Интернейшънъл“ ООД, ЕИК 108693422, срещу Х. А. Ю. с ЕГН ********** и М. Х. Ю. с ЕГН ********** иск, с правно основание чл.145 от ТЗ, за заплащане на имуществени вреди в размер на 174 325лв., представляващи присвоени парични средства, осчетоводени като изплатени дивиденти на съдружници в „Термал Интернейшънъл“ ООД за 2020г. и е прекратено производството по делото в тази му част.

/След връщане на делото от въззивния съд с определение №190/05.06.2025г., е постановено, по реда на чл.250 от ГПК, решение №26/24.07.2025г., с което е допълнено решение №62/20.12.2024г., като са отхвърлени предявените от „Термал Интернейшънъл“ ООД срещу Х. А. Ю., при условията на евентуалност, искове с правно основание чл.45 от ЗЗД;

2 съответно – по чл.55 ал.1, изр.1-во от ЗЗД, за заплащане на сумата от 712 975лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди; съответно – като получени без основание, което решение също е обжалвано от ищеца. Обжалвано е и определение №110/24.03.2025г., постановено по реда на чл.248 от ГПК./

Въззивната жалба, подадена от ищеца „Термал Интернейшънъл“ ООД, срещу тази част от решението, с която е оставен без разглеждане предявеният от „Термал Интернейшънъл“ ООД срещу Х. А. Ю. и М. Х. Ю. иск, с правно основание чл.145 от ТЗ, за заплащане на имуществени вреди в размер на 174 325лв., представляващи присвоени парични средства, осчетоводени като изплатени дивиденти на съдружници в „Термал Интернейшънъл“ ООД за 2020г. и е прекратено производството по делото е с характер на частна жалба срещу прекратително определение. Тя е депозирана в срок, предвид разпоредбата на чл.62 ал.3 от ГПК, тъй като с обжалваното решение е определен по-дълъг срок – двуседмичен за обжалването му.

Въззивният съд намира, че преди да пристъпи към разглеждане и произнасяне по подадените въззивни жалби, следва да се произнесе по въззивната жалба, имаща характер на частна жалба, подадена от „Термал Интернейшънъл“ ООД, срещу тази част от решението, имаща характер на прекратително определение.

Тя е неоснователна по следните съображения:

Производството по търг.д. №61/2022г. по описа на окръжен съд Кърджали е образувано по предявена искова молба от „Термал Интернейшънъл“ ООД срещу М. Х. Ю. и Х. А. Ю.. Твърди се, че в периода от 10.05.2013г. до 19.04.2022г. ответникът М. Х. Ю. бил управител на ищцовото дружество. В периода от 09.11.2018г. до 19.04.2022г. управляващ дружеството „Термал Интернейшънъл“ ООД бил и другият ответник - Х. А. Ю., като двамата действали заедно и поотделно. На 19.04.2022г. двамата ответници били освободени като управители на ищцовото дружество, с решение на Общото събрание и съответно - заличени от Търговски регистър. Твърди се, че след заличаването на Х. А. Ю. и сина му М. Х. Ю. като управители в Търговския регистър и след извършена от настоящите управители и съдружниците в дружеството проверка, вкл. на счетоводна и банкова документация, се установили множество парични злоупотреби от страна на 3 двамата през периода 2014 - 2021г., като по-голямата част от тези злоупотреби били извършени от страна на сина М. Х. Ю. със знанието и съдействието на неговия баща Х. А. Ю. - двамата като управители през периода. През април 2022г. след извършените проверки били констатирани първите присвоени парични средства на стойност от около 400 000лв., за които ответниците изрично признали в писмен вид съгласно Декларация от 09.04.2022 г. и Споразумение за уреждане по доброволен път от 19.04.2022г. С подписаните документи двамата признали изрично за присвоените суми и се задължили да ги възстановят на ищцовото дружество. Задълженията на ответниците по двата документа не били изпълнени и били предмет на друго образувано съдебно производство. Твърди се, че общо за претендирания с исковата молба период 2017г. - 2020г. липсващите касови наличности, осчетоводени под ръководството на управителите като изплатени дивиденти /каквито в действителност не били изплатени/ били в размер на 887 300лв. Като краен резултат, претендираните суми спрямо двамата ответници по години са, както следва: За 2017г. - сума в размер на 225 625лв., за 2018г. - сума в размер на 487 350лв., за 2020г. - сума в размер на 174 325лв.

За да остави без разглеждане предявеният от „Термал Интернейшънъл“ ООД срещу Х. А. Ю. и М. Х. Ю. с ЕГН ********** иск, с правно основание чл.145 от ТЗ, за заплащане на имуществени вреди в размер на 174 325лв., представляващи присвоени парични средства, осчетоводени като изплатени дивиденти на съдружници в „Термал Интернейшънъл“ ООД за 2020г. и е прекратил производството по делото в тази му част, окръжният съд е приел, че е налице хипотезата на чл.126 ал.1 от ГПК, съгласно която, когато в един и същ съд има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда /т.е.

– липса на правен интерес от предявяване на такъв иск/. В тази насока е посочено, че от представените към отговора на исковата молба писмени доказателства - споразумение от 16.04.2022г., искова молба и определение №15/26.01.2023г., се установява, че в Окръжен съд - Кърджали е образувано т.д. №35/2022г. по искове на „Термал Интернейшънъл“ ООД /ищец и по настоящото дело/ срещу Х. А. Ю. и М. Х. Ю. /ответници и по настоящото дело/, един от които за сумата от 224 306лв. по споразумение от 16.04.2022г., претендирана като присвоена през периода 2019 - 2021г., в т. ч. и чрез теглене на пари в брой на касата на дружеството. Посочено е, че предмет на т. д.

4

№35/2022г. по описа на Окръжен съд - Кърджали е и претенция на ищеца за сума от 224 306лв. по споразумение от 16.04.2022г., претендирана като присвоена, включително и чрез теглене на пари в брой на касата на дружеството, обхващаща периода 2019 - 2021г., в т. ч. и процесната 2020г., за която по настоящото дело е релевирано твърдение, че е сума от 174 325лв., която е изразходена от ответниците без основание, като е осчетоводена като дивиденти и получена от същите чрез изплащане в брой.

/При служебна справка се констатира, че т. д. №35/2022г. по описа на Окръжен съд – Кърджали е приключило с решение №4/13.03.2025г., /поправено с решение №29/01.08.2025г./, с което Х. А. Ю. и М. Х. Ю. са осъдени да заплатят в условията на солидарност на „Термал Интернейшънъл ООД сума в размер на 224 306лв. на основание споразумение от 16.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. По подадена от Х. А. Ю. и М. Х. Ю. въззивна жалба, с решение №403/22.12.2025г., постановено по в.т.д.

№493/2025г. по описа на ПАС осъдителното първоинстанционно решение е отменено и исковете са отхвърлени./

Изводът на първостепенния съд за идентитет на претенцията по т.д.

№35/2022г. и тази по т.д. №61/2022г. за периода 2020г. е правилен и се споделя и от настоящата инстанция.

При извършената служебна справка се констатира, че искът за сумата от 224 306лв., за която образувано т.д. №35/2022г. /макар и посочена като претендирана по споразумение от 16.04.2022г./ е претендирана като присвоена, включително и чрез теглене на пари в брой от каса на дружеството и теглене на банкомат от банковите сметки на дружеството /вкл. извършване на плащания със средства на дружеството за лични нужди/ за периода 2019 - 2021г. С молба вх.№2370/25.08.2022г. е уточнено, че претенцията е на договорно основание, за което ищецът се позовава на споразумение от 19.04.2022г., цитирано и в настоящата искова молба, както и на основание чл.145 от ТЗ – за нанесени от ответниците вреди – при условието на евентуалност и при условието на евентуалност, като неоснователно обогатяване.

Исковата молба, по която е образувано т.д. №61/2022г. по описа на ОС Кърджали, съдържа осъдителна искова претенция за суми - общо за 5 претендирания с исковата молба период 2017г. - 2020г., представляващи липсващи касови наличности, осчетоводени под ръководството на управителите като изплатени дивиденти в размер на 887 300лв., като за 2020г.

– сумата е в размер на 174 325лв. Според подробната обстоятелствена част на исковата молба, обаче, става ясно, че тези суми са били теглени от банковата сметка на дружеството, заприходявани в касата на дружество, а след това са изписвани от фирмената каса под формата на изплащани в брой дивиденти към съдружниците /стр3, абз.2/. Т.е. – касае се за идентичност на сумите, претендирани от двамата ответници, като присвоени през 2020г. В този смисъл претендираната сума, като присвоена през 2020г. в размер на 174 325лв. е част от претедираната като присвоена през периода 2019г. - 2021г. сума в общ размер 224 306лв., за която е образувано т.д. №35/2022г. /като обстоятелствата, на които ищецът основа претенциите си по всички евентуално предявени искове, по които е образувано т.д. №35/2022г. и т.д. №61/2022г. по описа на КОС, са идентични – те се основават на твърдения за присвоени суми/. В този смисъл е налице висящ процес между същите страни относно същия спор /на същото основание и за същото искане, макар че в исковата молба, по която е образувано т.д. №35/2022г. на КОС, ищецът търси защита на първо място на договорно основание, но и евентуално – чл.145 от ТЗ/, което пък по своята процесуална същност е отрицателна процесуална предпоставка, осуетяваща упражняването на правото на иск. Наличността на тази отрицателна предпоставка за упражняване правото на иск е достатъчна, за да бъдат искът и процесът по отношение на тази сума недопустим. Налице е обективен и субективен идентитет на претенцията, касаеща сумата за 2020г., за която се твърди, че е присвоена в производството по т.д. №35/2022г. и тази, за която се твърди, че е присвоена в производството по т.д. №61/2022г. по описа на ОС Кърджали, макар и да са предявени като различни стойности, но това е така, тъй като са включени в претенции за различни периоди.