Определение № 1165 от 27.05.2026, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1165 гр. Бургас, 27.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева

Съдебни

ДИЛЯНА Р. ГРАДИНАРОВА заседатели: МИМА ИВ. СЛАВЧЕВА при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева в присъствието на прокурора Г. Д. П. като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Наказателно дело от общ характер № 20262120200985 по описа за 2026 година

Съдът по чл.248,ал.1, т.3 НПК констатира следното:

След влизане в сила на Определение 377/23.02.2026 г. по НОХД 4434/2025г., с което делото е било прекратено и върнато на прокурора на осн. чл.249, ал.1 и ал. 2 вр. чл.248,ал.1,т.3 НПК,и след преглед и оценка на извършената в обвинителния акт формална корекция, изразяваща се в елиминиране от обстоятелствената му част на следните изречения: „Съгласно чл.54 ГПК или фикцията посочено в уведомлението -ако връчването е нередовно нотариалната покана следва се счита връчена на адресата след 14 дни/02.07.2020г./. След това от 03.07.2020г.започва да тече едноседмичният срок за връщане на МПС указано в поканата.“, съдът намира,че и в настоящия си вид обвинителният акт не е възможно да бъде третиран като процесуално годен инструмент, който да гарантира процесуален резултат по делото, съответен на обективната истина и закона и да осигури реализация в пълен обем на правата на всички страни. Визираните с Определение 377/26.02.2026г. противоречия между фактическите твърдения в обстоятелствената му част и диспозитива продължават да съществуват и не са валидно отстранени с приложената от прокурора техника, като с въведения в заключителната част инкриминиран период 24.06.2020 г. – 28.08.2020 г. липсва дата на осъществяване на престъплението.

От буквалното езиково и систематично тълкуване разпоредбите на чл.246,ал.2 и ал.3 НПК става ясно, че по отношение на обстоятелствената част на обвинителния акт НПК поставя различни изисквания от тези за заключителната, което произтича и от различните процесуални функции, които те изпълняват за постигане на комплексното предназначение на обвинителния акт като процесуалния документ, представляващ средство за повдигане на обвинение и същевременно като съдържателна основа, очертаваща предмета на наказателния процес по начин, позволяващ проявлението на принципите на състезателност и разкриването на обективната истина за събитието на престъплението и неговия автор.

Поради това и двете съставни части на обвинителния акт са уредени в две самостоятелни алинеи на чл. 246 НПК. Това означава несъмнено, първо, че НПК не допуска обстоятелствената част да дублира заключителната, и второ, по аргумент на по-силното основание,че не е възможно резюмираните фактически твърдения в заключителната част да са формулирани в противоречие с описанието на престъплението в обстоятелствената част.

На следващо място съдът съобрази, че изискуемото съдържание на обвинителния акт 1 по чл. 246, ал. 2 НПК във всеки конкретен случай зависи от специфичната съставомерност на престъплението, което се твърди, че обвиняемият е извършил, което в настоящото производство е състав на обсебване –чл.206,ал.1 НК. При това положение в обвинителния акт прокурорът е длъжен да посочи недвусмислено ясни фактически твърдения за времето на конкретното деяние, включително да отрази ясно и изчерпателно фактическата ситуация, в която е извършено престъплението, защото от нея черпи фактически аргументи в подкрепа на твърдението си, че обвиняемият противозаконно е присвоил владяната от него движима вещ – чл.206,ал.1 НК. В случая според съда липсва процедурно законосъобразно изведена фактология по престъпната дейност, позволяваща ясно и еднозначно определяне – абсолютно чрез конкретна календарна дата или относително чрез определен период времето на извършване престъплението, която нередовност оказва негативно влияние върху възможността за разбиране обвинителната теза за отправния момент, респ. начина на осъществяване на незаконосъобразните действия/бездействие с имуществото, което обвиняемият владеел.

Съдебната практика и правната доктрина са изяснили нормативното съдържание и логическа същност на престъплението по чл.206,ал.1 НК, като е възприето ,че изпълнителното деяние на обсебването може да се изрази както в разпореждане с вещта, така и в отказ тя да се върне./ така Р.608-91-I, Решение № 217 от 19.12.2016 г. на ВКС по н. д. № 817/2016 г., I н. о., НК Решение № 231/2001 г. на I НО на ВКС и Решение № 35/2009 на III НО на ВКС и мн.др. Решение № 651 от 16.12.2024 г. на ВКС по н. д. № 914/2024 г., I н. о., НК ). Неясен остава моментът на твърдяното с обвинителния акт противозаконно присвояване на МПС в контекста на посочения механизъм на присвояване чрез отказ за връщане на вещта. В случая тезата за обсебване на чуждо имущество чрез бездействие се свежда в твърдение за неизпълнение на задължение за предаване на автомобила на собственика Г. Н. М. до изтичане на установен в нотариална покана срок – 7 дни, считано от връчването й/, след който момент бездействието според прокурора съставлява израз на намерение за задържане на имуществото като свое.

Въпросът относно началния момент /датата/, на която отказът да се върне вещта придобива съставомерни измерения по см. на чл.206,ал.1 НК остава неизяснен. Въпросът за времето е обвързан с хаотично изброяване на различни дати в обстоятелствената част и съпътстващи ги разсъждения с предположителна стойност, без ясна връзка и логическа приемственост между отделните събития и действия и окончателно очертания в диспозитива момент на съставомерно своене– неустановена дата в периода от 24.06.2020 г. до 28.08.2020 г.

Точният момент на преустановяване действието на правното основание за владение, е основен фактор, който не просто определя времето на деянието като формален елемент на обвинението по см. на чл.246,ал.2 НПК. Моментът,в който деецът узнава за отпадане основанието за владение се ползва всякога като отправен ориентир за преценка на манифестираната промяна на отношението към поверената във владение вещ като към своя. Следователно,приемайки от фактическа страна, че подс.К. е отказал да върне вещта, която владеел на правно основание /лек автомобил ****, който владеел по силата на нотариално заверено пълномощно /, при поискване от нейния собственик, подсъдимият е започнал да я свои, прокурорът е дължал законосъобразен отговор на въпроса, на коя дата подсъдимият е узнал,че собственикът е поискал връщане на вещта и от кой момент бездействието по повод задължението да я върне, осъществява състава на изпълнителното деяние по чл.206,ал.1 НК. Видно от твърденията по този въпрос в обстоятелствената част на обвинителния акт нотариалната покана от пострадалата Г. М. за връщане на л.а.***** **** с рама № ***** била връчена на майката на К. на 18.06.2020г. със задължение да му я предаде, което задължение св.К.а изпълнила, без яснота относно правната стойност на това връчване към 18.06.2020г., респ. дали същото обосновава начало на течение на 7 – дневния срок за обвиняемия, дали е налице въобще връчване по реда на чл.46,ал.2,вр.ал.1 ГПК, дали същото се приравнява за способ, значим за обхвата на умисъла по чл.206,ал.1 НК.

2

Същевременно пак в обстоятелствената част е посочено, че според собствени на обвиняемия писмено обективирани твърдения в „неподписана жалба“ К. получил поканата едва на 29.06.2025г., когато „майка му и баща му дошли в Ст.Загора“. Неяснотата относно началния момент на течение на 7-дневния срок за връщане на инкриминирания предмет се задълбочава предвид резониращите до степен на пълна неопределеност фактически твърдения относно начина на връчване на нотариалната покана, датата на нейното връчване на адресата й К. К. с посоченото по-нататък: „Тъй като това е покана от нотариуса/стр.637 папка 4/ за получаване на поканата изходяща от свидетелката пострадала М., в кабинета на нотариуса е следвало К.К. да я получи от нотариуса .След като я получил там и узнал съдържанието на поканата за връщане на процесното МПС **** той подал искова молба на 30.06.2020г. до БРС“. На този фон и чрез внесената механична корекция / автоматично изтриване на две от изреченията в предходно изложената обстоятелствена част/ представителят на обвинителната власт разширява нивото на абстрактност на обвинителния акт, чрез абсолютна по степен дезинформация и неопределеност относно момента на връчване на нотариалната покана, като начален момент, от който започва да тече едноседмичният срок, указан в нея за връщане на МПС.

Следва да се отбележи,че прокурорът не изяснява, налице ли е връчване на поканата по реда на чл. 46. (1) и ал.2 ГПК на дата 18.06.2020 г. Съобразно ал.1 на чл.46 ГПК: „ Когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме.“, а съгласно ал.2 на чл.46 ГПК: „Друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса, или е работник, служител или съответно работодател на адресата. Лицето, чрез което става връчването, се подписва в разписката със задължение да предаде призовката на адресата. Не може да се връчва на лица, които участват по делото като насрещна страна на адресата.“Въпросът относно начина и реда на връчване е правен, но същевременно е и документируем, а валидно аргументативно средство за разрешаването му са включените в доказателствената база относими писмени източници.

Съгласно разпоредбата на чл. 46,ал.(4) ГПК: „ С получаването на съобщението от другото лице се смята, че връчването е извършено на адресата. Адресатът може да иска възстановяване на срока, ако е отсъствал от адреса и не е било възможно да узнае своевременно за връчването.

Срокът по чл. 64, ал. 2 започва да тече от момента, в който адресатът е могъл да узнае за връчването.“ Ето защо е важно при определяне момента на връчване на поканата като релевантна отправна точка за твърденията относно течението на указания в нея 7-дневен срок е да се изясни в ОА, налице ли е връчване по реда на чл.46,ал.2,вр.ал.1 ГПК, на коя дата, респ.възниква ли хипотезата на чл.46,ал.4 ГПК, предвид уточнението,че поканата била получена от обвиняемия на 29.06.2020 г., когато родителите му дошли в гр.Ст.Загора, или фактът на връчване е реализиран в съвсем друг момент в кантората на нотариуса, с изрична конкретизация на календарната дата на връчването. В случай,че прокурорът твърди,че в способа на връчване е вложена правна фикция, е необходимо да се уточни в конкретика или в приблизителен времеви интервал фактът на узнаване съдържанието на поканата от обвиняемия.

По смисъла на постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 163 от 25.02.2016 г. по т. д. № 2335/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о, нотариалното удостоверяване за връчване на нотариалната покана, залепването на уведомлението на основание чл. 47 от ГПК , както и констативният протокол на нотариуса, изготвен във връзка с посещенията на адреса и конкретните обстоятелства, поради които нотариалната покана не е могла да бъде връчена, имат характер на официален свидетелстващ документ, с който нотариусът удостоверява конкретни факти и обстоятелства и 3 извършени действия. В случая обаче при дефиниране измеренията на наказателната отговорност, предмет на предявеното обвинение, прокурорът следва да прецени, ако твърди фингирано връчване, дали същото може в абсолютна степен да се идентифицира с твърдение за момент на субективно узнаване и при различен отговор, да се уточни моментът на фактическо узнаване на съдържанието на поканата.

Разпоредбата на чл. 592, ал. 1 от ГПК регламентира редът за връчване на нотариална покана - молителят трябва да представи поканата в три еднообразни екземпляра, а нотариусът отбелязва върху всеки от тях, че поканата е била съобщена на лицето, до което се отнася, след което единият екземпляр от поканата се предава на лицето, от което поканата произхожда, а другият екземпляр се подрежда в нарочна книга при нотариуса. В случая липсва обективно проследим анализ в обстоятелствената част относно начина,реда, и момента на връчване нотариалната покана на нейния адресат К. К.. Законът за нотариусите и нотариалната дейност – чл. 50 – предвижда възможност връчването на нотариални съобщения и книжа да се извършва при условията и по реда на чл. 37 – 58 от ГПК, като обаче времето, начинът и редът на връчване като валиден отправен момент за изпълнение на указаното в нея задължение подлежат на конкретно изясняване и са поставени в ангажимент на осъществяващия обвинителната функция прокурор.