Решение № 25 от 17.02.2025, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. К., 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова при участието на секретаря Славея Д. Топалова като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно гражданско дело № 20245100500291 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №*243/07.10.2024 г. по входящия регистър на РС – К., подадена от Е. И. Б. от гр.К., чрез представител по пълномощие, против решение N 342/27.07.2024 г. по гр.д. N 1358/2023 г. по описа на РС – К..

Решението на РС – К./ с дата 29.07.2024г./, с което до делба е допуснат описания в него недвижим имот, движими вещи, описани от пункт 1 до 16, като е отхвърлен иска за делба на други движими вещи и на основание чл.344, ал.2 от ГПК са определени привременни мерки по отношение на допуснатите до делба недвижим имот и движими вещи, се обжалва от въззивника Е. И. Б. в частта, с която е допусната делба на движимите вещи, описани от пункт 1 до 16 и в частта относно определените привременни мерки, с оплакване, че в обжалваната част е недопустимо, алтернативно неправилно - постановено в противоречие със събраните доказателства по делото, необосновано и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, с искане съответно за обезсилването му, алтернативно за отмяната му, с отхвърляне на иска за делба за движимите вещи от пункт 1 до 16, като се претендират 1 разноски по делото. Изложени са оплаквания, че по делото е установено, че допуснатите до делба движими вещи не са съсобствени на страните и не са налице предпоставките за постановяване по делото на привременни мерки по чл.344, ал.2 от ГПК.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият С. С. М., чрез представител по пълномощие, с отговор на въззивната жалба я оспорва, претендира разноски по делото и моли обжалваното решение да се потвърди.

В съдебно заседание въззивникът Е. И. Б. чрез представител по пълномощие поддържа въззивната жалба и претендира разноски по списък, който представя и заявява възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемия.

В съдебно заседание въззиваемият С. С. М. не се явява и не се представлява, като с писмено становище, ведно със списък за разноски, чрез представител по пълномощие поддържа отговора на въззивната жалба и претендира разноски по списък.

Въззивният съд, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт, приема за установено следното:

Подадената в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба срещу решението на РС – К. е допустима и разгледана по същество е частично основателна.

При извършената служебна проверка на обжалваното решение, постановено по иска за делба, въззивната инстанция констатира, че същото е валидно и е допустимо, като относно правилността на същото е ограничен от посоченото в жалбата.

Производството пред Районен съд – К. е образувано по предявен иск за делба на недвижим имот, движими вещи и привременни мерки, по който в първата фаза на делбата е постановено частично обжалваното понастоящем решение. Искът е основан на придобиване по време на брака на страните на делбените вещи при условията на съпружеска имуществена общност, като бракът им, сключен на **.**.****г., е прекратен с влязло в сила решение N 225/13.12.2021г. по гр.д. N 1285/2021г. по описа на РС-К., като за недвижимия имот, чиято делба е допусната при равни дялове, в която част първоинстанционното решение е влязло в сила, и за движимите вещи, които се 2 твърди, че са закупени в периода 2019-2020г. и за които е спорно между страните дали са съсобствени помежду им, са изложени твърдения в исковата молба от съделителя С. С. М., че се ползват изцяло и само от съделителя Е. И.

Б., в която връзка освен искане за допускане на делбата им при равни за съделителите дялове, е направено и искане на основание чл.344, ал.2 от ГПК до окончателното приключване на делбата да се постанови последната да ги ползва и да заплаща за ползването им сумата 200 лв. месечно на другия съделител, считано от подаване на исковата молба в съда до приключване на делбата.

В срока по чл.131 от ГПК съделителят Е. И. Б. не е оспорила иска за делба на недвижимия имот, оспорила е иска за делба на движимите вещи, при възражение, че част от тях са нейна индивидуална собственост – придобити с лични средства или със средства на родителите й, друга част от вещите са й предоставени от родителите й, а трета част от вещите не съществуват. Наред с това е оспорила и искането за привременни мерки с възражението, че ползването на недвижимия имот й е предоставено с влязло в сила решение и не е налице обезпечителна нужда от мерки по чл.344, ал.2 от ГПК, а претенцията си за наем другият съделител може да предяви във втората фаза на делбата при условията на чл.31, ал.2 от ЗС и в сроковете по чл.346 от ГПК.

От събраните от първоинстанционния съд доказателства се установяват следните обстоятелства: Страните са бивши съпрузи – гражданският им брак, сключен на **.**.****г., е прекратен с развод с влязло в сила на 13.12.2021г. решение N 225/13.12.2021г. по гр.д. N 1285/2021г. по описа на РС-К.. С бракоразводното решение на съпругата Е. И. Б. е предоставено упражняването на родителските права над роденото от брака на 17.10.2016г. малолетно дете И. М., както и ползването на процесния недвижим имот до навършване на пълнолетие на детето. По време на брака страните ремонтирали през 2018г. и обзавели през 2019-2020г. процесния недвижим имот, като в този период страните били във Франция и идвали летните месеци. Според показанията на ангажираните от ищеца свидетели К.М. и М.Ю. ищецът купил обзавеждането за апартамента – два триместни дивана – един в цвят бежов и един в цвят бордо, телевизор „Самсунг-32 ЛДжи“, шкаф за телевизор, холна маса-бяла на цвят, маса за хранене с четири стола, кухненско обзавеждане/кухненски шкафове/ шест линейни метра кухня в цвят бяло и бордо с два реда уреди - 3 печка с четири котлона, фурна, аспиратор, голям хладилник с горен фризер, кафемашина, автоматична пералня, два климатика, бойлер, трикрилен гардероб в спалнята, като първият свидетел сочи, че ищецът с контейнер от Турция докарал вещите, а вторият сочи, че знае, че страните по време на брака са купили вещите и не знае дали някой от тях ги е купил с лични средства, но знае, че С./ищецът/ работил във Франция, а Е./ответникът/ не работела там.

Според показанията на ангажирания от ответника свидетел А.М. апартаментът на страните е обзаведен през 2019г. като свекърва й М. Б., която е майка на съделителя Е. Б., заедно с последната и мъжа й С./ищецът С. М./, със свидетеля и с мъжа на свидетеля, отишли заедно в Одрин и от магазин „Бора“ свекърва й закупила мебелите за „4 500“, а именно: холово обзавеждане – два дивана тройки и два фотьойла, кухненска маса с четири стола и пейка към масата, бяла спалня с гардероб с две малки шкафчета и шкафче с огледало, като същите били транспортирани срещу 100 евро и транспортът го посрещнал мъжът й /брат на Е. Б./ и свекър й, а бялата техника била закупена от гр.К., като свидетелят знае от Е. Б., че същата имала спестени пари от обезщетения за безработица във Франция и от продадено злато, което имала от омъжването и с тях платила техниката, като по време на брака същата не била работила, а мъжът й, който работел във Франция, нямал спестени пари, защото играел комар и със заплатата си едвам плащал квартирата и ядене за детето.

При тези доказателства, въззивният съд приема, че не е оборена презумпцията за съвместен принос при придобиването по време на брака на движимите вещи, допуснати до делба с обжалваното решение. Според императивната разпоредба на чл.21, ал.1 от СК вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Съгласно чл.22 от СК лични са вещните права, придобити преди брака; придобитите по време на брака по наследство и по дарение; придобити по реда на глава четиридесет и четвърта от Гражданския процесуален кодекс; които служат за обикновено лично ползване, за упражняване на професия или занаят; придобити от съпруг – едноличен търговец за упражняване на търговската му дейност и включени в неговото предприятие. Т.е. придобиването по време на брака на вещи, заплатени със средства от спестявания по време на брака от получени обезщетения и от продажба на злато, както сочи свидетелят А.М., не води до 4 придобиване на индивидуална собственост, а до придобиване на вещи в условията на съпружеска имуществена общност. Последната е особен вид съсобственост, която е бездялова на двамата съпрузи, в резултат на съвместния им принос, който се предполага до доказване на противното и може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството съгласно чл. 21, ал. 2 и ал. 3 СК. При наличието на суми, притежавани по време на брака с източник по време на брака, следва да се приеме, че същите са вложени за придобиване на вещи, в случая на такива за домакинството, при условията на съпружеска имуществена общност, защото към момента на придобиване на тези вещи през 2019-2020г. не е доказано по делото, че за закупуването им са вложени парични средства с произход отпреди брака на страните.

В тази връзка, следва да се отбележи, че влагането на парични средства, представляващи лично имущество, изключва приносът на другия съпруг и е основание за пълна или частична трансформация чрез установителните искове по чл.23, ал.1 и ал.2 от СК от 2009г., чрез които се преодолява презумпцията за имуществена общност по отношение на придобитото по време на брака вещно право и се цели да се признае изключителна или отчасти лична собственост на онзи от съпрузите, който е вложил свои лични средства, по отношение на които другият съпруг няма принос в набирането, а такива искове в случая не са предявени. Според практиката на ВКС оборването на презумпцията може да се извърши само по съдебен ред, чрез предявяване на положителен установителен иск, че ищецът е собственик на определено вещно право, тъй като ответникът няма принос в придобиването по смисъла на чл.21, ал.2 от СК, така и чрез предявяване на отрицателен установителен иск, че ответникът не е собственик, съответно съсобственик на определено вещно право, поради липса на принос в придобиването му. И чрез двата иска ищецът ще цели да защити твърдяното от него еднолично придобиване на правото на собственост, съответно на друго ограничено вещно право, поради липса на принос на другия съпруг, опровергавайки презумпцията, че придобиването на вещи по време на брака е резултат на съвместния принос на съпрузите и респ. включването на вещното право в режима на съпружеска имуществена общност. В двата случая предмет на доказване ще бъде липсата на принос във всичките му форми.

С оглед на горното, следва извод, че след прекратяване на брака на 5 страните създалата се помежду им съпружеска имуществена общност се е трансформирала в дялова съсобственост при равни дялове. Съгласно чл.27, ал.1 от СК, вр. чл.28 от СК съпружеската имуществена общност се прекратява с прекратяването на брака и дяловете на съпрузите от същата са равни. Така, по отношение на движимите вещи, допуснати до делба с обжалваното решение, представляващи: 1/ Телевизор „Самсунг” 32 инча; 2/ Холна масабяла; 3/ Кухня на два реда с дължина 6 л.м. в цвят бяло и бордо; 4/ Фурна за вграждане „Беко”; 5/ Аспиратор; 6/ Хладилник с диспенсър и горен фризер „LG” сив; 7/ Климатик 18 btu „Ниппон”; 8/ Климатик 12 btu „Ниппон”; 9/ Бойлер 80 л. „Теси”; 10/ Обзавеждане за детска стая в бял цвят - легло, маса и гардероб; 11/ Портманто със закачалки; 12/ Автоматична пералня „LG”; 17. ТВ шкаф; 13/ Кафемашина черна; 14/ Керамичен плот с 4 бр. котлони на газ; 15/ Пердета 6 бр. и 16/ Щори тип „Ден и нощ” - 6 бр., които вещото лице по допусната съдебно-техническа експертиза е установило в семейното жилище на страните, страните имат право на делба и следва да се допусне трансформация на създалата се между тях имуществена общност в имуществена разделност при равни дялове – по 1/2 идеална част за всеки от съделителите.