Решение № 99 от 12.11.2021, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. В., 12.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Андрей Ж. Дечев като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно наказателно дело № 20211320200475 по описа за 2021 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от „МВМ-С“ ЕООД, ЕИК 204610558, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „К.А.Б.“, № 5, представлявано от управителя М. ЛЮБ. П., против Наказателно постановление № 05-0001168/15.04.2021г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище В., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. с чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ–„имуществена санкция“ в размер на 1500 лв. за извършено административно нарушение по чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Процесуалният му преставител заема идентично становище в с.з.

Процесуалният представител на ответната страна заема становище в с. з. да се потвърди атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и обосновано, а жалбата да се отхвърли като неоснователна.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 18.01.2021г. около 15.30 часа в гр. В. в обектк книжарница на ул. „К.Д.“, № 4, стопанисвана от „МВМ-С“ ЕООД, ЕИК 204610558, със седалище и адрес на управление: гр.

В., ул. „К.А.Б.“, № 5, представлявано от управителя М. ЛЮБ. П., при извършена проверка от контролен орган на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище В., е установено, че С.С.

К. е установено на работа в книжарницата, като била обслужвала клиенти, и е представена декларация за попълване от лице, работеща по трудово/гражданско правоотношение, от чието съдържание е видно, че лицето престира работна сила на длъжност „продавач – 1 консултант“, с работно време 08.00ч.-17.00ч., считано от 01.12.2020г., срещу уговорено трудово възнаграждение 610 лв. месечно/от понеделник до събота включително с почивен ден в неделя/. Свидетелят Ц.С.Г. твърди, че К. не е работила в книжарницата, а е стояла зад щанда, като не е била в трудово правоотношение с работодателя и не е обслужвала клиенти.

Видно от справка актуално състояние на действащи трудови договори на К., издадена от ТД на НАП – В.Т. К. работи по трудово правоотношение в Основно училище „В.А.“ – с. Р. към момента на проверката.

Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетеля – АЛБ. АЧК. Ш. – Т. - актосъставител, свидетеля Ц.С.Г. и административно-наказателната преписка.

Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следните съображения:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

При издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи неговата отмяна и конкретно-същото е издадено в нарушение на чл.43, ал.4 и ал.5 от ЗАНН. По силата на чл.43, ал.4 от ЗАНН когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той следва да бъде изпратен на съответната служба, а ако няма такава- на общинската администрация за предявяване и подписване. Предвидено е задължение актът да бъде предявен и подписан не по-късно от седем дни от получаването и да бъде върнат незабавно. От своя страна чл.43, ал.5 от ЗАНН установява правило при подписване на акта на нарушителя да се връчва препис от него срещу разписка, а в акта да се отбелязва датата на неговото подписване. Тази процедура в случая не е била спазена, а съставеният акт е бил изпратен по пощата. Процедурата по чл.43, ал.4 и ал.5 от ЗАНН обаче не е самоцелна, а е установена с оглед гарантиране правото на защита на лицето, срещу което е образувано административнонаказателно производство, за да му се даде възможност от най-ранния възможен момент да участва в производството, като се запознае със съдържанието на акта и при преценка- да направи възражения, да даде обяснения или да сочи доказателства и т.н. Съдът намира, че неспазването на правилата за предявяване и връчване на акта представлява съществено процесуално нарушение, още повече, че в случая пощенската пратка е била получена от лице, за което няма данни да разполага със съответна представителна власт. По делото не са налични конкретни доказателства процесният АУАН да е достигнал до знанието на лицето, представляващо дружеството. При това положение съдът намира, че с неспазването на процедурата за предявяване и връчване на акта и замяната ѝ с изпращането на акта по пощата, е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до накърняване правото на защита на санкционираното лице. Нарушението би могло да бъде счетено за несъществено само в случай, че са налице доказателства, че актът все пак е достигнал до нарушителя- ако пощенската пратка е получена лично от представляващия дружеството, ако са подадени възражения в тридневен 2 срок и т.н. Данни в подобна насока обаче не са налични по делото. Съдът приема, че спазването на реда за съставяне, предявяване и връчване на акта за установяване на административно нарушение се явява условие за законосъобразност и на наказателното постановление. Приема че същото представлява нарушение на чл.43, ал.4 от ЗАНН, а това е съществен порок на процедурата по издаване на НП, който не може да бъде саниран по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН и обуславя отмяната на атакуваното наказателно постановление По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло, а жалбата следва да бъде уважена като основателна.

Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а това еДирекция „Инспекция по труда“ със седалище В.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН В.ският районен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 05-0001168/15.04.2021г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище В., с което на жалбоподателя „МВМ-С“ ЕООД, ЕИК 204610558, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „К.А.Б.“, № 5, представлявано от управителя М. ЛЮБ. П., е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. с чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ–„имуществена санкция“ в размер на 1500 лв. за извършено административно нарушение по чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище В. да заплати на „МВМ-С“ ЕООД, ЕИК 204610558, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „К.А.Б.“, № 5, представлявано от управителя М. ЛЮБ. П., сумата от 300 (триста) лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд-гр. В..

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

3