Решение № 390 от 15.12.2025, Районен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 390 гр. В., 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., V СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниел Ив. Цветков при участието на секретаря M.Г.Л. като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно наказателно дело № 20251320201050 по описа за 2025 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от С. М. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ж.к. „Г. Б.“, бл.15, вх.“Г“, ет.4, ап.15, община В., област В. чрез адв. Г. Г., против Наказателно постановление № 24 - ***/ 03.07.2025 г. на ВПД Началник Сектор „Пътна Полиция“ в ОД МВР В., с което на жалбоподателя са наложени административни наказания както следва: на основание чл. 174, ал. 1, т.2 от ЗДвП- „глоба“ в размер на 1000 лв. за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т.1 от ЗДвП и „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 12 месеца.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, защитава се от договорен защитник . Последният по същество моли Съда да отмени издаденото НП като неправилно и незаконосъобразно. Релевират се съображения относно допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на процесното НП. Сочи се още, че вмененото нарушение е непълно и неясно, тъй като процесното АТВ не било описано с характеристичните си данни, поради и което не могло да се направи обоснован извод относно управление на МПС по смисъла на пар. 1, т. 24 от ДР на ЗДвП. Претендира се присъждане направените разноски за адвокат.

Процесуалният представител на ответната страна, редовно призован, не се явява в съдебно заседание.

От събраните по делото доказателства, взети по отделно и в тяхната съвкупност, Съдът прие за установено следното:

На 22.10.2024 г. в 19:15 ч. в гр. В., на ж.к. “Б.“ срещу магазин „Ф.“ служители на Сектор „Пътна полиция“ в ОД МВР В. възприели, че жалбоподателят С. М. Г. управлявал четириколесно МПС (АТВ) “SHINERAY”, оранжево на цвят с номер на рама 167FMN8E***** без рег. табела под 1 въздействието на алкохол, което било установено с алкотест дрегер 7510 с фабричен номер ARNA – 0124 , проба № 02345, извършена в 19:18 ч., която отчела 1.63 промила в издишания от водача въздух. Бил връчен талон за медицинско изследване №280427, като жалбоподателят Г. дал кръвна проба. В тази връзка било образувано ДП №1786ЗМ – 736/2025 г. за престъпление по чл. 343б,ал. 1 от НК, което било прекратено с Постановление № 3644/09.06.2025 г. на РП – В., влязло в сила на 25.06.2025 г., поради несъставомерност на деянието. Видно от заключението на протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта №87/28.10.2025 г. от извършеното химическо изследване на проба кръв, иззета от жалбоподателя Г., се установило наличие на етилов алкохол в количество 0.96 промила.

Съставен бил АУАН серия GA № 1417250 на 22.10.2024 г. за нарушение по чл. 5, ал. 3, т.1 от ЗДвП, като словесно нарушението било описано като „управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, установено по надлежния ред“. Актът бил предявен на водача, който го подписал без възражения и получил препис от него.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление, в което нарушението било описано като управление на МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда включително.

Изложената фактическа обстановка Съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства административнонаказателната преписка, надлежно приобщена към доказателствения материал по делото, включително АУАН, ЗППАМ №240953-000283/22.10.2024 г., докладна записка с ррег. № 953р-7352/23.10.2024 г., талон за изследване № 280427, Постановление на РП – В. №3644 от 09.06.2025 г., справка за нарушител/водач, гласни доказателства – разпита на актосъставителя Б. В. Б.. Показанията на актосъставителя следва да бъдат кредитирани като последователни и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Б. не се е намирала в някакви особени отношения с жалбоподателя и не извлича ползи от твърденията си, при което за Съда не съществува основание за съмнение в достоверността на въпросните показания.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в качеството си на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗАНН вр. с чл. 314, ал.1 НПК, намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – физическо лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.

2

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - ВПД Началник Сектор „Пътна Полиция“ в ОД МВР В., оправомощен със Заповед № 8121з - 1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. С оглед на това съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи лице.

Съставянето на АУАН е основополагащ елемент на всяко административно производство, от което зависи в голяма степен ефективността на последващата юрисдикционно-наказателна дейност на административно наказващия орган. Абсолютно задължително е в акта за установяване на административно нарушение вмененото нарушение да бъде описано пълно, прецизно и разбираемо, като съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт. С издадения АУАН се вменява административно нарушение на жалбоподателя Г. за това, че е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда. Законодателят обаче е въздигнал управлението на МПС под въздействието на алкохол с над 1.2 промила на хиляда в престъпление по смисъла на Наказателния кодекс – чл. 343б, ал. 1 от НК.

Актосъставителката Б. е посочила като цифрово изражение на така описаното нарушение разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

Горното процесуално нарушение не е от категорията на тези, които могат да бъдат отстранени по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като е съществено и не би могло да се санира в последващ стадий на административнонаказателното производство. Съгласно чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, както в акта, така и в НП следва да бъдат посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушението. В този смисъл, необходимо е да е налице правно единство между правната квалификация и санкцията на деянието. Настоящият съдебен състав намира, че в настоящия случай това липсва.

Процесуалните пропуски на санкционния орган са съществени - те са от естество обективно да засегнат правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Извеждането на предполагаемата воля на органа не е дължимо от съда, извън компетентността на който е допълването, изясняването и отстраняването на непълноти в реализиращия отговорността акт.

Наказателното постановление е съставено при особено съществени нарушения на установените в ЗАНН процесуални правила за съставяне на акт за нарушение и съответно този акт не може да се ползва с установената в чл.

189, ал.2 ЗДвП доказателствена сила.

В конкретния случай жалбоподателят Г. е бил изпробван с техническо средство, като стойността е била показана на водача. Издаден е и талон за 3 медицинско изследване, с което е бил и насочен да даде кръвна проба отново за алкохол в кръвта му, от която възможност същият се е възползвал. В чл. 3, ал.3 от Наредбата е предвидено, че длъжностното лице от службите за контрол връчва на водача срещу подпис талона за медицинско изследване, като вписва лечебното заведение, в което той следва да се яви и срока на явяването - до 45 минути, когато нарушението е извършено на територията на населено място, в което се намира лечебно заведение, и до 120 минути - в останалите случаи. От приетите писмени доказателства се установи, че жалбоподателят след връчването му на талона за медицинско изследване се е явил в лечебното заведение и е дал кръвна проба в рамките на периода, посочен в талона. Видно от приложения в преписката протокол за химическа експертиза, взетата от жалбоподателя кръвна проба е била изследвана за етилов алкохол, в резултат на което е била установена концентрация на алкохол в същата в размер на 0.96 промила. В Протокола за експертизата е посочено, че опаковката на пробата отговаря на изискванията на Наредбата и успешно е проведено химическото й изследване за наличие на етилов алкохол. В същото време изследването е извършено в срока по чл. 19 от Наредбата. При тези данни съдът намира, че няма нарушение на регламентираните в Наредба № 30/27.06.2001 г. правила по вземане на пробата и нейното изследване, поради което няма и основания да не се приемат посочените в протокола за химическа експертиза резултати.

Доколкото Наредбата дава приоритет на резултата от медицинското изследване, пред резултата от тестването с техническо средство, то именно установеното съдържание на алкохол в кръвта е съставомерно предвид това обстоятелство. В случая надлежният ред за установяване употреба на алкохол е спазен, но деянието не е съставомерно по разпоредбата на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП и в тази връзка, Съдът намира за основателни направените възражения от жалбоподателя и приема, че авторството на нарушението не е доказано по несъмнен начин по делото.

В хода на съдебния процес не се установи по безспорен начин от показанията на разпитания свидетел – Б. Б. - актосъставител, че жалбоподателят е извършил нарушението, описано в АУАН. Същата заявява с категоричност, че не е видяла жалбоподателят Г. да управлява четириколесното МПС ( АТВ). Освен това сочи, че не може да удостовери самоличността на служител на Сектор „Пътна полиция“ в ОД МВР В. или РУ В., който е установил обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал гореописаното превозно средство. Съгласно т.7 от ППВС № 10/28.09.1973 г. отразените в акта констатации на административното нарушение не се считат за установени до доказване на противното и затова административно наказателното обвинение следва да се установи с допустимите от закона средства. В конкретния случай от показанията на разпитания актосъставител, който не е очевидец, вследствие на което не може да се приеме, че констатираното от него нарушение е установено по несъмнен начин.

За това е налице несъставомерност на вмененото нарушение по чл. 5 ал.

3, т.1 от ЗДвП, както от обективна, така и от субективна страна.

Констатациите, отразени в акта, не са доказани по несъмнен начин. При така събраните доказателства за Съда остава недоказано по категоричен начин, че 4 точно жалбоподателят Г. е управлявал в нетрезво състояние четириколесното МПС (АТВ).

За административно – наказващия орган е било задължително да събере доказателства за вината на същия. В конкретния случай Съдът счита, че АНО не е съобразил поведението си с чл. 52, ал.4 от ЗАНН, като е следвало преди да се произнесе по преписката, провери акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и да прецени възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, да извърши и разследване на спорните обстоятелства, каквито безспорно са налични по настоящия казус.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 24 – 0953 - 001685/ 03.07.2025 г. на ВПД Началник Сектор „Пътна Полиция“ в ОД МВР В., с което на С. М. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ж.к. „Г. Б.“, бл.15, вх.“Г“, ет.4, ап.15, община В., област В. чрез адв. Г. Г. са наложени административни наказания както следва: на основание чл. 174, ал. 1, т.2 от ЗДвП- „глоба“ в размер на 1000 лв. за извършено нарушение по чл. 5,ал. 3, т.1 от ЗДвП и „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 12 месеца.