Решение № 1630 от 10.05.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1630 гр. Варна, 10.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Давидова Янева при участието на секретаря Светлана Ст. Г.ева като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20233110114820 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал.1 от Кодекса на застраховането.

В исковата молба ищецът Г. Р. С. твърди, че на 03.10.2023г., около 15:00ч., в гр. В., е настъпило пътнотранспортно произшествие, причинено от водача на лек автомобил марка „****“, с рег. № ****, който при маневра удря собствения на ищеца лек автомобил „****“, рег. № *****. За настъпилото пътнотранспортно произшествие участниците в същото съставили двустранен констативен протокол за ПТП. Твърди се, че към датата на произшествието за лек автомобил марка „****“ е била налична валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. За настъпилото пътнотранспортно произшествие се сочи ответното дружество да е уведомено, като на автомобила е извършен оглед от застрахователя и са установени следните щети от инцидента: ляв калник, лява врата, външна дръжка лява врата, бленда лява дръжка врата и облицовка ляв праг. Твърди, че към датата на депозиране на исковата молба застрахователят й е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 630 лева, което твърди, че не е достатъчно да покрие разходите, необходими за възстановяване на автомобила, възлизащи в размер на 3500 лева. С оглед горното и сезира съда с искане за осъждане на дружеството да му заплати сумата от 2593.51 лева, представляваща частичен иск от общо 2870.00 лева (съобразно допуснатото в о.с.з. на 01.04.2024г. изменение на иска), представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди изразяващи се в увреждане на горните детайли, ведно със законната лихва считано от депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на обезщетението. Претендира и сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата претенция.

1

В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество „Застрахователна компания Лев Инс” АД, депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Не оспорва наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил „****“, с рег. № ****, валидна към датата на процесното пътнотранспортно произшествие, както и че за последното при застрахователя е образувана преписка по щета № 0003-5000-23-001308. Сочи, че установените увреждания на ищеца е изплатено обезщетение в размер на 630 лева, което счита за съответно на вредите, претърпени от пострадалия. Излага, че обезщетението е определено въз основа на експертна оценка, съобразно желанието на ищеца, обективирано при уведомяване на застрахователя за настъпилото събитие, като са спазени стриктно всички изисквания на методиката за уреждане на претенции за обезщетяване на вреди, причинени на моторни превозни средства, регламентирани в Наредба № 49/16.10.2014г. за задължителното застраховане.

Претедираното от ищеца обезщетение счита за силно завишено и несъответстващото на средните пазарни цени за резервни части, материали и труд, необходими за отстраняване на щетите. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска. Моли и за присъждане на разноски.

В съдебно заседание ответното дружество, чрез процесуалния си представител, поддържа изразеното в отговора на исковата молба становище, като твърди, че на ищеца е изплатено допълнително обезщетение в размер на 245.00 лева.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С изготвения проект за доклад, обявен за окончателен в о.с.з. на 21.02.2024г., между страните е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че между собственика на лек автомобил „****“, с рег. № **** и ответното дружество е сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, валидна към 03.10.2023г., както и че на посочената дата е настъпили пътнотранспортно произшествие, причинено от водача на лек автомобил марка „****“, с рег. № ****, в резултат на което са увредени следните детайли по собствения на ищеца лек автомобил „****“, рег. № *****: ляв калник, лява врата, външна дръжка лява врата, бленда лява дръжка врата и облицовка ляв праг, както и че на ищеца е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 630 лева. Наред с последна сума, ответното дружество представя и доказателства за преведено на 23.11.2023г. на С. застрахователно обезщетение по щета № 0003-5000-23-001308 в размер на 245 лева.

От приложения на л. 6 от делото опис-заключение по щета № 0003-5000-23-001308, се установява, че при оглед на процесния лек автомобил лек автомобил „****“, рег. № *****, са установени следните увредени детайли, с отразяване на вида операция и времето за ремонт в часове: ляв калник – ремонт, боядисване и време на ремонтните дейности от 5ч., лява врата – подмяна, боядисване, външна дръжка лява врата - боядисване, бленда лява дръжка врата и облицовка ляв праг.

Допусната по делото е съдебна автотехническа експертиза, в заключението по която вещото лице, при съобразяване цените за труд на автосервизи „Кооперация Аутомотор“, 2

„Колор Профи Център“, „Автотранссервиз“, „Оникс Колор“, „Доктор Колор“, „Колор Груп“, ценовата листа на търговци на оригинални и алтернативни резервни части, сочи, че средната стойност за отстраняване на щетите при цена за труд в автосервизи притежаващи сертификат за европейско качество, части и боя е в размер на 4114.40 лева, а по цени за труд в автосервизи, които не притежават сертификат за европейско качество, части и боя – в размер на 2914.40 лева. Вещото лице излага, че ремонтът може да се извърши в сервиз, който не притежава сертификат за европейско качество, без обаче експертът да се ангажира какво ще бъде нивото на ремонта. Съобразявайки срока на експлоатация на процесния автомобил – 11 години и 10 месеца, вещото лице сочи, че към датата на събитието същият не е бил в гаранционна поддръжка.

С оглед предприетото оспорване на заключението на вещото лице, по делото е допусната повторна съдебна автотехническа експертиза с участието на три вещи лица.

Същите при съобразяване на цени за труд на девет сервиза, притежаващи сертификат за европейско качество, сочат, че необходимата стойност за ремонт на автомобила възлиза в размер на 3691.72 лева, а съобразно цени на шест сервиза, които не притежават сертификат за качество, тази стойност възлиза в размер на 3245.30 лева. Вещите лица излагат, че ремонтът може да се извърши в сервиз, който не притежава сертификат за европейско качество, без обаче експертите да могат да гарантират, че ремонтът ще има качеството като в сервиз, който е сертифициран. Идентично на заключението по първоначалната експертиза, експертите заключават, че процесният автомобил не е бил в срок на гаранцията на производителя към датата на процесното събитие.

Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

За основателното провеждане на иска в тежест на ищеца е да установи по пътя на пълното и главно доказване, наличието на валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, настъпило застрахователно събитие, причинено от застрахования деликвент, претърпени вреди и причинна връзка между вредите и застрахователното събитие.

В настоящия случай между страните е безспорно наличието на валиден застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност” със собственика на лек автомобил „****“, с рег. № ****, валидна към 03.10.2023г., на която дата е настъпило пътнотранспортно произшествие по вина на водача на застрахования автомобил, в резултат на което са нанесени щети по лек автомобил „****“, рег. № *****, изразяващи се в увреждане на ляв калник, лява врата, външна дръжка лява врата, бленда лява дръжка врата и облицовка ляв праг.

Спорният по делото въпрос се свежда до размера на дължимото застрахователно обезщетение.

При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на 3 вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие – чл. 386, ал. 1 КЗ.

Последната разпоредбата предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл. 400, ал. 1 КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други. Правото на справедлив размер на обезщетението и възможността за поправка на щетата съобразно средни пазарни цени не може да се отрече и с оглед периода на експлоатация на автомобила.

С оглед горното и при липса на ангажирани от ищеца доказателства (а и твърдения), щетата по автомобила да е отстранена, респ. да са реализирани разходи по отстраняването й, съдът приема, че застрахователното обезщетение следва да бъде определено по възстановителна стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключението на вещото лице. След като законът сочи, че възстановителна стойност е тази, за която може да се възстанови имуществото с ново от същия вид и качество, то безспорно е, че ремонтът може да бъде извършен в сервиз сертифициран за качество ISO, както и в такива, които нямат такъв сертификат, респ. да бъдат вложени оригинални части или такива на производители, различни от официалния представител на марката. Както обаче увреденият има право да получи справедливо обезщетение, така и застрахователят не е и не може да бъде обвързан да заплаща ремонт на висока стойност. Ето защо обезщетението следва да бъде определено при съобразяване на средната цена между първи и втори вариант на заключението по повторната съдебна автотехническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и основано на по-обширно пазарно проучване на цени на труд на автосервизи, което именно ще даде и средната пазарна цена за материали и труд за отстраняване на щетите. Или, дължимото от застрахователя обезщетение възлиза в размер на 3468.51 лева ((3691.72+3245.30) : 2). След приспадане на изплатеното от застрахователя обезщетение от 875 лева, последният е останал задължен за сумата от 2593.51 лева. При това положение предявената претенция се явява основателна и като такава следва да бъде уважена в рамките на предявения размер, ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба в съда.

Предвид изходът от спора и своевременно направеното искане, в полза на ищеца Г.

Р. С. следва да се присъдят сторените от последната разноски, възлизащи в общ размер на 975 лева, както следва: 115.38 лева за заплатена държавна такса, 150 лева за заплатен депозит за вещо лице и 710 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение. Последното съдът намира за съответно на фактическата и правна сложност на делото, обема на извършените от адвоката действия по защита правата на ищцата и е съобразено с минималните възнаграждения, които съсловната организация на адвокатите е приела за адекватни на труда, съобразно материалния интерес.

4

На основание чл. 77 ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 750 лева, представляваща възнаграждение на вещите лица по допуснатата повторна съдебна автотехническа експертиза. Последното съдът намира за съответно на декларираните обеми труд от вещите лица, като часовата ставка е съобразена с размера, установен с нормата на чл. 24, ал. 1 от Наредба № Н-1 от 14.02.2023г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Застрахователно дружество „Лев Инс” АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А, да заплати на Г. Р. С., ЕГН **********, от гр. В., сумата от 2593.51 лева (две хиляди петстотин деветдесет и три лева и петдесет и една стотинки), представляваща частичен иск от общо 2870.00 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за настъпили имуществени вреди, съставляващи разходи, необходими за възстановяване на лек автомобил „****“, рег. № *****, собственост на ищеца, в следствие на виновно причинено от водача на лек автомобил „****“, с рег. № ****, пътнотранспортно произшествие, настъпило на 03.10.2023г. и изразяващи се в увреждане на ляв калник, лява врата, външна дръжка лява врата, бленда лява дръжка врата и облицовка ляв праг, дължимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, валидна към 03.10.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 14.11.2023г., до окончателното изплащане на обезщетението, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.