Решение № 20977 от 19.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20977 гр. София, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ при участието на секретаря С.О. като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело № 20221110135648 по описа за 2022 година

Производството е образувано е по искова молба с вх. № 136826/01.07.2022 г., от ФИРМА против И. Н. Ц. и Р. Х. К..

Предявени по реда на чл. 422 от ГПК са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че всеки ответник дължи на ищеца както следва:

И. Н. Ц., ЕГН **********, дължи 744,87 лева, ведно със законна лихва за периода от 30.09.2021 г. до изплащане на вземането, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. 30.04.2020 г. за топлоснабден имот находящ се в гр. София, ж.к. Люлин, бл.

903, вх. Б, ет. 2, ап. 25, абонатен номер 210566, 88,03 лева - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 23.09.2021 г. , 25,62 лева, ведно със законна лихва за периода от 30.09.2021 г. до изплащане на вземането, представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода от м. 09.2018 г. до м. 05.2019 г. , 5,10 лева мораторна лихва за периода от 31.10.2018 г. до 23.09.2021 г. , за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 07.12.2021 г. по ч.гр. дело № 56632 г. поописа на СРС, II ГО, 178 състав.

Р. Х. К., ЕГН **********, дължи 248,29 лева, ведно със законна лихва за периода от 30.09.2021 г. до изплащане на вземането, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. 30.04.2020 г. за топлоснабден имот находящ се в гр. София, ж.к. Люлин, бл.

903, вх. Б, ет. 2, ап. 25, абонатен номер 210566, 29,34 лева - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 1

23.09.2021 г. , 8,54 лева, ведно със законна лихва за периода от 30.09.2021 г. до изплащане на вземането, представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода от м. 09.2018 г. до м. 05.2019 г. , 1,70 лева мораторна лихва за периода от 31.10.2018 г. до 23.09.2021 г. , за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 07.12.2021 г. по ч.гр. дело № 56632 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане, защото има качеството на потребител на ТЕ, тъй като са собственици на топлоснабдения имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, като съгласно приложимите ОУ изпада в забава само за задълженията, за които е изготвена изравнителна сметка. Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата „дялово разпределение“, за стойността на която е издавана фактура със срок на плащане, поради което ответната страна е в забава. Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от ответника И. Н. Ц. чрез назначения особен представител адв. В., в който оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че задължението не е изчислено законосъобразно и по действащи цени. Не възразява за изтекла погасителна давност. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от ответника Р. Хрисотва К. чрез адв. Х. (с пълномощно към отговора), в който оспорва предявените искове. Оспорва, че доверителката му има качеството на купувач по договор за продажба на топлинна енергия тъй като не се установява завещание в полза на ответницата да е обявено. Освен това сочи, че е налице заявление за открИ.е на партида за измота, подадено от друго лице, което придобива качеството на потребител на ТЕ на договорно основание, изключващо приложение на чл. 153 от ЗЕ. Оспорва, че стойността на услугата дялово разпределение дължи на ищеца. Възразява, че не е изпаднал в забава. Възразява за изтекла погасителна давност. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена. Претендира разноски в заповедното и исковото производство. Представясписък по чл. 80 от ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.

За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за 2 ангажиране отговорността на ответниците, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и всеки от ответниците с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и качеството й клиент на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане, за което не сочи доказателства.

В тежест на ищеца, при релевираното в депозирания от името на ответника отговор на исковата молба възражение за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата молба, е да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в настоящото производство вземания.

С проекта за доклад, срещу който страните не са възразили, поради което е обявен за окончателен с протоколно определение от 18.09.2023 г., са обявени за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл.

146, ал. 1, т. 4 ГПК обстоятелствата, че: 1/ към правоотношението са приложими ОУ на ищеца за 2016 г., на които се позовава в исковата молба, които са публикувани в описаното в исковата молба печатно издание на посочената дата; 2/ че фактурите за сумите са издадени и обявени съгласно предвиденото в ОУ; 3/ че имотът е топлофициран и за него е извършвана услугата дялово разпределение за процесния период. 4/ че ищецът е доставил топлинна енергия до имота в посочения размер и на тази цена.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл.

149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна 3 енергия за битови нужди при публично известни общи условия.

Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период.

Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение № 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело № 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал. 5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.

Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.

От представени я и приобщен към доказателствения материал по делото 4 нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 15.12.1995 г. се установява, че Н.С. Ц., ЕГН **********, и С. И.а Ц.а, ЕГН **********, са придобили ап. № 25, находящ се в гр. София, жк „Люлин“ 9, ет. 2, бл. 903, вх.

Б.

От удостоверение рег. № 1401/30.10.2012 г., издадено от нотариус Надежда Димова, се установява, че на 19.10.2012 г. нотариус Димова е обявила саморъчно завещание на Стефанка И.а Ц.а, ЕГН **********, починала на 12.08.2008 г., по молба на Р. Х. К., което завещание е с характера на завет в полза на Р. Х. К. и И. Н. Ц. по отношение на принадлежащата на наследодателката ½ ид.ч. от ап. 25, находящ се в гр. София, жк „Люлин-9“, на втория етаж, вх. „Б“, бл. 903.