Определение № 3955 от 28.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3955 гр. София, 28.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20251110147403 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба подадена от „. ЕАД срещу „.“ ЕООД, с която са предявени допустими искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, уведомен по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, не е подал отговор на исковата молба.

По доказателствата:

С исковата молба ищеца е представил документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените към исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

УКАЗВА на ответника, че ако не се яви в съдебно заседание, съдът може по искане на ищеца да постанови неприсъствено решение по чл. 239 от ГПК спрямо него.

Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 10.03.2026г. от 09.40 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

1

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от „. ЕАД срещу „.“ ЕООД с правна квалификация чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 8000 лева, представляваща останала непогасена част от предоставена в заем сума по договор за заем от 04.06.2021г и сключения към него анекс от 22.12.2021г, ведно със законната лихва върху сумата от 28.09.2025г до окончателното плащане на вземането, сумата от 480 лева, представляваща възнаградителна лихва начислена за периода от 01.01.2023г. до 31.12.2024г. и сумата от 3273.45 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата по договор за заем от 04.06.2021г. за периода от 01.07.2022г. до 27.09.2025г.

В исковата молба и уточнителна молба с вх.№ 336347/15.10.2025г. се твърди, че между двете дружества е бил сключен договор за заем от 04.06.2021г, по силата на който ищецът е предоставил на ответника сума в размер на 12 000 лева, а „.“ ЕООД се е задължило да върне заетата сума до 31.12.2021г. Изрично се подчертава, че ищецът е изпълнил задължението си по договора, като на 09.06.2021г е превел сумата по банкова сметка на ответника. Поддържа се, че в договора е било уговорено и заплащането на възнаградителна лихва в размер на 3 % годишно. Сочи се, че на 07.10.2021г от ответника била погасена сумата от 4000 лева, като ответното дружество е признало и задълженията по договора. От името на ищеца се твърди, че на 22.12.2021г между страните бил сключен анекс към договора за заем, с който било удължен срокът за връщане на заетата сума до 30.06.2022г.

Въпреки това обаче от страна на „.“ ЕООД не било извършено друго плащане на главницата, а заплатил единствено натрупана възнаградителна лихва в размер на 413.92 лева. В исковата молба се подчертава, че в периода от 2022г до датата на предявяване на иска от страна на ответника е осъществено писмено потвърждаване на задълженията по договора за заем и техния размер. Излагат се подробни аргументи относно правната същност на договора за заем, както и относно характера на възнаградителната и мораторната лихва. С оглед всичко изложено се моли предявените искове да бъдат уважени, като в полза на ищеца се присъдят и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.

По предявения иск с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД в доказателствена тежест на ищците е да установят 1.наличието на валидно сключени между „. ЕАД и „.“ ЕООД договор за заем от 04.06.2021г. и анекс към него, въз основа на който ищецът е предоставил на ответника парична сума в размер на 12 000 лева, а за ответника е възникнало задължение да върне на „. ЕАД предоставената сума в претендирания размер, заедно с уговорената възнаградителна лихва в посочения срок, както и че е настъпила изискуемост на вземанията.

При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да установи погасяване на паричното задължение, за което обстоятелство не се излагат твърдения и не се сочат доказателства.

По исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи възникването на главния дълг, изпадането на ответника в забава, както и размера на обезщетението за забава.

2

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си към ищеца своевременно.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към

Министерство на правосъдието

(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3