Разпореждане № 3000 от 27.06.2025, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 3000 гр. Кюстендил, 27.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XX-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Преслава Кр. Дякова като разгледа докладваното от Преслава Кр. Дякова Частно гражданско дело № 20251520101639 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление вх. № 7480/27.06.2025 г. на „Профи Кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. Б. Ц. за следните вземания: 1/ 340.78 лв. – неплатена главница по Договор за потребителски кредит № *** г.; 2/ 41.58 лв. – договорно възнаграждение, дължимо за периода от 05.07.2024 г. – 05.12.2024 г.; 3/ 47.66 лв. - лихва за забава за периода 06.06.2024 г. – 05.12.2024 г.; 4/ 48.15 лв. – законна лихва за периода 05.12.2024 г. до 26.06.2025 г.; 5/ 154.29 лв. – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, дължимо до 05.12.2024 г.; 6/ 120.00 лв. – неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, дължимо до 05.12.2024 г.; 7/ 30.00 лв. и 200.00 лв. – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането; ведно със законната лихва от датата на входиране на заявлението – 26.06.2025 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 25.00 лева, юрисконсултско възнаграждение в размер на 180 лева и 80 лева – разходи за подготовка на документи.

Съдът намира, че по отношение на вземанията за главница, мораторна лихва и договорно възнаграждение заявлението е основателно, поради което следва да бъде издадена заповед за изпълнение.

В останалата му част, по отношение на претенцията за неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, както и за претендираните неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането заявлението следва да бъде отхвърлено по следните съображения:

Процесният договор за потребителски кредит е сключен при действието на специалните правила на Закона за потребителския кредит (ЗПК), в сила от 12.05.2010 г.

1

Съгласно правните норми на чл. 7, ал. 3 ГПК и чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Съдът намира, че заявените вземания за незаплатени такси „Фаст“ и „Флекси“, както и за такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, освен разкриващи характеристики и на неравноправност, се основават на договорни клаузи, влизащи в противоречие със закона.

Съгласно разпоредбата на чл.10а ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, като съгласно ал. 4 видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

Съгласно посоченото в т. 12 от заявлението, наименувана „Обстоятелства, от които произтича вземането“, такса „Фаст“ е дължима за получаване на приоритетно становище по искането за отпускане на потребителски кредит и изплащане на потребителски кредит преди клиентите, които не са закупили допълнителна услуга „Фаст“, а такса „Флекси“ предоставя възможност на кредитополучателя да прави едностранни промени в уговорения погасителен план за целия срок на договора. С оглед така посоченото съдържание на услугите „Фаст“ и „Флекси“, те се явяват свързани с усвояване и управление на кредита, поради което събирането на такси за тях е забранено с оглед императивната норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

Допълнително следва да се посочи, че в разглеждания случай обосновано може да се допусне, че посочените допълнителни услуги целят единствено да доведат до значително увеличаване на цената на кредита – на възнаграждението на кредитодателя, прикривайки го под формата на т. нар.

„допълнителни услуги“. От съдържанието на клаузите за допълнителните услуги е видно, че всички включени в него „услуги” са средство за съществено увеличаване на цената на кредитирането, като по същество предлагането им като предимство от кредитодателя води по скрит за потребителя начин до увеличаване размера на дължимите разходи по кредита и се заобикаля забраната, предвидена в чл.19, ал. 4 ЗПК във връзка с установения максимален размер на годишния процент на разходите по кредита, който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с Постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно нормата на чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този нормативен акт, е нищожна. Тоест с тези клаузи се цели именно заобикаляне на императивни правни норми на ЗПК.

Относно заявената такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането съдът намира, че същата е в противоречие с чл. 33, ал. 1 ЗПК, според който при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва 2 върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а предвиденото обезщетение за забава не може да надвишава законната лихва. Налице е заобикаляне на посочената разпоредба, тъй като се търси още едно обезщетение, наред с дължимото такова за забава, поради което посочената клауза преследва забранена от закона цел. Това е така, тъй като срещу заявената такса не се дължи никакво поведение, а напротив изискуемостта на това вземане следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. Следователно, не става въпрос за „такса“, защото същата не се дължи заради извършени разходи, а самото наименование покрива неистинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата. Ето защо, посочената клауза е в нарушения на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се приеме за нищожна.

Като последица от частичното отхвърляне на заявлението са и коригираните в издадената заповед суми за разноски, а именно – 12.17 лева за държавна такса /за горницата до 25.00 лева не се присъжда/, както и 24.34 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено по НЗПП в размер на 50.00 лева /за горницата до 50.00 лева не се присъжда/. Искането за присъждане на разноски за подготовка на документи за подаване на заявление по чл. 410 ГПК в размер на 80.00 лева се явява изцяло недоказано, поради което и не следва да се уважава. Тъй като са разноски в заповедното дело, а не заявени за присъждане вземания, не се дължи отделен диспозитив за частичното им отхвърляне.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 7480/27.06.2025 г. на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК срещу С. Б. Ц., ЕГН **********, В ЧАСТТА за сумите: 154.29 лв. – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“; 120.00 лв.

– неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“; 30.00 лв. и 200.00 лв. – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането по Договор за потребителски кредит № *** г.

УКАЗВА на заявителя, че на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК може да предяви осъдителен иск по отношение на вземането, за което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Кюстендил в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 3

4