Определение № 213 от 27.05.2025, Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ към Определение Рег. № 213/27.05.2025г. по ВЧНД № 286/2025г.

Производство по реда на чл. 64 ал. 8 и 9 от НПК.

С определение Рег.№ 400 / 20.05.2025 по ЧНД № 610 / 2025г. на СлРС по отношение на А.Д.М., обвиняем по Досъдебно производство № 768/2025г. по описа на РУ - Сливен, вх. № 2795/2025г. по описа на РП – Сливен е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Частна жалба против определението е подадена от обвиняемия с искане мярката за неотклонение „Задържане под стража” да бъде отменена.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция служебният защитник на обвиняемия счита взетата мярка за неотклонение за неоснователна.

Обвиняемият нямало как да се укрие, защото бил безработен и нямал парични средства да напусне страната. Дори и да имало обосновано предположение за престъпление, нямало никакви данни, че той може да се укрие или да извърши престъпление. Счита, че с друга по-лека мярка за неотклонение също биха се постигнали целите на мерките за неотклонение.

Представителят на ОП – Сливен счита частната жалба за неоснователна, а определението на РС - Сливен за правилно и законосъобразно и моли за потвърждаването му.

Обв. М. моли за по-лека мярка за неотклонение.

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока п о чл. 64, ал. 6 от НПК и от лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт. Възззивният съд след като се запозна с подадената частна жалба, атакувания съдебен акт, като съобрази становищата на страните, изразени в съдебно заседание, обсъди доказателствата, събрани в хода на производството до настоящия момент и провери изцяло атакуваното определение прие, че частната жалба срещу първоинстанционното определение е неоснователна по следните съображения от ФАКТИЧЕСКО и ПРАВНО естество:

С постановление от 18.05.2025г., предявено на същата дата А.Д.М. е привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 768/2025г. по описа на РУ - Сливен, вх. № 2795/2025г. по описа на РП – Сливен за престъпление по чл. 144 ал. 3 т. 1 и т. 3, вр. ал. 1 от НК затова, че на 17.05.2025г. в гр. Сливен на ул. „Димитър Калъкчията“ № 7 се заканил с убийство на Станимира Богомилова М.а и на Димо Христов М. с думите „Майка ви мръсна, ще ви избия, ще ви заколя“, „ще ви строша врата и ще ви залея с киселина“ и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му, като деянието е извършено в условията на домашно насилие.

За това престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до шест години.

С постановление на наблюдаващия прокурор обв. М. е бил задържан за срок от 72 часа, считано от 18.05.2025г., 17:00 часа.

1

Обв. М. е на 27 години, със средно образование, безработен, не е женен, има регистриран постоянен адрес в гр. Сливен, ул. „Димитър Калъкчията“ № 7. Не е осъждан. Два пъти е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК за престъпления по чл. 354а ал. 5, вр. ал.

3 предл. 2 т. 1 предл. 1 от НК с налагане на административни наказания.

Разпитан на досъдебното производство, обвиняемият не се признава за виновен, не дава обяснения. До настоящия момент в качеството на свидетели са разпитани Станимира М.а, Димо М., Христо М., Славея Славова и Антон Стоянов, изготвени са докладна записка, доклад за посетен сигнал за домашно насилие и протокол за предупреждение по ЗМВР, приложени са епикризи на обвиняемия. Приложени са също справка за съдимост и декларацията за семейно и материално положение и имотно състояние.

По повод искането на РП – Сливен за вземане спрямо обв. М. на мярка за неотклонение „Задържане под стража", районният съд е анализирал събраните доказателства и е преценил относимите факти. Правилно е приел, че обвиняемият е привлечен за тежко умишлено престъпление и че от събраните до момента доказателствени материали може да се направи обосновано предположение, че той е негов извършител (законът не изисква категоричен извод в тази насока). За разлика от осъдителната присъда, която съгласно чл. 303, ал. 1 от НПК не може да почива на предположения, за ареста по чл. 64 от НПК е достатъчно наличието само на обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, предмет на обвинението. И по отношение на втората предпоставка районният съд правилно е приел, че съществува реална опасност обвиняемия да се укрие или да извърши престъпление. Действително, обвиняемият М. има постоянен адрес в гр.

Сливен, но наличието на адресна регистрация не гарантира изключването на реалната опасност той да се укрие. Освен това, в съдебно заседание пред първоинстанционния съд той е заявил, че има намерение да живее в Кипър, поради което правилно е отчетено съществуването на реална опасност същият да се укрие. Правилна е преценката на районния съд и за наличието на реална опасност обвиняемият да извърши друго престъпление ако се намира на свобода предвид на това, че е безработен, няма легален източник на доходи, употребява наркотици.

Районният съд е направил правилния и законосъобразен правен извод, че по отношение на обв. М. следва да бъде взета най-тежката мярка за неотклонение, а именно „Задържане под стража”. Тази мярка за неотклонение се явява съобразена с обстоятелствата по чл. 56 ал. 3 НПК и отговаря на целите по чл. 57 НПК. Тя е най-подходяща по отношение на обв. М. на настоящия етап от досъдебното производство. Окръжният съд намира за неоснователни доводите за налагане на по – лека мярка за неотклонение. Тези доводи са обсъдени от районния съд и се споделят напълно и от настоящия съдебен състав. При вземането на мярка за неотклонение, различна от „Задържане под стража“ съществува реална опасност обвиняемият да предприеме действия спрямо пострадалите и свидетелите, които биха довели до затрудняване разкриването на обективната истина по делото.

Престъплението, за което на обвиняемия е повдигнато обвинение, е 2 извършено в условията на домашно насилие и по - лека мярка за неотклонение не би могла да предотврати извършването на друго такова престъпление от него. Обвиняемият употребява наркотични вещества и след употребата им става агресивен.

Видно от разпоредбата на чл. 56, ал. 3 от НПК при определяне на мерките за неотклонение се взема предвид и здравословното състояние на обвиняемия, което в случая не обуславя необходимостта от налагането на по – лека мярка за неотклонение.

Предвид изложеното, въззивният съд направи извода, че определението, с което по отношение на обв М. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража” е правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди.

Ръководен от изложените съображения, съдът постанови определението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 213 гр. Сливен, 27.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая П. Величкова

Членове:

Галина Хр. Нейчева

Пламен Д. Стефанов при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова в присъствието на прокурора Х. Д. Х. като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно частно наказателно дело № 20252200600286 по описа за 2025 година На основание чл . 64, ал. 9 от НПК, Окръжен съд гр. Сливен ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение рег. № 400/20.05.2025 г. по ЧНД № 610/2025 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което по отношение на А. Д.

М., ЕГН **********, обвиняем по досъдебно производство № 768/2025 г. по описа на РУ – Сливен, вх. № 2795/2025 г. по описа на Районна прокуратура – Сливен, е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

1