Решение № 333 от 24.03.2025, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 333/24.03.2025г., постановено по АНД № 6737/2024г. по описа на ПРС, VI н. с.

Производството е по реда на чл.375 и сл. от НПК.

Районна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение срещу Р. И. Р. – роден на ****г. в гр.С., живущ в гр.С., кв.****, б., българско гражданство, висше образование, женен, работещ, неосъждан, с ЕГН: ********** за това, че на 25.05.2024г. на околовръстен път на гр. Пловдив, в землището на с.Радиново, обл.Пловдив, по хулигански подбуди, е причинил лека телесна повреда – повърхностно увреждане на кожа и лигавици на лицето и кожата на гърдите, в резултат на дразнещ спрей с неизвестен химичен състав, при което получил оток и зачервяване на повърхностни кожа и лигавици на лицето и гърдите със сълзотечение, затруднение в зрението и дишането, чувство на дразнене на К. К. К., ЕГН: **********, което е довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл.129 и чл.129 НК – престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 НК.

Представителят на Районна прокуратура – Пловдив счита, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства – свидетелските показания, заключения на вещи лица, се установява по категоричен начин, че обв.Р. е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение. Касаело се за пътен инцидент, като днес се установило, че и спрямо другия участник има образувано производство. Прокурорът приема, че обв.Р. е напръскал два пъти със спрей в лицето и очите пострадалия, без да бъде нападнат, като с тези си действия е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението, за което е обвинен. Навежда твърдения, че обв.Р. е бил притеснен за семейството си, което отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство и предлага на съда да го освободи от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание глоба в минимален размер от 1000 лв.

Защитникът на обвиняемия Р. – адв. Х. счита, че от събраните по делото доказателства не се доказал основният елемент на обвинението, а именно хулиганските мотиви. Прави анализ на събраните доказателства, като сочи, че случаят между обв.Р. и св.К. се развил доста преди инцидента, като по време на движение по магистралата автомобилът на обвиняемия и семейството му бил настигнат и притискан от автомобила на св.К.. Последният не само не ги изпреварил, но отправял множество закани, включително прекарал пръст през шията си, имитирайки прерязване на гърло, хвърлял предмети по автомобила на Р., като всичко това продължило повече от 30 км. След като бил притиснат и принуден да спре, обв.Р. излязъл от автомобила си, като взел със себе си спрей за защита. Същият бил нападнат от св.К. и действал в условията на самозащита. Защитникът оспорва заключението на вещото лице, посочило телесните увреждания, като се позовава на другото вещо лице, което сочи, че посочените увреждания са теоретични. Навежда твърдения, че никъде в 1 разпита си св.К. не сочи, че имал изгаряния по гърдите си, каквото е посочило като установено вещото лице. Наред с това се събрали доказателства, че св.К. не е посещавал болница „Медлайн клиник“, което опровергавало издаденото медицинско свидетелство. Предвид на всичко изложено защитникът моли съда да оправдае изцяло подзащитният й.

Обвиняемият Р. И. Р. не се признава за виновен. Заявява, че е действал изцяло в защита на семейството си, тъй като другият човек от инцидента бил агресивен спрямо него, преследвал го по магистралата повече от 30 км., не целял да го изпревари и продължи пътя си, като дори при отбИ.нето им за Пловдив се опитал да ги изблъска от пътя, поради което спрели. Видял, че другият човек тръгва към него, поради което обв.Р. излязъл от автомобила, като взел спрея и го използвал като защита, за да предотврати физически контакт. От обясненията на обв.Р. се установява, че в нито един момент не видял другия участник в инцидента да има проблем с дишането или да има затруднения със зрението. Дори когато напуснал мястото на инцидента се движел адекватно и нормално, без да показва, че има някакъв проблем – движел се с нормална скорост, праволинейно. Това мотивира обвиняемия да приеме, че другия човек не е имал оплаквания, каквито се опитва да покаже.

Моли съда да го оправдае.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Обвиняемият Р. И. Р. – роден на ****г. в гр.С., живущ в гр.С., кв.****, б., българско гражданство, висше образование, женен, работещ, неосъждан, с ЕГН: **********.

На 23.05.2024г. обв.Р. Р. пътувал с лек автомобил марка „Опел“, модел „Инсигния“, с рег. № СВ 4157 КТ, заедно със съпругата си св.В. Р. и дъщеря им св.А. Р., от гр.С. за гр.Пловдив по АМ „Тракия“. Обвиняемият управлявал автомобила предимно в дясна лента за движение, като при нужда изпреварвал автомобилите и се движел в рамките на разрешената максимална скорост от 140 км/ч. След като преминал тунелите на магистралата, на около 30 км. преди отбивката за гр.Пловдив, обв.Р. забелязал, че застига в дясната лента колона от тежкотоварни автомобили и предприел тяхното изпреварване, като такава маневра предприели и движещи се пред него автомобили. Докато изпреварвали, автомобилът на обвиняемия бил застигнат от лек автомобил марка „Шкода“, с рег. № ****, който бил управляван от св.К. К.. Последният се движел по-бързо от изпреварващите автомобили, последният от които бил на обв.Р., поради което св.К. подал сигнал с фаровете да отбият в дясната лента, за да ги изпревари. Обв.Р. продължил да управлява автомобила си в лявата лента за изпреварване, като заедно с останалите автомобили изпреварили колоната от тежкотоварни автомобили. След това движещите се пред него автомобили отбили в дясната лента за движение, като обв.Р. продължил с изпреварването и на тези автомобили. Това отново накарало св.К. да продължи да подава сигнали с фаровете на управлявания от него автомобил, като искал да накара обв.Р. да му направи път. Последния изпреварил и двата автомобила, след което преминал в дясната лента за 2 движение. Св.К. не изпреварил автомобила на обв.Р., а се изравнил до неговия, като се намирал в лявата лента за движение, а автомобила на Р. в дясната. Св.К. махал от автомобила си, правел знаци на обв.Р., че не е добре, да спре, както и показвал знак с прекарване на пръста през шията си, имитирайки прерязване на гърлото. От своя страна обв.Р. видял какви знаци му правел другия водач, възприел ги, но махнал с ръка, за да не му обръща внимание и продължил да управлява автомобила си. Двата автомобила се движели успоредни един до друг, като застигали автомобили, които пречели на обв.Р. да продължи, при което той ускорявал с автомобила си, минавал в лява лента за да ги изпревари, като отново се прибирал в дясна лента. Св.К. се опитвал да му пречи и да го притиска, заобикалял го и от дясната страна, както и от лявата, продължавал да маха с ръка и искал от обв.Р. да спре. Тъй като последния не се подчинявал, при едно от изравняванията, когато автомобилът, управляван от св.К. бил от ляво на автомобила на обв.Р., св.К. отворил стъклото на предната дясна врата и захвърлил по автомобила на обв.Р. бутилка с минерална вода. Тази бутилка ударила автомобила на Р. и този удар бил чут от пътуващите вътре св.В. Р. и А. Р., които се уплашили. Св.К. не се отказвал и продължавал да притиска с автомобила си този на обв.Р., опитвайки се да го принуди да спре. Така достигнали до отбивката за гр.Пловдив при с.Радиново, при което обв.Р. подал сигнал и навлязъл в отбивката, като бил последван от автомобила на св.К., който преминал пред автомобила на Р. и му препречил пътя, принуждавайки го да излезе на банкета. Обв.Р. се принудил да спре, като зад управлявания от Р. автомобил спрял автомобила, управляван от св.К.. Двата автомобила се намирали в землището на с.Радиново, на околовръстния път на гр.Пловдив. След като спрял автомобила си св.К. слязъл с намерение да отиде до автомобила на другия водач и да го пита защо се движи по този начин. В същото време обв.Р. наблюдавал в огледалото за обратно виждане действията на св.К. и след като видял, че той слиза от автомобила си, обв.Р. също решил да слезе, като взел намиращия се в кората на шофьорската врата спрей с нервно-паралитичен газ, който използвал за защита когато карал велосипеди с дъщеря си, като казал на съпруга си – св.В. Р., че ще вземе спрея. Обв.Р. излязъл от автомобила си и тръгнал към приближаващия се св.К.. Последният започнал да вика на висок глас дали е луд и какво прави, махайки с ръце. Обв.Р. приел това за заплаха и за да отблъсне приближаващия се св.К., който бил по-висок и едър от него, го напръскал със спрея веднъж в областта на лицето и очите. Това временно спряло св.К., но след като се окопитил, К. отново тръгнал към обв.Р., надвесил се заплашително над него, като през цялото време му крещял. Обв.Р. напръскал още веднъж в очите св.К.. В това време от автомобила на Р.и излязла дъщерята на обвиняемия – св.А. Р., която заобиколила автомобила им от задната страна и застанала между двамата мъже, разпервайки ръцете си и опитвайки се да ги раздели. Тъй като секунди преди това обв,Р. бил напръскал св.К. със спрея, остатъци от последния били вдишани и от св.А. Р., която започнала да плаче. Св.К. бил напръскан в областта на очите, при което усетил лютивия спрей, очите му започнали да сълзят, получил задух, което го накарало да спре и да се дръпне назад. Обв.Р. също се отдръпнал назад, тъй 3 като целял само да напръска св.К. за да го отблъсне от себе си и от семейството си, което пътувало с него в автомобила. Двамата се разбрали, че следва да се извика полиция, която да разреши случая. Св.К. се почувствал зле, отишъл до автомобила си за да измие очите си с вода, като обв.Р. и св.А. Р. се върнали в техния автомобил. На предната седалка седяла св.В. Р., която държала кучето им и била силно разстроена, плачела и се страхувала от възникналия инцидент. Така участниците в инцидента останали в автомобилите си за кратко, след което св.К. решил да отиде да потърси помощ, като потеглил с автомобила си, изравнил се до този на обв.Р. и през отворените прозорци обяснил, че ще отиде до болница за да видят какво му е състоянието, като бил уведомил полиция. От своя страна обв.Р. отговорил, че ще остане на място да изчака полицията.

Св.К. потеглил с автомобила си, като до управлявал нормално, не криволичел, движел се с нормална скорост и се отдалечил от мястото на инцидента. Р.и останали в автомобила си и чакали, но тъй като никой не идвал, решили да се обадят на спешен тел.112 за да проверят дали е подаден сигнал за инцидента и кога ще дойде полиция. Св.В. Р. позвънила на спешен тел.112, не била уведомена дали има подаден сигнал, нейния бил приет и била насочена от оператор да се отправи към полицейско управление, където да подадат жалба. След това обв.Р. потеглил с автомобила си, отишли да се настанят в хотел, когато получили позвъняване от полицията и бил насочен към Трето РУ – Пловдив. След това св.В. Р. и А. Р. отишли на планирано мероприятие, а обв.Р. посетил полицейското управление за да подаде жалба.

От своя страна св.К. посетил лекар, като очите му били промити и бил третиран с медицински препарати. По данни на св.К. същият бил посетил многопрофилна болница „Медлайн клиник“, където му била оказана медицинска помощ, като му било издаден и документ за извършените действия, като било констатирано, че от офталмологичния преглед било прието, че св.К. имал двустранна епифора, изгаряне на епитела на клепачи с хемоза на конюнктивит.

Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин изцяло от обясненията на обв.Р. И. Р., както и от показанията на свидетелите К. К. К., В. Б. Р. и А. Р. Р., дадени в хода на съдебното следствие. Съдът кредитира изцяло обясненията на обвиняемия и показанията на свидетелите като обективни, хронологично изложени, кореспондиращи помежду си и изясняващи описаната по-горе фактическа обстановка.

От обясненията на обв.Р. Р. се установява начина, по който пътували, както и това, че били застигнати докато изпреварвал колона от непознат автомобил, който бързал и присветвал с фарове. След като завършил изпреварването обв.Р. се престроил с автомобила си в дясното платно, но движещият се зад тях автомобил не го изпреварил, изравнил се с неговия, като шофьорът започнал да му прави жестове с ръка, имитирайки, че не е добре, както и прекарал пръст през шията си, показвайки жест за прерязването й.