Решение № 1022 от 29.05.2017, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 7549/2016
- Вид
- Решение № 1022
- Подписан
- 29.05.2017
- В сила
- 26.11.2021
- Състав
- МАРИЯ ИВАНОВА РАЙКИНСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 104 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл. 60, ал. 3 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл. 94 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е Н И Е гр.
С., 29.05.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, VI ТО, 5 състав, в публично съдебно заседание на шести април две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА при участието на секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 7549 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
ПредявЕ.е иск с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН.
Ищците – А.Д. и К.М., в качеството им на синдици на „К.т.б.“ АД –в несъстоятелност (Банката или КТБ) твърдят, че между Банката и ответника „С.Е.Д.М.“ ООД били сключени три броя договори за банков кредит. Първият от тях бил сключЕ.на 09.11.2006 г. (Договор № 1), като съгласно клаузите му на ответника бил отпуснат кредит в размер на 3 600 000 лева. Сумата представлявала целеви банков кредит за реализиране на проект - „Газификация на район Карлово-Сопот. ВиртуалЕ.газопровод-Марица”.
Допълват, че Договор №1 е изменян с 12 бр. анекси. Били уговорени конкретни условия като годишната лихва върху ползваните суми по кредита в размер на 6 % (т. 10 от договора), изменена на 9% с Анекс № 4 от 26.08.2009 г.; наказателна надбавка върху просрочената главница в размер на 10 пункта годишно (т. 12); неустойка в размер на 10 % годишно върху начислената, но неплатена лихва (т.
13) и други. Твърдят, че с Анекс № 12 от 16.01.2014 г. към Договор № 1, страните договорили, че изплащането на дължимата главница, която към момента на подписване на анекса била в размер на сумата от 2 390 000 лева, ще се осъществи на месечни погасителни вноски за периода от 20.07.2014 г. до 20.12.2014 г., първата, от които е в размер на 398 335 лева, а всяка от следващите в размер на 398 333 лева. Сочи, че към 05.11.2014 г. задълженията на ответника по Договор № 1 възлизали на 2 514 092.96 лева, от които: редовна главница в размер на 796 666.00 лева; просрочена главница в размер на 1 593 334.00 лева; просрочени лихви върху редовна главница в размер на 69 907.47 лева; просрочени лихви върху просрочена главница в размер на 42 887.29 лева; текущи лихви върху редовна главица в размер на 1 593.33 лева; текущи лихви върху просрочена главница в размер на 6 727.41 лева и неустойка върху просрочена лихва в размер на 2 977.46 лева.
Вторият договор за банков кредит
(Договор № 2) бил сключЕ.на 24.11.2008 г., а впоследствие изменян с 15 бр. анекС.към него. С него на ответника бил отпуснат кредит в размер на 100 000 лева при условия идентични с тези по Договор № 1. Сочи, че с Анекс № 15 от 28.05.2014 г. е променЕ.размера на отпуснатия кредит от 1 300 000 лева на 1 500 000 лева и са договорили датата 25.05.2015 г. като краЕ.срок за погасяване на главницата по кредита, освен ако кредитът не бъда обявен за предсрочно изискуем. Твърдят, че към 05.11.2014 г. задълженията на ответника по Договор № 2 възлизат на 1 515 444.71 лева, от които: редовна главница в размер на 1 456 070.34 лева; просрочени лихви върху редовна главница в размер на 54 987.90 лева; текущи лихви върху редовна главица в размер на 2 912.14 лева и неустойка върху просрочена лихва в размер на 1 474.33 лева.
Третият договор за банков кредит (Договор № 3) бил сключен на
11.03.2009 г., а впоследствие бил изменян също с 15 бр. анекси. Сочат, че страните се договорили на ответника да бъде отпусната сумата от 500 000 лева при условия, сходни с тези по горепосочените договори. Твърдят, че с Анекс № 14 от 06.11.2013 г., банката е предоставила на ответника допълнително кредит в размер на 1 345 000 лева, с което общият размер на отпуснатия кредит е променен на 8 000 000 лева Също така, страните изменили и т. 18.1, като са предоговорили издължаването на главницата в размер на 8 000 000 лева да се осъществи на 12 бр. месечни погасителни вноски, първата от които в размер на 666 663 лева, платима на 25.01.2015 г., а останалите 11 бр. погасителни вноски в размер по 666 667 лева - на всяко 25-то число от месеца, считано от 25.02.2015 г. до 25.12.2015 г. Твърди, че към 05.11.2014 г. задълженията на ответника по Договор № 3 възлизат на 8 561 148.04 лева, от които: редовна главница в размер на 7 999 962.80 лева; просрочени лихви върху редовна главница в размер на 335 554.00 лева; текущи лихви върху редовна главица в размер на 17 777.70 лева; неустойка върху просрочена лихва в размер на 9 998.82 лева и дължими такС.по кредита в размер на 197 854.72 лева.
Ищците твърдят още, че в деловодството на Банката постъпило Уведомление с вх. № 11271/06.11.2014 г., съгласно което „Б.” ЕАД съобщава на КТБ, че с Договор за цесия № 2/2014 от 04.11.2014 г. е прехвърлило на ответника, вземането С.към КТБ в размер на 12 385 437.55 лева, произтичащо от сключен между него и КТБ Договор за разплащателна сметка №85238/19.01.2007 г. Допълват, че на същият ден е постъпило и Изявление за прихващане с вх. № 11273/06.11.2014 г., с което ответникът прихваща задължението С.към Банката, произтичащо от посочените три договора за банков кредит в размер на 12 385 437.55 лева, със свои вземания към Банката, придобити по горепосочения договор за цесия от Б.” ЕАД.
Ищците намират, че процесното прихващане е недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, тъй като е извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността - 20.06.2014 г. (определена с Решение № 1443 от 03.07.2015 г., постановено по т.д. № 2216/2015 г. по описа на САС), която дата съвпада и с деня, в който Банката е поставена под специален надзор.
С оглед на изложеното, молят съда да постанови решение, с което да бъде прогласено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на Банката прихващането, извършено от "С.Ен Д.М." ООД на между вземане на Банката срещу него, произтичащо от договори за банкови кредити от 09.11.2006 г., 24.11.2008 г., 11.03.2009 г. и съответните анекС.в общ размер на в размер на 12 385 437.55 лева, с вземане в същия размер, което ответникът има към Банката, придобито със сключения между него и „Б.” ЕАД договор за цесия.
Ответникът
"С.Е.Д.М." ООД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Счита, че доводите на ищците почиват на законова разпоредба (чл. 59, ал.
5 ЗБН), която не е била в сила към момента на извършване на процесното прихващане, а е приета след изменение на ЗБН в сила от 28.11.2014 г. Намира, че към датата на прихващането не е съществувало законово ограничение за извършване на прихващане от страна на кредитор на Б.та с вземане към нея.
В допълнение излага доводи, че изменението на чл. 59 ЗБН е ненадлежо извършено, тъй като е направено с § 9 от ЗИД на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г., обнародван в ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., който поред ответника не е закон в материален смисъл, защото съдържа неголям брой правни норми, с които се управляват средствата от общодържавния паричен фонд и има характер по-скоро на административен акт.
С оглед на изложеното, моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен.
В законоустановения срок е постъпила допълнителна искова молба, с която ищците поддържа исковата молба, като оспорват доводите на ответника за неприложимост на чл. 59, ал. 5 ЗБН в редакцията му, в сила от 28.11.2014 г.„Ответникът е депозирал допълнителен отговор, в който заявява, че поддържа изложените с отговора на исковата молба възражения и твърдения.
В първото открито съдебно заседание по делото ответникът е пояснил, че не оспорва наличието на вземане на Банката към него, както и че са съществували две насрещни вземания между страните, такива, каквито е посочено в писменото му изявление за прихващане, но оспорва твърденията на Банката, че след прихващането е останало непогасена част от вземането й към ответника.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се от представеното извлечение от протокол № 11/20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, че Управителният съвет е взел решение, с което е поставил „КТБ“ АД под специален надзор за срок от три месеца, назначени са квестори ограничена е дейността на Банката и изпълнението на всички нейни задължения е спряно за срок от три месеца.
По делото е представено Решение от
03.07.2015 г. на САС, трети състав по т.д. по несъстоятелност № 2216/2015 г., с което е отменено решение на СГС, 4-ти състав от 22.04.2015 г. по т.д. № 7549/2014 г., но само в обжалваната част относно определената датата на неплатежоспособността и е определена дата на неплатежоспособността 20.06.2014 г. С посоченото решение на СГС Банката открито е производство по несъстоятелност и банката е обявена в несъстоятелност, прекратена е дейността на предприятието на банката и са прекратени правомощията на нейните органи.
С окончателно определение №
583/09.11.2016 г. на ВКС, 2-ро т.о. по ч.т.д. № 1875/2016 г. е потвърдено Определение № 172/06.07.2016 г. по т.д. № 3343/2015 г. на ВКС, 1-во т.о., с което са оставени без разглеждане касационни жалби срещу решението на САС трети състав по т.д. по несъстоятелност № 2216/2015 г.
Представени са описаните в исковата молба Договори за кредит и анексите към тях, от които се установява съдържание такова, каквото се твърди в исковата молба. Представен е и договор за цесия № 2/2014 г. от 04.11.2014 г., сключен между „Б.“ ЕАД и „С.Е.Д.М.“ ООД, с който „Б.“ ЕАД е прехвърлило на цесионера свои вземания в размер на 12 385 437.55 лева, произтичащи от договор за разплащателна сметка № 85238/19.01.2007 г. и Анекс № 1 към него с КТБ.
С уведомление вх. №
11271/06.11.2014 г. на КТБ „Б.“ ЕАД е уведомило Банката за прехвърленото с посочения договор за цесия вземане на „С.Е.Д.М.“ ООД.
Представен е Договор за разплащателна сметка на юридическо лице № 8523/19.01.2007 г., с който КТБ и „Б.“ ЕАД са се договорили Банката да открие на името на Б. разплащателна сметка, чрез която и срещу възнаграждение да приема и извършва плащания по нареждане или със съгласие на титуляра. Договорът е безсрочен
Видно от представеното писмено изявление вх. № 11273/06.11.2014 г. на КТБ, депозирано от ответника, с него ответникът е заявил прихващане на задълженията си за главница и лихва по трите договора за банков кредит, посочени в исковата молба, към 04.11.2014 г., в общ размер на 12 385 437.55 лева, със вземането си по договора за цесия с „Б.“ ЕАД в същия размер. Страните не спорят, че насрещните парични задължения са съществували в посочените размери. Ирелевантно за спора е дали КТБ е имала и други, по-големи вземания по трите договора за кредит.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:
Съобразно фактическите твърдения на ищеца и петитума на предявения иск, съдът намира, че е сезиран с иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН. Съобразно посочената норма недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределението на осребреното имущество, е всяко прихващане, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения, което е извършено от кредитор или от банката след началната дата на неплатежоспособността или след датата на поставянето на банката под специален надзор, ако тази дата предшества датата на неплатежоспособността. Според чл. 59, ал. 6 ЗБН, в случаите по ал. 5 действието на прихващането се отлага до изпълнението на окончателната сметка за разпределение по чл. 104. При продажба на банката като предприятие прихващането има действие след одобряване на сделката от съда по чл. 91, ал. 3.
По допустимостта на иска.
Съгласно чл.
60, ал. 3 ЗБН и чл. 62, ал. 1 във р. чл. 60, ал. 3 ЗБН, процесуалано легитимирани да предявят иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН са синдиците на банката, които именно са ищец в настоящото производство, като тази функция към момента се изпълнява от вписаните в търговския регистър две лица. Ответник е лицето, направило оспорваните изявления за прихващане, които са едностранни сделки, поради което на ответната страна също е надлежно конституирана.
По основателността на главния иск с правно основание чл.
59, ал. 5 ЗБН.
За да бъде основателен иска на синдиците на Банката относно съществуването на потестативното право за прогласяване относителна недействителност на прихващането, следва да бъдат доказани следните елементи на сложен фактически състав: 1) Банката да е в несъстоятелност; 2) Да е налице отправено валидно изявление за прихващане от кредитор на Банката с негово вземане към Банката; 2) Прихващането да е извършено след началната дата на неплатежоспособността или след датата на поставянето на банката под специален надзор, ако последната е по-ранна.
Разпечатката съдържа 42 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c59fc98f-9b54-4264-9e6e-8f9d03da6c59