Решение № 4339 от 18.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4339 гр. София, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена И.

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Георги Кацаров при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20231100503523 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 87 от 04.01.2023 г., постановено по гр. д. №21609 по описа за 2022 г. на СРС, 76 състав, е признато за установено по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./, предявен от „ЗАД А.“ АД, срещу А. В. А., че ответникът дължи на ищеца сумата от 3006.20 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна преписка по щета №10315030101589, ведно със законната лихва от датата на заявлението до окончателното плащане за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.11.2021 г. по ч. гр. д.

№ 6374/2021 г. на СРС, 76 състав, като съобразно изхода от спора и по правилата на чл. 78 ГПК първоинстанционният съд е разпределил и отговорността за разноски по делото, както следва: на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 1246.36 лв., представляваща разноски за исковото производство, както и сумата от 228.45., представляваща направените по ч. гр. д. разноски.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника. В жалбата се излагат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, а именно приемане, че са налице всички материални предпоставки, обуславящи 1 възникване на суброгационното право на ищеца да получи плащане от ответника за заплатеното от него застрахователно обезщетение, тъй като твърди недоказаност както на механизма на ПТП, така и неправилно приемане на размера на щетите съответно дължимото за тях обезщетение, при условие, че увреденият автомобил е имал и други щети към датата на процесното ПТП.

.

Не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционнното производство.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Ищецът „ЗАД А.“ АД е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу А. В. А., за сумата 3006.20 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна преписка по щета №10315030101589, което е било уважено.

Заповедта е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и след дадени от съда указания е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед.

В исковата молба се твърди, че във връзка с реализирано на 25.02.2015 г. в гр. София по вина на ответника пътно-транспортно произшествие (ПТП) ищецът е изплатил на собственика на лек автомобил с марка „Мазда” с рег. № ******* НТ, във връзка със сключена застраховка „Каско на МПС”, сумата от 3 006.20 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди на лек автомобил с марка „Мазда” с рег. № ******* НТ, застрахован по имуществена застраховка „Каско” при „ЗАД А.“ АД, със застрахователна полица № 0306Х0030774, валидна към момента на застрахователното събитие. Поддържа се, че при настъпване на горепосоченото ПТП ответникът е управлявал лек автомобил с марка „Опел Вектра” с рег. № ******* без валидна застраховка „Гражданска отговорност”.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът А. В. А., чрез представителя си по чл. 47, ал. 6 от ГПК, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер.

Не е спорно, а и се установява от приетите по делото писмени доказателства, че за лек автомобил марка “Мазда“ с рег. №******* НТ е налице сключена застраховка „Каско“, валидна към датата на процесното 2

ПТП- 25.02.2015 г. при клауза „ Пълно Каско ”, съгласно общи условия, които са приложени по делото.

Не е спорно по делото, а и от писмените доказателства се установява изплащане от страна на ищеца на обезщетение в размер от 2996.20 лв.

По делото е приет протокол за ПТП №1562481/25.02.2015 г., съставен от длъжностно лице при ОПП-СДВР- гр. София, в което е посочено, че на 25.02.2015 г., в 17.00 ч. в гр. София, при движение по ул. „20ти април“ по посока от бул. „Македония“ към ул. „Дамян Груев“, на кръстовището с ул.

„Владайска“ А. В. А.- водач на л. а. „Опел Вектра“ с рег. №******* не осигурява предимство и не пропуска л. а. „Мазда“ с рег. № ******* НТ, при което са причинени материални щети и на двете МПС, като протоколът носи подписи и на двете страни, без възражения.

От представено по делото удостоверение от 08.06.2017 г. , издадено от ОПП- СДВР- гр. София, се установява, че на А. В. А. е съставен АУАН с №75854/25.02.2015 г. за допуснати във връзка с процесното ПТП нарушения на чл. 48, пр. 1 и чл. 100, ал. 1 т. 1 ЗДвП и е издадено НП №15-4332003730/14.05.2015 г., което е влязло в сила на 10.09.2015 г.

По делото са приети още уведомление за настъпило застрахователно събитие от дата 25.02.2015 г., доклад, опис по щета и калкулация, според които за стойност на ремонта е посочена сумата 2996.19 лв.

От заключението на приетата, без да бъде оспорена от страните, съдебна авто- техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло, се установява, че вредите по лекия автомобил съответстват на така описания механизъм на настъпване на пътно - транспортното произшествие, а размерът на щетите по средни пазарни цени към датата на настъпване на ПТП е 3967.34 лв. Вещото лице е посочило 15 лв. размер на обичайните разноски по ликвидационната дейност.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални 3 норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. вр. чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./.

Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./, приложима към процесното спорно правоотношение, с оглед момента на възникването му, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Обемът на суброгационното право включва и правата на увредения срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия.

Към момента на настъпване на застрахователното събитие е съществувало застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увреденото МПС, възникнало по силата на договор за имуществена застраховка “Каско” на моторни превозни средства. По силата на договора ищецът е приел да покрива риска от повреди по собствено на застрахования МПС.

В срока на действие на договора е настъпило застрахователно събитие, за което застрахователят е изплатил обезщетение за причинените на застрахованото имущество щети в размер на 2996.20 лв., видно от представените доказателства, а и последното е неоспорено от ответника.

Като причина за ПТП съдът приема посочения в протокола и твърдян от ищеца механизъм. Въпреки че изготвеният от длъжностното лице документ не се ползва с официална доказателствена сила в частта за причините за настъпилото ПТП, същият е подписан от ответника лично, без възражения, поради което представлява признание от него на неизгоден факт.

Същевременно кореспондира с обективираното в уведомлението за настъпване на ПТП и информацията от приетото по делото и неоспорено удостоверение от ОПП-СДВР-гр. София относно влязло в сила наказателно постановление. Поради това възражението на жалбоподателя в този смисъл е неоснователно.

От заключението на вещото лице, което съдът кредитира като обективно, пълно и безпристрастно, се установи причинната връзка между посочения механизъм на ПТП и наличните по автомобила увреждания.

Неоснователно се явява възражението на ответната страна и настоящ жалбоподател, че ищецът не е доказал, че процесният автомобил е бил без предишни увреждания към момента на ПТП-то. Настоящият съдебен състав намира, че в случай, че същият твърди, че към процесната дата са били налице увреждания, предхождащи процесното събитие, то в негова тежест е да докаже тези положителни факти, каквото доказване не бе успешно проведено.

Суброгационното право зависи, съгласно чл. 213, ал. 1, изр. 2, от размера 4 на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от размера на обезщетението, което третото лице като делинквент дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на застрахования. В конкретния случай, действителните вреди са тези, които увреденият реално би заплатил за ремонта на процесното МПС на свободния пазар по средни пазарни цени, възлизащи според приетото и неоспорено от страните заключение на САТЕ на 3967.34 лв., което е дори в повече от претенцията на ищеца.

Неоснователно е и възражението на ответника и настоящ жалбоподател, че не било доказано, че към датата на процесното ПТП не е била налице сключена застраховка ГО. На първо място следва да се отбележи, че това е отрицателен факт и не следва да бъде вменяван в доказателствена тежест на ищеца. Напротив- в случай, че ответникът твърди, че е налице сключена застраховка ГО, той следва да ангажира доказателства за това. Действително от представената справка за сключена застраховка ГО по отношение водача на л. а. „Опел Вектра“ с рег. ******* се установява, че такава е сключена на 13.08.2014 г. с крайна дата на покритието 13.08.2015 г., но също така е посочено и е неоспорено от ответника, че на дата 28.11.2014 г., т. е. преди процесното ПТП, същата е прекратена. Установява се и че на датата на процесното ПТП 25.02.20215 г. в 17.27 ч. е сключена нова застраховка ГО, като е отразено, че същата е с покритие от 18.26 ч. В неоспорения протокол за ПТП обаче е отразен по-ранен час на ПТП-17.00, в която част съдът го кредитира като признание на неизгодно за подписалия го ответник обстоятелство. Следователно следва да се счита, че сключената застраховка е с начало на покритието едва след настъпване на процесното ПТП, поради е неотносима към същото.

Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентични изводи и предвид факта, че други оплаквания не са въведени във въззивната жалба, решението следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Предвид неоснователността на въззивната жалба разноски за настоящото производство не се следват на въззивника. Претенция за разноски от страна на въззиваемото дружество е заявена и на същото следва да се присъдят 300 лв. депозит за особен представител, както и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, или общо 400 лв. разноски за въззивното производство.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 87 от 04.01.2023 г., постановено по гр. д.

№21609 по описа за 2022 г. на СРС, 76 състав, с което е признато за установено по иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./, предявен от „ЗАД А.“ АД, ЕИК –*******, срещу А. В. А., ЕГН 5

**********, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3006.20 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна преписка по щета №10315030101589, ведно със законната лихва от датата на заявлението до окончателното плащане за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.11.2021. по ч. гр. д.

№ 6374/2021г. на СРС, 76 състав.

ОСЪЖДА А. В. А., ЕГН *******, с адрес: гр. София, ж. к. *******“ бл.

*******, да заплати на „ЗАД А.“ АД с ЕИК –*******, със седалище и адрес на управление – гр. София, ул. “*******, на основание чл. 78., ал. 3 ГПК сумата от 400 лв., разноски във въззивното производство.