Решение № 1450 от 26.04.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1450 гр. София, 26.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА

Административно наказателно дело № 20221110202487 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от ГР. П. Д., ЕГН **********, с адрес гр. С., пл. „С.“ № 2, ет. 3, срещу наказателно постановление № 21-4332-025101/07.12.2021 г., издадено от Началник Група към СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР, за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. На основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.

В жалбата са изложени подробни съображения в насока неправилността на атакуваното наказателно постановление. Прави се искане в насока отмяната му.

За проведеното на 05.04.2022 г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани. Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител, а жалбоподателят Д. се представлява от адв. Н., който в дадения ход по същество поддържа доводите, релевирани в жалбата, и пледира НП да бъде отменено. Претендира присъждане в полза на доверителя му на направените разноски за адвокатско възнаграждение.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановени я срок, о т надлежно легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.

От фактическа страна се установи:

На 03.02.2021 г. чрез договор за покупко-продажба на МПС жалбоподателят Д. придобил собствеността върху товарен автомобил „***“ с ДК № ***. След придобиване на правото на собственост върху МПС, Д. не изпълнил задължението, уредено съгласно ЗДвП и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и 1 ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, в определения двумесечен срок да регистрира ППС на свое име.

Поради това на 07.04.2021 г. в 18:31 ч., на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП регистрацията на товарен автомобил „***“ с ДК № *** била прекратена служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система на МВР. Жалбоподателят не бил уведомен за съответното обстоятелство.

На 06.07.2021 г., около 21:48 ч., в гр. София, Д. управлявал процесния товарен автомобил „***“ с ДК № ***, движейки се по „***“, с посока от бул. „****“ към бул. „Е.“.

При изпълнение на полицейска операция бил спрян за проверка от екип на Гранична полиция, в чийто състав бил свидетелят В.Ц.. Полицейските служители извършили служебна проверка в масивите на МВР, при която констатирали, че управляваният от Д. автомобил бил със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 ЗДвП. С оглед на това и предвид констатирани и други нарушения на ЗДвП, поискали съдействие от ОДЧ, на място бил изпратен екип на ОПП СДВР, и младши автоконтрольор Б.Г. съставил срещу жалбоподателя АУАН № 442483/06.07.2021 г., в който описал констатираните обстоятелства.

Образувана по случая била преписка № 4332р-38136/2021 г. по описа на 09 РУ-СДВР, и била изпратена в СРП под № 42879/2021 г. за престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 НК.

С постановление от 04.11.2021 г., изх. № 42879/05.11.2021 г. бил постановен отказ от образуване на досъдебно производство по пр. пр. № 42879/2021 г. по описа на СРП поради обективна и субективна несъставомерност на осъщественото от Д. поведение, и преписката била изпратена на Началника на ОПП СДВР за предприемане на съответни действия по компетентност. В резултат от това било издадено атакуваното наказателно постановление за извършено от жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, за което на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП му било наложено кумулативно административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетелите Б.Г. и В.Ц., и писмени - постановление изх. № 42879/05.11.2021 г. за отказ да се образува досъдебно производство по пр. пр. № 42879/2021 г. по описа на СРП; справка-картон на водача; заповед № 8121К-13140/24.10.2019 г.; заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.; материали по преписка № 4332р-38136/2021 г. по описа на 09 РУ-СДВР, пр. пр. № 42879/2021 г. по описа на СРП.

Съдът кредитира събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, намирайки ги за обективни, достоверни и в корелация помежду си.

По-конкретно, съдът се довери на депозираните от свидетелите Ц. и Г. показания досежно констатираното при извършената на 06.07.2021 г. полицейска проверка на управлявания от Д. автомобил, и обстоятелствата по съставяне на АУАН, доколкото кореспондират с писмените доказателства. Посредством материалите, съдържащи се в пр. пр. № 42879/2021 г. по описа на СРП, се установява, че към 06.07.2021 г. регистрацията на управлявания от Д. товарен автомобил „***“ с ДК № *** е била служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП - по причина, че не бил регистриран в двумесечен срок от придобиването му от жалбаподателя. С оглед на това съдебният състав прие последното обстоятелство за изяснено безспорно. Същевременно от материалите по преписката, с оглед изрично извършената проверка, се установява, че жалбоподателят не е бил уведомен от органите на ОПП СДВР за служебната дерегистрация на автомобила преди процесната дата.

Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН, и тази на 2 административнонаказващия орган по издаване на НП, следват от длъжностните им качества и възложените им във връзка с тях правомощия, изводими от представените заповеди - заповед № 8121К-13140/24.10.2019 г. и заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Процесните АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, от компетентни органи, по надлежния ред, и са връчени редовно на санкционираното лице.

Обстоятелствата по извършване на нарушението са описани подробно, при което нарушения на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН не се констатират.

Същевременно атакуваното НП е постановено при неправилно приложение на материалния закон, въпреки обективното установяване на факта, че на посочените в АУАН и НП време и място жалбоподателят Д. е управлявал МПС, чиято регистрация е била служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП.

Изводът за това се налага, доколкото от доказателствата, събрани в хода на административнонаказателното производство и пред настоящия съдебен състав, не се доказа жалбоподателят да е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията на МПС.

Следователно и поведението му е субективно несъставомерно, тъй като преди извършване на полицейската проверка на 06.07.2021 г., не е знаел, че автомобилът, който управлява, е със служебно прекратена регистрация. Неизпълнението на задължението за регистриране на ППС на негово име в двумесечен срок от придобиването му, не презумира обратното. При това липсва виновно осъществено поведение от негова страна. Изводимо от това, НП е неправилно - незаконосъобразно и необосновано, и подлежи на отмяна. Депозираната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

При този изход на делото е основателна и претенцията на процесуалния представител н а жалбоподателя за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно изричното право на такова, регламентирано в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН .

Претендирано в законоустановения минимален размер, възнаграждението за адвокат следва да бъде присъдено в размер от 300 /триста/ лв.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 89д, т. 1 и чл. 63д ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-025101/07.12.2021 г., издадено от Началник Група към СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР срещу ГР. П. Д. за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, за което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ ДА ЗАПЛАТИ на ГР. П.

Д., ЕГН **********, с адрес гр. С., пл. „С.“ № 2, ет. 3, сума в размер на 300 /триста/ лв., направени по делото разноски, представляващи възнаграждение за адвокат.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.София в 14дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3