Решение № 486 от 15.04.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 486 гр. Пазарджик, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело № 20235220104083 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното: Предявен е осъдителен иск по чл.108 ЗС за собственост на поземлен имот с идентификатор ** по КККР на с. С, общ. Пазарджик, с площ от 480 кв.м., административен адрес: с. С, общ. Пазарджик, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, номер по предходен план: парцел ХХVІ, квартал 38, при съседни: **, ** и **.

Ищецът Т. Л. В. с ЕГН ********** от с. С, общ. П** твърди, че е закупил имота от продавачите Г. И. П с ЕГН: ********** в качеството му на ЕТ „П – Г. П“ с ЕИК: ** и Г Д.а Па с ЕГН **********, като сделката е оформена с нотариален акт за продажба на недвижим имот №65 от 30.08.2010г., том ІІ, рег. №3560, дело №260/2010г. на Наташа Хантова – нотариус с рег. №154 в НК, който е вписан в СлВп при РС – Пазарджик под №131, том ХV, дело №2498/2010г., вх. рег. №4353 от 30.08.2010г. Твърди, че ответникът А. И. П. с ЕГН ********** от с. Д, общ. Пазарджик, ул. ** владее имота и се легитимира като негов собственик с нотариален акт за продажба №172 от 01.11.2023г., том ІІ, рег. №4649, дело №337 от 2023г. на Ц К помощник-нотариус по заместване при Милена Минкова – нотариус с рег.

№571 в НК. Ищецът поддържа, че продавачите по този договор за продажба Светла Г.ева Па и К Г.ев П, които са наследници на продавачите, от които той е закупил имота, не са негови собственици и не са прехвърлили на ответника правото на собственост върху него. Иска от съда да установи по отношение на ответника правото му на собственост и да го осъди да му предаде владението върху имота. Претендира разноски.

1

Ответникът не е оспорил иска с писмения отговор, в който е заявил, че той вероятно е основателен. В съдебно заседание е оспорил иска с бланкетно възражение за неоснователност. Не е оспорил конкретни обстоятелства от неговото основание. Оспорването не е допуснато от съда поради несвоевременната и формална промяна в позицията на ответника, която е настъпила извън срока по чл.133, ал.1 ГПК. Съдебната практика допуска и след този срок ответникът да направи възражения срещу основателността на иска, но не и когато е подал писмен отговор, с който е признал същия за основателен и не е оспорил обстоятелствата, на които се основава. Подобна промяна в позицията на ответника би била неуместна с оглед защитата на ищеца, особено ако оспорването е направено формално, без ответникът да отрича съществуването на някое от правопораждащите юридически факти на засегнатото материално право.

Районният съд като прецени събраните доказателства прие от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен нотариален акт за продажба на недвижим имот №65 от 30.08.2010г., том ІІ, рег. №560, дело №260/2010г. на Наташа Хантова – нотариус с рег. №154 в НК, с който ищецът е закупил процесния УПИ ХХVІ-търговия. Нотариалният акт е вписан в деня на сделката. Продажбата не се оспорва от ответника.

Представен е и друг нотариален акт за продажба на недвижим имот №172 от 01.11.2023г., том ІІ, рег. №4649, дело №337/2010г. на Ц К – помощник нотариус при Милена Минкова - нотариус с рег. №571 в НК, с който ответникът е закупил същия поземлен имот от наследниците на продавачите по първата сделка. Този нотариален акт също е вписан в деня на сделката.

Конкуренцията между няколко акта, издадени за един и същ имот, е уредена в чл.113 ЗС. Съгласно този текст, вписаният по-късно акт не може да бъде противопоставен на трети лица, които по-рано са придобили от същия собственик и съответно вписали своя акт. Освен това, продавачите по втората сделка, които са наследници на продавачите по първата сделка, не са били собственици на имота към момента на продажбата, тъй като имотът не е бил част от активите на наследството.

При това положение следва да се приеме, че собственик на имота е ищецът, а не ответника. За основателността на ревандикационния иск е необходимо още ответникът да упражнява фактическата власт върху имота.

Такова твърдение ищецът е направил с исковата молба, а ответникът не го е 2 оспорил с писмения отговор, с който е признал основателността на иска.

Затова фактът на владението следва да се счита за безспорен и не подлежащ на доказване – чл.153 ГПК.

Установява се, че ищецът е собственик на имота, както и че ответникът го владее без да има основание за това. Следователно последният дължи неговото връщане на ищците, което означава, че предявеният осъдителен иск по чл.108 ЗС е основателен и следва да се уважи.

При този изход на делото ответникът следва да заплати съдебните разноски на ищеца, които съгласно представените писмени доказателства са размер на 1570 лв., от които: 50лв. – държавна такса за иска, 10 лв. – държавна такса за вписване на исковата молба, 10 лв. – държавна такса за съдебни удостоверения и 1500лв. – възнаграждение за един адвокат.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПО ИСКА на Т. Л. В. с ЕГН ********** от с. С, общ. П** против А. И.

П. с ЕГН ********** от с. Д, общ. Пазарджик, ул. ** ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор ** по КККР на с. С, общ. Пазарджик, с площ от 480 кв.м., административен адрес: с. С, общ. Пазарджик, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, номер по предходен план: парцел ХХVІ, квартал 38, при съседни: **, ** и **., като на основание чл.108 ЗС ОСЪЖДА ответника да предаде на ищеца владението върху имота.

ОСЪЖДА ответника А. И. П. да заплати на ищцата Т. Л. В. 1570лв. съдебни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пазарджик в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 3