Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 44 от 26.01.2024, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Административно наказателно дело 2153/2023
Вид
Решение № 44
Подписан
26.01.2024
В сила
23.02.2024
Състав
Пламен Георгиев Ченджиев

Цитирани разпоредби

  • чл.143 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.125 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.125 ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.125 ал.5 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.179 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.179 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Русе, 25.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Г. Ченджиев при участието на секретаря Виолета К. Цветкова като разгледа докладваното от Пламен Г. Ченджиев Административно наказателно дело № 20234520202153 по описа за 2023 година Постъпила е жалба от К.В.В. от гр.Русе, ЕГН ********** в качеството му на управител на „Вииенергия” ООД гр.Русе против наказателно постановление № 731765-F724590/17.10.2023 г. на Директор Офис Русе в ТД на НАП Варна, с което на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС на дружеството е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на ПЕТСТОТИН лева.

Жалбоподателят с жалбата си моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и претендира за маловажност.

Представител на административно-наказващия орган моли съда да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е управител на Вииенергия” ООД със седалище в гр. Русе.

Дружеството е регистрирано по ЗДДС, но не извършва търговска дейност и от м.октомври 2022г. момент подава декларации по ЗДДС с нулеви ставки.

В процес на дерегистрация по ЗДДС длъжностните лица от дружеството подават със закъснение справки -декларации по чл.125 ал.1 от ЗДДС за м. април 2022г. и м.юни 2023за което на дружеството са издадени две 1 предупреждения на основание чл.28 от ЗАНН.

Справка декларация по ЗДДС за дейността на дружеството през м.юли 2023г. не постъпва в ТД на НАП до 14.08.2023г.

Свид.А. работи като ст. инспектор по приходите в ТД на НАП Варна - офис Русе. На 22.08.2023 г. – седмица след изтичане на срока за подаване на справки декларации по ЗДДС за м. юли 2023 г. свидетелката извършва справка в база данни и установява, че дружеството не е подало справка декларация по ЗДДС за данъчен период м. юли 2023г. и кани управителя за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. На поканата се явява жалбоподателя и след като на 29.08.2023г. подава справка декларация и отчетни регистри с нулева стойност в негово присъствие , свид. А. съставя срещу дружеството акт за установяване на административно нарушение на разпоредбите на чл.125 ал.1, чл.125 ал.5 вр. чл.179 от ЗДДС за това, че дружеството не е подало в срок справка декларация по ЗДДС и отчетни регистри за м.юли 2023г. Актът е предявен лично на жалбоподателя.

По късно въз основа на този акт директорът на Офис Русе към ТД на НАП Варна издава обжалваното наказателно постановление № 731765F724590/17.10.2023 г. на Директор Офис Русе в ТД на НАП Варна, с което на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС налага на дружеството административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на ПЕТСТОТИН лева.

Изложеното се установява от показанията на свид.А., както и от приложените писмени доказателства – протокол и покана.

По така приетата за установена фактическа обстановка не се спори.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима,а разгледана по съществото си е неоснователна.

Обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно.

От приетата за установена фактическа обстановка безспорно се установява, че дружеството представлявано от жалбоподателя е регистрирано по ЗДДС и е задължено да подава декларации и отчетни регистри независимо от това дали е извършило или не дейност. Посредством бездействие жалбоподателят е осъществил обективните признаци на състава на нарушението по чл.179 от ЗДДС, тъй като до 14.08.2023 г. включително в гр.Русе не е подал справка декларация и отчетни регистри за юли 2023 г. Такава е подадена около две 2 седмици след изтичане на срока, регламентиран от законодателя и те след отправена покана.

От субективна страна нарушението е извършено при непредпазливост под формата на небрежност. Видно от отправените месец преди това предупреждения и действията му по подаване на декларация след получаване на покана за съставяне на акт,жалбоподателят е съзнавал задължението за подаване на справка-декларация и е била длъжен и е могъл да узнае крайния срок за подаването ú, но въпреки това не го е сторил в срок за юли 2023 г.

Обстоятелството, че декларацията е с нулеви ставки е несъотносимо към задължението по ЗДДС за деклариране на обстоятелства съгласно разпоредбата на чл.125 ал.4 от ЗДДС.

При провеждане на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Нарушението е правилно установено, а актът за административно нарушение е връчен лично на представляващия дружеството.

Приложена е законосъобразната санкционна разпоредба съответстваща на обективните и субективни признаци на деянието. При определяне на наказанието наказващият орган е отчел всички обстоятелства обуславящи определянето на размера на наказанията. Взел е предвид както сравнително краткия срок на закъснението, така и обстоятелството,че търговецът не е извършил през периода облагаеми доставки, както и обстоятелството, че дружеството няма задължение да подава отчетни регистри предвид факта, че декларацията е нулева. При наличието на тези предпоставки обуславящи индивидуализацията на наложеното наказание правилно същото е определено на минимума и в този си вид съответства на извършеното.

Безспорно,наказващият орган не е обсъдил тежестта на случая, но този пропуск не прави обжалваното наказателно постановление незаконосъобразно. Вземайки предвид характера на извършеното нарушение, свързано с приспадане или заплащане на ДДС не само от търговеца жалбоподател, но и от други търговци търгуващи с наказания търговец и обстоятелството, обстоятелството,че за същото по вид нарушение на жалбаподателя са отпревени не едно ,а две предупреждения, че ЗДДС не предвижда маловажност на нарушенията, съдът намира, че извършеното нарушение не носи белезите на маловажност. Тук следва да се има предвид, 3 че извършеното нарушение е такова на формално извършване и е достатъчно бездействието да продължи до изтичане на срока и изпълнителното деяние е осъществено. При този формален характер на извършване срока на закъснение и съдържанието на декларацията следва да се обсъждат само като смекчаващи отговорността обстоятелства, но не и като такива изключващи отговорността. Освен това от дружеството жалбоподател са се възползвали от разпоредбата на чл.28 ал.1 от ЗАНН за нарушението извършено по отношение на декларациите за м.апрел и юни 2023г.

По изложените съображения,съдът намери,че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди изцяло.

По отношение на претенцията за разноски,съдът прие следното:

Основанието, на което разноските се дължат е чл.63 ал.3 от ЗАНН вр. чл.143 от АПК.Като взех предвид горното и обстоятелството, че наказателното постановление е потвърдено, намирам че са налице предпоставките на чл.143 АПК и дружеството жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати направените от административнонаказващия орган в хода на административното производство разноски за юрисконсулт в размер на 100 лв. колкото следва да се определи хонорара за да е съответен на извършените действия – еднократно явяване в съдебно заседание.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 731765F724590/17.10.2023 г. на Директор Офис Русе в ТД на НАП Варна, с което на „Вииенергия” ООД гр.Русе представлявано от К.В.В. от гр.Русе, ЕГН ********** на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на ПЕТСТОТИН лева ОСЪЖДА „Вииенергия” ООД гр.Русе представлявано от К.В.В. от гр.Русе, ЕГН ********** да заплати на ТД на НАП Варна Офис Русе сумата от 100/сто/ лева разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Административен съд - Русе в 144 дневен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5