Решение № 522 от 26.04.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 522 гр. В., 25.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Александър В. Ц. като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20233100500816 по описа за 2023 година

Производството е по реда чл. 437 вр. чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. II от ГПК.

Образувано е по повод жалба с вх. № 06147/17.02.2023г., подадена от Т. Р. А. с ЕГН ********** – длъжник по изпълнението срещу Разпореждане от 18.01.2023г. на ЧСИ Христо Георгиев, рег. № 892 и с район на действие, този на ВОС по изп.д. № 20188920401946 по описа на ЧСИ, с което е постановен отказ за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК /л. 178/.

Жалбата е основана на оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на отказа на ЧСИ да прекрати производството по делото, доколкото от историята на изпълнителното дело е видно, че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години, на което основание изпълнителното производство се е прекратило по силата на закона. Конкретно на 04.07.2019г. е наложен запор на МПС в КАТ, а на 16.07.2021г. – наложен запор на сметки в „АйКарт“ АД. Към датата на последния наложен запор е настъпила перемпция, като действието не може да прекъсне двугодишния срок, който изтича на 04.07.2021г. и изпълнителното дело следва да се прекрати. Ето защо жалбоподателят счита, че в случая прекратяване на изпълнителното дело е настъпило по силата на закона, поради което моли да се отмени обжалваният отказ, като се постанови прекратяване на изпълнението.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят „Ф. И. А.“ ЕООД не е депозирало писмени възражения.

ТД на НАП – В., чрез процесуален представител е изразила становище, че няма за събиране публични вземания от длъжника по делото.

1

В писмените си мотиви ЧСИ е описал извършените процесуални действия, като изразил становище за неоснователност на жалбата.

Депозираната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 436, ал.

1 от ГПК /съобщението за разпореждането е връчено на длъжника на 01.02.2023г., а жалбата депозирана по пощата с клеймо от 15.02.2023г./, от процесуално легитимирана страна – длъжник в изпълнителния процес, срещу акт подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК, а именно отказ на СИ да прекрати принудителното изпълнение и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, прие за установено следното:

Изпълнителното производство е образувано на 18.03.2011г. първоначално под № 1071/2011г. по описа на СИС при ВРС въз основа на молба на „Централна Кооперативна Банка“ АД, гр. София и изпълнителен лист от 05.08.2009г., издаден по ч.гр.д. № 8031/2009г. по описа на ВРС, установяващ вземания на взискателя от длъжника Т. Р. А., произтичащи от Договор за кредит от 18.12.2007г. и съдебни разноски.

По молба на взискателя изпълнението е насочено върху вземания, МПС, недвижими имоти и движими вещи на длъжника.

С Постановление на ДСИ от 21.05.2012г. на основание чл. 429, ал. 1 от ГПК в качеството на взискател по делото е конституиран „Ф. И. А.“ ЕООД на основание сключен с първоначалния взискател договор за цесия от 28.12.2011г., на мястото на последния.

По молба на взискателя от 12.07.2018г. изп.д. е изпратено за продължаване на изпълнението на ЧСИ Христо Георгиев, рег. № 892, пред който делото е преобразувано под № 20188920401946.

С молба от 10.09.2018г. взискателят сезирал ЧСИ с искане за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, след справка за откритите такива на негово име от регистъра на БНБ, както и за насрочване на опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника.

ПДИ е връчена на длъжника при отказ на 13.11.2018г.

Няколкократно ЧСИ насрочил опис на движими вещи находящи се в дома на длъжника на адрес: с. Л. К., общ. А., обл. В., отлагани поради невръчване на съобщение на длъжника.

С молба от 28.01.2019г. взискателят отново сезирал ЧСИ с искане за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, както и запор върху МПС/ППС, собственост на същия.

След постъпили по делото справки, с разпореждане на ЧСИ от 04.07.2019г. е наложен запор върху собствен на длъжника лек автомобил с рег. № В 0625 ВВ /л. 74/.

С молба от 15.04.2019г. взискателят отправил искане за насрочване и извършване на опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника.

2

С молба от 26.09.2019г. длъжникът Т. Р. А. заявил, че е получил ПДИ, съобщение и уведомление по делото. Заявил, че ще започне да заплаща, когато има възможност е то веднага. Посочил, че семейството му е четиричленно, с основно образование е и му е много трудно да работи.

Взискателят, с молба от 14.06.2021г. отправил искане да се наложи запор върху банковите сметки на длъжника, както и да се насрочи нов опис на движими вещи в дома му.

С Разпореждане от 16.07.2021г. ЧСИ наложил запор върху вземанията на Т. А. от „АйКарт“ АД до размера на задължението му по изп.д. В отговор с писмо от 03.12.2021г.

„АйКарт“ АД е уведомило ЧСИ, че запорът е наложен върху платежните сметки на длъжника.

С молба от 22.07.2021г. взискателят отново сезирал ЧСИ с искания за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника и опис на движимите вещи в дома му. Опис е насрочен от ЧСИ за 21.07.2022г.

С молба от 16.01.2023г. длъжникът отправил искане за прекратяване на изпълнителното дело на основание настъпила перемпция.

В обжалваното разпореждане от 18.01.2023г. оставил искането без уважение.

При така установената фактическа обстановка, СЪДЪТ формира следните правни изводи:

Хипотезите на прекратяване на изпълнението са изчерпателно уредени в чл. 433 от ГПК, като изброяването им е свързано с първоначално несъществуване или последващо отпадане на условията за законосъобразно провеждане на започналия изпълнителен процес.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Съгласно мотивите към т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г., ВКС, ОСГТК изпълнителният процес съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Спорът по делото е дали в конкретния случай по изпълнителното дело е изтекъл срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК в периода от 04.07.2019г., когато е наложен запор върху собствено на Т. А. МПС в КАТ до 16.07.2021г., когато по искане на взискателя е наложен запор на сметка на длъжника в „АйКарт“ АД. Установено е в тази връзка от данните по изпълнителното дело, че в периода 04.07.2019г. – 16.07.2021г. по делото са постъпили молби от 26.09.2019г., с която длъжникът Т. Р. А. признал вземането на взискателя, а с молба от 14.06.2021г. взискателят сезирал ЧСИ с искането за налагане на запор върху открити 3 банкови сметки на длъжника, както и насрочване на опис на движими вещи, находящи се в дома му в с. Л. К.. Опис на движими вещи в дома на длъжника е насрочван от ЧСИ многократно, впоследствие отлаган поради невъзможност за връчване на съобщение до длъжника. Преди този период по изпълнителното дело са постъпили множество искания последователно във времето от взискателя за извършване на изпълнителни действия посредством опис на секвестируеми движими вещи на Т. А. в дома му; запор върху вземанията му от възнаграждения и по банковите му сметки във всички банки, както и върху наличностите в банкови сейфове, открити на негово име. С всички описани молби взискателят отправил искане до ЧСИ за предприемане на описаните изпълнителни действия върху имуществото на длъжника.

Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение, включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните, т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило или поисканите такива не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане /Решение № 37 от 24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020г. на ВКС, IV ГО/. По делото не е установен изтекъл срок по-дълъг от две години, считано от 04.07.2019г., през който осъществяването на всички поискани изпълнителни способи да е реализирано и приключило или поисканите нови такива да не са могли да се осъществят по причина, за която отговорност може да се вмени на взискателя. След всяка направено искане, дължимите за осъществяване на поискани изпълнителни способи такси и разноски са внесени от взискателя, след определянето им от ЧСИ, което не може да се вмени във вина на взискателя, доколкото в указанието за определяне на дължимия размер на таксите, ЧСИ не е указал срок за внасяне на таксата. По делото липсват данни за неоказано от взискателя съдействие за осъществяване на поискан изпълнителен способ или за осуетяване на неговото реализиране. А както съдът посочи, всяко искане да бъде приложен определен изпълнителен способ, така и всяко действие, чрез което се осъществява този способ прекъсва давността. Ето защо в конкретния случай не е установено по делото да е изтекъл срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК между налагането на запор върху МПС и налагането на запор върху вземане на длъжника от „Айкарт“ АД. Във времето между двата наложени запора по изпълнителното дело е постъпило признание на дълга от длъжника, както и ново искане от взискателя за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, както и за насочване на изпълнението върху собствени на длъжника движими вещи находящи се в дома му в с. Л. К. чрез опис на същите. Всяко от последвалите искания на взискателя за предприемане на принудителни изпълнителни действия и всяко от предприетите въз основа на същите действия от ЧСИ са прекъснали течението на давността, поради което не е налице настъпила перемпция, съответно липсва основание за прекратяване на изпълнението в тази хипотеза.

Следователно, постановявайки отказ да прекрати изпълнителното производство поради липса на предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, ЧСИ е установил правилно 4 неосъществяването в конкретния случай на правно релевантните факти, уредени в закона като прекратително основание. Постановеният от съдебния изпълнител отказ за прекратяване на изпълнителното дело е законосъобразен, а жалбата срещу отказа на ЧСИ – неоснователна. Същата следва да се остави без уважение.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 437 вр. чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. II от ГПК жалба с вх. № 06147/17.02.2023г., подадена от Т. Р. А. с ЕГН ********** – длъжник по изпълнението срещу Разпореждане от 18.01.2023г. на ЧСИ Христо Георгиев, рег. № 892 и с район на действие, този на ВОС по изп.д. № 20188920401946 по описа на ЧСИ, с което е постановен отказ за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.

1, т. 8 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал. 4, пр. II от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5