Решение № 101 от 21.03.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Пловдив, 21.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20225001000797 по описа за 2022 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Л. А. К. ЕГН ********** със съдебен адрес: **** против решение № 260023 от 04.05.2022 г., постановено по търг. д. 5/2019 г. по описа на Окръжен съд - П., с което са отхвърлени предявените от Л. А. К. против И. Л. К. с адрес: **** искове с правно основание чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника да и заплати обезщетения за неимуществени вреди, причинени и от неговите неправомерни действия на 07.07.2017 г. в размер на 1 900 лева, на 17.08.2017 г. - в размер на 3 000 лева и на 18.09.2017 г. - в размер на 25 100 лева, за заплащане на обезщетение за забава в размер на 4641.66 лева за периода от така посочените дати до датата на подаване на исковата молба - 14.01.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното им плащане от длъжника, както и с което е осъдена Л. А. К. да заплати на И. Л. К. сумата 3 215 лева – разноски по делото. Моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното такова и по същество да постанови ново, с което да уважи изцяло предявените искове - по съображения, развити в жалбата.

1

Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Изложените в жалбата оплаквания са за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, поради обстоятелството, че съдията – докладчик е следвало да си направи отвод и да уважи направеното в този смисъл искане на ищцата, поради това, че не е взел предвид съдебни актове, постановени от съда по несъстоятелността на „Б.М. - С.“ АД /н./, които са постановени след предявяване на иска и са от значение за спорното право, не е обсъдил всички събрани доказателства и поради обстоятелството, че не е преценил правилно като противоречиви показанията на двете групи свидетели по делото като не е отчел евентуалната заинтересованост и предубеденост на някои и напредналата възраст на друг. Другата група оплаквания са за необоснованост на обжалваното решение – приетото за ирелевантно обстоятелство чия собственост е производствената сграда и терена, в който са разположени машините, за чието демонтиране, респ. опис и оценка е настоявал ответника като синдик на несъстоятелното дружество, както и приетото за ирелевантно обстоятелство чия собственост са самите машини. С оглед на това се твърди, че не е ясно как е направен изводът, че действията на синдика по повод на тези машини, са законосъобразни. Третата група оплаквания са за противоречие на решението с материалния закон – чл.647 от ТЗ /относно липсата на незабавна реституция при уважен иск за обявяване относителна недействителност на сделката за прехвърляне на машините/, чл.658 ал.2 и чл.658 ал.1, т.5 от ТЗ /относно правомощията на синдика да действа самостоятелно при издирване и описване на имущество, неговото изземване и налице ли е било разрешение на съда за това/ и чл.45 от ЗЗД /относно това дали да осъществени всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по всеки един от трите иска, касаещи три отделни действия на ответника, довели до причиняване на твърдяните вреди/.

Жалбоподателката счита за доказани както противоправните действия на синдика – ответника К. на трите процесни дати, така и претърпените от нея болки и страдания и причинната връзка между тях и това противоправно поведение.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от И. Л. К. с адрес: **** – чрез пълномощника му адв. Н. Г. Т., със съдебен адрес: ****, с който е изразено становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноските за въззивното производство в размер на 4200 лева – заплатено 2 адвокатско възнаграждение.

Постъпила е частна жалба от Л. А. К. ЕГН ********** със съдебен адрес: **** против Определение №260153/21.09.2022г., постановено по търг.д. №5/2019г. на ОС - П., с което е оставено без уважение инкорпорираното от въззивната жалба искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, а именно, с което е осъдена Л. К. да заплати на И. К. сумата 3 215 лева – разноски по делото. Иска се отмяна на обжалваното определение и уважаване на искането по чл.248 от ГПК с аргумент, че ответникът, респ. неговият процесуален представител не е направил искане за присъждане на разноски и не е представил списък по чл.80 от ГПК.

Въззиваемата страна И. Л. К. – чрез пълномощника му адв. Н. Г. Т. с писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба на Л. К. и моли тя да бъде оставена без уважение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Искове с правна квалификация чл.45 във връзка с чл.86 от ЗЗД.

Ищцата Л. А. К. ЕГН ********** със съдебен адрес: **** твърди, че е претърпяла вреди – болки и страдания, вследствие противоправно поведение на ответника И. Л. К. в качеството му на синдик на „Б.М. - С.“ АД /н./.

Посочва, че той е назначен за постоянен синдик на това дружество с Определение №843/23.11.2016г. по т.д. №66/2010г. по описа на ОС – П..

Твърди, че на три конкретни дати през 2017г. ответникът е направил опити да влезе насилствено в производствено предприятие, в което развиват дейност „Б.И.“ АД, чийто пълномощник се явява ищцата и „В.Х.“ АД, на което пак тя е председател на Съвета на директорите. Твърди, че това производствено предприятие е собственост на „Б.И.“ АД и в него се намират машини, собственост на несъстоятелното дружество, чийто синдик е ответника.

Въпреки това се твърди от страна на И. К. да са били извършени самоуправни действия, касаещи този имот и находящите се в него машини, както следва:

На 17.07.2017г. той е направил опит да влезе в имота на „Б.И.“ АД с цел да демонтира пет машини – магнитен сепаратор, валцова мелница, вибро сито, сушилен барабан и челюстна трошачка. Поискал е съдействие от полицията за осигуряване на достъп до производственото помещение, но 3 такова му е било отказано. Обстоятелството, че поискано такова, присъствието на водени от синдика четирима монтажници за незабавно разглобяване на машините са предизвикали силна тревожност, стрес, безпокойство у ищцата, която твърди че е получила и сърцебиене. Тъй като тези действия са се осъществявали в присъствието на работници от обекта, се твърди, че това е уронило достойнството и авторитета на ищцата като техен работодател.

На 17.08.2017г. се твърди, че синдикът е направил следващ опит за влизане в обекта като отново е поискал съдействие от полицията. Твърди, че след продължителни спорове, той отново не е получил съдействие за осигуряване на достъп, но неговата настойчивост и полицейското присъствие отново са я обезпокоили, стресирали, предизвикали са чувство на страх и несигурност. Твърди, че на нея и на главния юрисконсулт Д.К. са били връчени полицейски разпореждания, впоследствие отменени от административен съд – П.. Посочва се, че поведението на синдика е обезпокоило и работниците и е разстроило производствения процес.

На 18.09.2017г. ответникът отново е поискал да влезе в обекта като този път е бил придружен от над 30 въоръжени полицаи. Твърди, че синдикът е водел и оценителя Ю. К.. Поискал да му бъде осигурен достъп до сградата, за да направи снимки и да бъде извършена оценка на машини, находящи се в нея, за които твърди да са собствени на несъстоятелния длъжник. Ищцата твърди, че спокойно е обяснила, че такива машини не се намират в обекта.

На неговото искане до полицаите да му бъде осигурен достъп до помещението, твърди, че последните са упражнили върху нея физическа сила.

Била е отстранена от входа на сградата, били са и нанесени травми на двете ръце, викала е за помощ, изпитвала е болка и уплах. Воден от ответника ключар е отворил входа и ответникът заедно с оценителя са нахлули вътре.

Твърди, че се е почувствала публично опозорена, бил накърнен нейния авторитет пред работниците и служителите. Твърди, че дълъг период след това била в депресия, страдала от главоболие и световъртеж, бил нарушен съня и, наложило и се да пие успокоителни лекарства. Изпитвала и срам и неудобство пред колегите си.

Претендира осъждане на ответника да и заплати обезщетения за неимуществени вреди, причинени и от неговите неправомерни действия, 4 както следва: на 07.07.2017 г. в размер на 1 900 лева, на 17.08.2017 г. - в размер на 3 000 лева и на 18.09.2017 г. - в размер на 25 100 лева, както и обезщетение за забава в размер на 4641.66 лева за периода от така посочените дати до датата на подаване на исковата молба - 14.01.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното им плащане. Претендира присъждане и на разноските по делото.

Ответникът И. Л. К. с адрес: **** – чрез пълномощника му адв. Н. Г. Т. не признава предявените искове. Счита, че синдикът дължи обезщетение на кредиторите за вреди от дейността му само в определени хипотези, каквито намира, че не са налице. Твърди, че всички извършени от него действия на посочените в исковата молба три дати са в съответствие с правомощията му по издирване имуществото на длъжника, описването му и оценяването му.

Посочва, че на 16.05.2017г. се е провело събрание на кредиторите на несъстоятелното дружество, на което е взела участие и ищцата, което е взело решение за изготвяне на актуализирани оценки на непродадените имущества и за изготвяне на такива за неоценените до онзи момент имущества. Взети са решения и относно начина на продажба на имуществата. Твърди, че с влязло в сила решение, постановено по т.д. №195/2016г. на Апелативен съд – Пловдив е уважен предявен от синдика на „Б.М. - С.“ АД установителен иск по чл.647 от ГПК. С него е обявена за относително недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността търговската продажба, обективирана във фактура №37/29.01.2010г., с която „Б.М. - С.“ АД е продало на „Б.И.“ АД части от технологична линия: сушилен барабан, валцова мелница и вибро сито на цена 820 000 лева с ДДС. Твърди, че този иск е бил обезпечен чрез налагане на запор върху посочените машини, вписан в ЦРОЗ.

С оглед на цитираното решение намира, че не са налице спорове за собственост по отношение на машините – предмет на иска по чл.647 от ТЗ.

Счита, че помещението, в което са ситуирани машините, е собственост на трето дружество – „С.“ ЕООД като то е поискало обекта да бъде освободен от тях. Дори е предявило иск за заплащане на обезщетение за ползите, от които е лишено, поради невъзможността да ползва пълноценно имота си, зает от машините. Предвид на изложено счита, че е действал правомерно на всяка от посочените в исковата молба дати и липсва причинна връзка между описаните вреди и неговите действия. Оспорва твърдението, че на 18.09.2017г. насилствено е нахлул в имота. Твърди, че там е бил осигурен 5 достъп само на оценителя за извърши своята работа, а той самият е останал извън обекта. Оспорва настъпването на твърдените вреди. Посочва, че и на трите дати ищцата е измисляла ловки ходове, за да не изпълни полицейските разпореждания, твърдяла, че е изгубила ключа от сградата, докато вътре течал производствен процес. Демонстрирала хладнокръвие, изключително самочувствие и задоволство от възпрепятстването на извършването на оценката на машините. Оспорва по какъвто и да е начин да е било накърнено нейното достойнство. Посочва, че всички са се отнасяли с уважение към нея, въпреки че тя се е отнасяла конфликтно с полицията и синдика. Оспорва да е имал физически контакт с нея и твърди да няма вина за някакви травми, понесени от нея. Счита, че не е налице и хипотеза на чл.49 от ЗЗД, тъй като той не е възлагал работа, а само е потърсил защита и съдействие от полицията във връзка с изпълнение на функциите си. Намира, че претенциите са груба злоупотреба с права от страна на ищцата, тъй като заведеното от нея дело е послужило като повод тя да поиска от съда освобождаването му като синдик на основание чл.655 ал.2 т.5 от ТЗ /искане, оставено без уважение/.