Определение № 372 от 13.05.2021, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 372 гр. Перник , 12.05.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

РОМАН Т. НИКОЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно гражданско дело № 20211700500215 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК.

Образувано е по частна жалба от И. Г. М. против определение № 260416/02.02.2021г. по гр. д. № 413/2019 г. на РС - Перник, във всички части с които са прекратени производствата по предявения от И.М. срещу „Родина -91“ АД, „Енигма 96“ ЕООД и Ц. Г.

М. иск за прогласяване нищожността на сключен между „Родина 91“ АД и „ Енигма 96“ ЕООД договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нот.акт № ***, том**, рег. № ***год., поради липса на съгласие - чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД, поради противоречие на закона - чл. 26, ал. 1, пр. първо от ЗЗД и поради противоречие на добрите нрави-чл. 26, ал.1,предл. 3 от ЗЗД, както и по иска: след като бъде прогласена нищожността на договора за покупко-продажба, да бъде обявен за собственик на посочения недвижим имот „Родина-91“ АД, предявеният в условията на евентуалност иск по чл.42, ал.2 от ЗЗД за прогласяване относителната недействителност на същия този договор като сключен без представителна власт, както и предявеният в условията на евентуалност иск с пр. основание чл.135 ЗЗД - да бъде прогласена спрямо ищеца относителната недействителност на сключения договор.

В частната жалба по подробни доводи се твърди, че определението е нищожно, недопустимо, евентуално - неправилно и се иска прогласяване нищожността му, евентуалнообезсилването му, респ. отмяната му и делото върнато на Районен съд- Перник за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът по жалбата - „Родина-91“ АД в писмен отговор е изложил доводи за неоснователност на частната жалба с искане за потвърждаване на обжалваното определение.

1

„Енигма 96„ ЕООД и Ц.М. не са подали писмени отговори по жалбата.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:

Частната жалба като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, е допустима и следва да се разгледа по същество.

Районният съд е бил сезиран с искове от И.М. срещу „Родина -91“ АД, „Енигма 96“ ЕООД и Ц.М. за прогласяване нищожността на сключен договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № ***, том- **, рег.№ ***год., на осн. чл.26, ал.2 ,предл.2 от ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. първо ЗЗД, чл. 26, ал.1,предл. 3 от ЗЗД, както и при условията на евентуалност- за прогласяване висящата му недействителност на основание чл.

42, ал.2 от ЗЗД и евентуален иск по чл. 135 ЗЗД. С исковата молба и с последващи уточнителни молби са въведени твърдения за липса на съгласие по см. на чл.26, ал.2 от ЗЗД на прехвърлителя и за накърняване на добрите нрави- чл. 26, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и противоречие на закона - чл. 26, ал. 1, изр. първо, алт. първа ЗЗД. С атакуваната сделка е извършена продажба на недвижими имот, собственост на „Родина-91“ АД гр. П. без надлежна воля /съгласие/ на компетентния орган за това орган- Съвета на директорите на акционерното дружество-продавач, каквото е предвидено в чл.20, ал.1, т.6 във вр. с чл. 22, ал.3 от Устава на дружеството. Продажбата е извършена от ответницата Ц.М., която макар и Изп. директор няма правомощия да стори това, без изрично упълномощаване и без Съвета на директорите да е формирал воля /съгласие/ за разпореждане със своя недвижима собственост. За валидността на извършеното разпореждане било необходимо единодушно решение на Съвета на директорите за продажба на процесния имот, за неговата продажна цена и купувач, каквото в случая липсва. Във връзка с формиране и изразяване на волята на юридическите лица ищецът се е позовал на мотивите на ТР № 3/2013год. Атакуваният договор за покупко-продажба е нищожен и като противоречащ на добрите нрави, поради голямата договорена неустойка, надхвърляща с 12 000 лева получената продажна цена.

Налице е несъразмерност на престациите, което е довело до неоснователно обогатяване на купувача, а това било недопустимо съгласно принципите на правото, добрите търговски практики и действащото законодателство.

Освен това договорът за продажба е сключен от Изп. директор на „ Родина-91“ АД без същият да е надлежно упълномощен за това, поради което и е недействителен на осн. чл.42, ал.2 от ЗЗД като сключен без представителна власт. Съгласно ТР № 5 /2014год. на ОСГТК на ВКС е необходимо изрично решение на Съвета на директорите за упълномощаване на Изп. директор за извършване на разпореждането, каквото в случая липсва. Това, както и невъзможността за потвърждаване на сделката я правило недействителна. Ищецът е предявил исковете в качеството си на Член на Управителния съвет на дружеството-продавач по сделката – „Родина -91“ АД, както същевременно в обстоятелствената част на исковата молба е посочил, че с извършване на атакуваната от него разпоредителна сделка, имаща за 2 предмет имот, собственост на „Родина -91“ АД, са нарушени правата му като акционер в „Родина -91“ АД, притежаващ 1703 бр. акции или 09.54 % от общия брой акции на дружеството.

Атакуваната покупко- продажба е и увреждаща ищеца по см. на чл.135 от ЗЗД, който се явява кредитор на „Родина-91“ АД, от една страна, за неизплатените му възнаграждения по договор за управление, а от друга страна, като акционер на Дружеството, имащ право на дивидент и ликвидационен дял, във връзка с което е предявен и евентуален иск по чл. 135 ЗЗД.

С обжалваното определение е прекратено производството по делото по исковете по чл.

26 ЗЗД за установяване на нищожност на сключения договор за покупко-продажба, по иска: след като бъде прогласена нищожността на договора за покупко-продажба, да бъде обявен за собственик на посочения недвижим имот „Родина-91“ АД и евентуалния иск по чл.42, ал.2 от ЗЗД, както и по евентуалния иск по чл. 135 ЗЗД, приемайки ги за недопустими, поради липса на активна процесуална легитимация и правен интерес.

Настоящият въззивен състав намира, че обжалваното определение е частично неправилно по следните съображения:

Предявеният от акционер установителен иск, с който се атакува действителността на сделка, извършена от дружеството, не е лишен от правен интерес само поради обстоятелството, че ищецът разполага и със специални искове по ТЗ за защита на членствените права на акционерите, както и за ангажиране на имуществената отговорност на лицата от управлението, с които би могъл да защити накърнените си права. В този смисъл е ТР № 8/2012 г. от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в което е разяснено, че установителният иск, предявен по общия исков ред, няма субсидиарен характер, поради което липсата на осъдителен иск, с който ищецът да може да защити правото си, не е сред абсолютните процесуални предпоставки за допустимостта му.

Ищецът е навел съображения за косвено рефлектиране на прехвърлянето на недвижимия имот, собственост на акционерното дружество, върху имуществените му права като акционер - върху правото му на дивидент, както и върху правото му на ликвидационен дял при евентуално прекратяване на дружеството, които права се отразяват и върху пазарната стойност на притежаваните от него акции, в качеството им на ценни книги. В практиката на ВКС /решение № 133 от 22.11.2011 г. по т. д. № 17/2011 на I-во т. о. на ВКС и решение № 217 от 10.03.2016 г. по т. д. № 2296/2015 г. на I т. о. на ВКС/ са дадени разрешения, които макар и във връзка с предявени искове от съдружник, с които се атакува действителността на сделка, извършена от търговско дружество - ООД, принципно се извеждат наличие на правен интерес на собственика на капитала, в качеството му на трето лице, да предяви искове по чл. 26 ЗЗД за установяване на нищожност на сделка, сключена от търговското дружество, в което членува, когато правният интерес от предявяването на исковете е обоснован с евентуално /опосредено/ накърняване на неговите имуществени 3 права в търговското дружество, които права са елемент от неговото членствено право. В този смисъл е и Определение № 16 от 8.01.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 2401/2020 г., II т. о., ТК, в което се цитира горепосочената практика и е споделена от състава на ВКС, като също е даден положителен отговор, че е налице правен интерес за акционер да предяви установителен иск за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, съставляващ основен актив на акционерното дружество, който договор е сключен от дружеството, в което е акционер, и това дава отражение върху имуществените права, инкорпорирани в акцията.

В конкретния случай е налице правен интерес от предявяване на исковете от акционера за прогласяване на нищожността на сключен договор за покупко-продажба, с който „Родина-91“ АД, в което ищецът притежава акции, е продало на друго дружество - „Енигма 96„ ЕООД, недвижим имот, който съставлява най-крупният актив на „Родина-91“ АД, на цена, значително по-ниска от пазарната /с твърдение и за симулация относно цената/, която сделка се отразява на имуществените права на собственика на капитала. Правният интерес от прогласяването на нищожността на сделката произтича от факта, че с посочената сделка се намалява значително актива на дружеството, чийто акционер е ищецът, и в резултат от това се намалява и пазарната стойност на притежаваните от него акции от капитала на „Родина-91“ АД. Съгласно практиката на ВКС /решение № 133 по т. д. № 17/2011 на I т. о. на ВКС/ дори евентуален интерес /относно стойността на дружествения дял, ликвидационния дял и прочие/ обосновава правен интерес от водене на исковата защита по реда на чл. 124 ГПК, във вр. чл. 26 ЗЗД срещу сделки, страна по които е самото дружество.

С оглед правните последици на съдебното решение при успешно проведен установителен иск, нищожните сделки не пораждат целения от страните по сделката правен резултат – не възниква правно отношение, нито се придобиват субективните права и задължения от неговото съдържание.

Идентични са изводите на въззивния състав и относно допустимостта на иска по чл.

135 ЗЗД. Изложените от ищеца твърдения в тази насока - качеството му на кредитор на дружеството-продавач, са достатъчни, за да обусловят процесуалната легитимация на ищеца и на ответниците, респ. правен интерес от предявения отменителен иск.

Дали тези искове са основателни - това са въпроси по съществото на спора. Тези въпроси, обаче, са по основателността на предявените искове, а не по тяхната допустимост и РС дължи произнасяне по тях.

Евентуално предявеният от акционера иск за недействителност, основан на чл. 40 ЗЗД, вр. чл.42, ал.2 от ЗЗД е недопустим. Тази недействителност, видно от самия текст на разпоредбата е установена единствено в интерес на представлявания, който само би могъл да прецени дали и доколко е увреден от сключения от негово име от представителя му договор. Тази нищожност поради това не е абсолютна и на нея не биха могли да се позовават трети лица, включително акционерът в представляваното дружество. На тази 4 нищожност не е придадено от законодателя и относително действие спрямо определена категория трети лица, конкретно - спрямо акционерите. Тя може да бъде прогласена изключително и само по иск на увреденото лице, в случая - дружеството, в който смисъл са и възприетите в т. 3 на ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/14 г. на ОСГТК на ВКС постановки. Липсва законова разпоредба, овластяваща акционера да предявява от свое име права на дружеството, в изключение от забраната на чл. 26, ал. 2 ГПК. С оглед на това този евентуален иск е предявен при липса на надлежна активна легитимация, поради което е недопустим, а производството по този иск подлежи на прекратяване. В идентичен смисъл е Решение № 217 от 10.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 2296/2015 г., I т. о., ТК.

С оглед горното, поради частично несъвпадане на крайните изводи на въззивната с тези на първата инстанция, определението на РС следва да се отмени в частта за прекратяване на производството по исковете по чл. 26 ЗЗД за установяване на нищожност на сключения договор за покупко-продажба, по иска: след като бъде прогласена нищожността на договора за покупко-продажба, да бъде обявен за собственик на посочения недвижим имот „Родина-91“ АД, както и по иска по чл. 135 ЗЗД, като делото се върне на РС - Перник за продължаване на съдопроизводствените действия. В останалата обжалвана част определението на РС следва да се потвърди. Частната жалба е частично основателна.