Решение № 1377 от 21.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1377 гр. ***, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно наказателно дело № 20251110208178 по описа за 2025 година

Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

Производството е образувано жалбата на К.Ю.М. с ЕГН**********, живеещ в гр. *** в жилищен квартал *** в блок *** а във вход ***, по силата на чл. 61, ал. 2, т. 1 от Закона за административните нарушения и наказания представляван от адвокат П. А. В. от Софийската адвокатска колегия, срещу наказателно постановление №24-4332-005897, издадено на 21. III. 2024 година от Г.В.Б. в качеството на Началничка на I група

„Административно-наказателна дейност“ в III сектор „Административно обслужване“ към Отдел „Пътна полиция“ на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с ЕИК по *** със седалище и адрес на управление в гр. *** на ул. “Антим I” №5, представлявана от директора .

Пълномощницата на жалбоподателя оспорва от негово име процесното постановление. Навежда доводи за неговата неправилност и незаконосъобразно издаване в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Поддържа, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания.

Възраженията в такъв смисъл, направени пред административнонаказващия орган, не били обсъдени в наказателното постановление, което било самостоятелно основание за отмяна на същото постановление.

Пълномощницата на жалбоподателя се явява в открито съдебно заседание. Поддържа жалбата, твърдейки, че жалбоподателят не е извършил твърдяното нарушение. Претендира 1 разноски и представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс.

Административнонаказващия орган не участва в нито едно от проведените по делото открити съдебни заседания нито лично, нито чрез процесуални представители.

2. КАТО СЕ ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И

В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕ

СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено процесното наказателно постановление:

Към 09. I. 2024 година А.С.А. с ЕГН********** е собственица на лек автомобил марка „***“ модел „***“ с регистрационен №***. Към същата дата Л.Г.М. с ЕГН*** е собственик на лек автомобил марка „***“ модел „***“ с регистрационен №***. В.А.Б. с ЕГН********** използва лек автомобил марка „***“ модел „***“ с регистрационен №*** в неустановено качество. Вечерта на същата дата и трите автомобила са паркирани в гр. *** на ул. „Иван Щерев“ №39. Сутринта на следващия ден А.С.А. с ЕГН********** и В.А.Б. с ЕГН********** заварват превозните средства на мястото, на което са ги паркирали, но установяват по тях щети, които имат вид да са в следствие на пътнотранспортно произшествие. В.А.Б. с ЕГН********** установява на същата улица лек автомобил марка „***“ модел „***“ с регистрационен №***. По последния автомобил личат повреди. В.А.Б. с ЕГН********** оглежда превозното средство и приема, че част от повредите са настъпили от съприкосновение с ползваното от него превозно средство.

На място пристига автопатрул от И.Н.Ц. и свидетеля М.М.И. с ЕГН**********.

Двамата оглеждат лекия автомобил марка „***“ модел „***“ с регистрационен №*** и също приемат, че по него има следи от пътнотранспортно произшествие. На предното панорамно стъкло установяват стикер за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и с помощта на оперативната дежурна част получават сведения, че автомобилът е с прекратена регистрация и с предстоящ собственик – жалбоподателят. Въз основа на горното И.Н.Ц. изготвя представени по делото протоколи за пътнотранспортно произшествие, а свидетелят М.М.И. с ЕГН********** – представена по делото докладна записка.

От представена по делото справка за собствеността на лек автомобил марка „***“ модел „***“ с регистрационен №*** се установява, че негов собственик е Д.В.К. с ЕГН**********, а предстоящ собственик – жалбоподателят.

В последствие А.С.А. с ЕГН********** и В.А.Б. с ЕГН********** подават за случая представени по делото сведения.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото: писмени доказателства:

Заповед №№8121к-13180 и 8121з-1632, издадени от Министъра на вътрешните работи на Република България съответно на 23. Х. 2019 година и на 02. XII. 2021 година;

Заповед №513з-242, издадена от Директора на Столичната дирекция на вътрешните работи на 12. I. 2016 година,

2 информация за непогасени публични задължения, докладна записка, сведения, декларация, скица и протоколи за пътнотранспортно произшествие, справка за собственост на моторно превозно средство, справка за лице, писма, докладна записка от свидетеля М.М.И. с ЕГН**********, справка картон на водач, актове за установяване на административно нарушение и наказателне постановления, както и показанията на разпитаните по делото свидетели.

Приобщените по делото доказателства са последователни, еднопосочни и безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и взаимовръзка, сочат на възприетата от съда фактическа обстановка.

2. По издаването на процесното наказателно постановление:

Административнонаказателното производство против жалбоподателя започва със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение №АД240617 на 27. II.

2024 година от свидетеля Ц.Х.Ц. с ЕГН********** – компетентно длъжностно лице по силата на Заповед №513з-242, издадена от Директора на Столичната дирекция на вътрешните работи на 12. I. 2016 година, заемащ длъжността младши автоконтрольор в Отдел „Пътна полиция“ на Столичната дирекция на вътрешните работи, в присъствието на двама свидетели.

Актът е надлежно предявен и връчен на жалбоподателя в деня на съставянето.

Жалбоподателят прави възражения срещу акта, представени в последствие.

Въз основа на установеното в акта, Г.В.Б., по силата на Заповед №8121к-13180, издадена от Министъра на вътрешните работи на Република България на 23. Х. 2019 година, заемаща длъжността Началничка на I група „Административно-наказателна дейност“ в III сектор „Административно обслужване“ към Отдел „Пътна полиция“ на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с ЕИК по *** - компетентно длъжностно лице по силата на Заповед № 8121з-1632, издадена от същия Министър на 02. XII. 2021 година, на 21. III. 2024 година издава процесното наказателно постановление №24-4332-005897, в което възпроизвежда изцяло описаната в акта фактическа обстановка и на основание чл. 179, ал. 2, предложение I и 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата налага на жалбоподателя: административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата и административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 лева за нарушение на чл. 123, 3 ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата.

3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:

1. По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания: според данните по делото наказателното постановление не е връчвано редовно на жалбоподателя, а жалбата e подадена в съда на 02.

V. 2025 година преди срокът по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания да е започнал да тече.

Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

2. По основателността на жалбата:

По редовността на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление от външна страна.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от териториални и материално компетентни органи, съгласно представените заповеди на Директора на Столичната дирекция на вътрешните работи и на Министъра на вътрешните работи на Република България, и в изпълнение на делегираните им правомощия по закон, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма.

Актът за установяване на административно нарушение е издаден преди изтичането на срока по чл. 34, ал. 1 изречение II, предложение I от Закона за административните нарушения и наказания. Според посочената разпоредба административнонаказателното производство не се образува, ако не е съставен акт в тримесечен срок от откриване на нарушителя. Спазването на сроковете по чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания е условие за провеждането на административнонаказателната политика на държавата, по отношение на субекти, на които се ангажира административно наказателната отговорност. Срокът започва да тече с откриването на нарушителя. Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото оттогава фактически и юридически съществува възможност овластеният орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен състав. Съдът приема, че посочените условия са били изпълнени с представените от собствениците на повредените автомобили сведения – на 10. I. 2024 година. Актът е издаден на 27. II. 2024 година – в срок.

Водим от изложеното, съдът счита, че срокът по чл. 34, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания е спазен.

Обжалваното наказателно постановление е издадено на 21. III. 2024 година – преди изтичането на преклузивния шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 от Закона за 4 административните нарушения и наказания и дори преди изтичането на инструктивния 1месечен срок по чл. 52, ал. 1 от същия закон.

Съдът намира още, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени по тежест нарушения на процесуалните правила при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице до степен да не може да разбере кога, къде и какво нарушение е извършило. Спазени са изискванията на чл. 42 и чл. 57 от Закона за административните нарушения и наказания, относно задължителните реквизити на акта и постановлението, доколкото се съдържат данни за: датата на извършване на нарушението, мястото на извършване на нарушението, описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени.

Поради изложеното съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са редовни от външна страна.

По извършването на административното нарушение от обективна страна.

С наказателното постановление на жалбоподателя са наложени глоби за извършени административните нарушения на чл. 20, ал. 2 и чл. 123, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата – затова, че не избрал скоростта си на движение съобразно с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, в резултат на което предизвикал пътнотранспортно произшествие с паркирани моторни превозни средства, след което напускал мястото без да спре и да установи последиците от произшествието.

Тълкувайки граматически и логически разпоредбите, за които в наказателното постановление се твърди, че жалбоподателят е нарушил, съдът достига до извод, че те могат да бъдат нарушени от водач, а не от собственик на моторно превозно средство. Житейският опит сочи, че често именно собствениците управляват автомобилите си, но притежанието на автомобил не означава само по себе си, че собственикът го управлява. Затова и чл. 188 от Закона за движението по пътищата урежда оборима презумпция, според която собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.