Определение № 306 от 29.03.2024, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 306 гр. ХАСКОВО, 29.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20245600500245 по описа за 2024 година

Производството е по чл.274 и сл.от ГПК, образувано по частна жалба, подадена от Б.

Д. К. от гр.*** против Определение № 237 от 22. 02.2024 г. на РС Хасково, постановено по гр.д. № 2567 по описа на съда за 2023 г., с което съдът е прекратил производството по делото.

Недоволен от така постановеното определение е останал жалбоподателят, който обжалва в срок. Твърди,че постановеното определение е неправилно, поради което моли то да бъде отменено и делото върнато на РС Хасково за продължаване на съдопроизводствените действия. Неправилно първоинстанционният съд не е съобщил постановеното на 18.01.2024 г. определение, с което на основание чл.63 ал.1 от ГПК е продължен срокът за отстраняване на нередовностите. Това задължение за съда съществувало, т.като произнасянето е направено след като е бил изтекъл първоначално определеният срок на 15.01.2024 г., в който смисъл била и практиката, цитирана в подадената частна жалба.

С молба вх. № 2899/22.03.2024 г. е изложил допълнителни съображения към частната жалба и е представил Определение № 238/06.03.2024 г. на ХОС, постановено по ч.гр.д. № 186/2024 г.

Съобщението с акта на съда е връчено на ищеца на 11.03.2024 г. Частната жалба е подадена на 27.02.2024 г. – вх. № 3233 по описа на РС Хасково.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи.

Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество е неоснователна. Постановеното от РС Хасково определение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

1

РС Хасково е сезиран с иск с правно основание чл.34 от ЗС, предявен от Б. Д. К. от гр.

***. С Разпореждане № 1849/29.11.2023 г. съдът е оставил исковата молба без движение и указал на ищеца да отстрани констатираните нередовности. Съобщението е връчено на 14.12.2023 г. Определеният едномесечен срок изтича на 15.01.2024 г. / понеделник/.

На 11.01.2024 г. е постъпила молба, с която частично се отстраняват нередовностите.

Направено е искане за продължаване на срока, т.като в дадения от съда срок страната не е успяла да впише исковата молба. С Определение от 18.01.2024 г. съдът е продължил срока с един месец, който срок е посочил, че тече от изтичане на първоначално определения, а именно от 15.01.2024 г. Т.като в срок до 15.02.2024 г. /четвъртък/ нередовностите не са били отстранени и не е била представена вписана молба с атакуваното определение от 22.02.2024 г. съдът е прекратил производството по делото поради неотстраняване в срок на нередовностите.

С обжалваното определение съдът е прекратил производството по делото, на основание чл.129 ал.3 от ГПК- поради неотстраняване в срок на нередовностите в исковата молба. Разпоредбата на чл.63 ал.2, изр.2 от ГПК е категорична,че новопределеният срок тече от изтичането на първоначалния. Връчването на препис от това определение не води до промяна на срока, от който започва да тече новия срок. Страната е длъжна сама да следи изтичането на процесуалните срокове, още повече,че има електронен достъп до делото.

Цитираната съдебна практика няма задължителен характер. Изложените мотиви в цитираните актове имат предвид действия на съда, в които продължаването на срока е формално и на практика страната е лишена от възможността да се ползва от новоопределения срок, било защото съдът се е произнесъл късно, било защото е определен кратък срок. Случаят не е такъв. Макар и произнасянето на съда да е три дни след като е изтекъл първоначално определеният срок, то новоопределеният срок е бил един месец – време достатъчно за страната да се запознае с определението на съда, да изпълни указанията на съда в този срок или да направи съответното искане за ново продължаване на срока, при наличие на основания за това, което страната не е направила.

С писмената молба от 11.01.2024 г., която е подадена преди да изтече първоначално определеният срок, ищецът е посочил,че е направил искане за вписване на исковата молба, но не му е връчен актът, с който се е произнесъл съдията по вписвания.

С допълнителна молба вх. № 2899/22.03.2024 г. е представено Определение № 238/06.03.2024 г. Видно от това определение, е че съдията по вписвания се е произнесъл на 02.01.2024 г., в деня на подаване на молбата за вписване на исковата молба. Частната жалба е подадена на 31.01.2024 г.- вх. № 1007/31.01.2024 г. Т.е дори да приемем,че към 11.01.2024 г., когато е подадена молбата за продължаване на срока на ищецът не му е било известно произнасянето на съдията по вписвания, то категорично това е станало към 31.01.2024 г., когато той е подал частна жалба против отказа на съдията по вписвания да впише представената искова молба. Обективно е имал възможност до 15.02.2024 г., когато изтича новоопределеният срок, да направи искане до съда за ново удължаване на срока, т.като са били налице уважителни причини за това, да представи доказателства за подадената частна 2 жалба и да направи искане да бъде определен по-дълъг срок, с оглед произнасянето на въззивната инстанция. Като не е направил това ищецът сам се е поставил в ситуация да не изпълни в срок разпореждането на съда и като последица от това – да бъде прекратено производството по делото на основание чл.129 ал.3 от ГПК. Съдът няма правомощията служебно да продължава сроковете за отстраняване на нередовностите. Няма как и съдът да знае обективните или други субективни причини, поради които страната е в невъзможност да спази определените от закона или от съда срокове. Именно за това в ГПК е предвидена възможност страната да поиска продължаването на срока.

Не могат да бъдат споделени доводите, изложени в частната жалба и в допълнително представената молба,че са нарушени и /или ограничени правата на страната. Още веднъж следва да се посочи,че съдът е уважил подадената на 11.01.2024 г. молба за продължаване на срока и определил нов едномесечен срок, който срок тече от изтичането на първоначално определеният – 15.01.2024 г. и изтича на 15.02.2024 г. Произнасянето на съда, макар и три дни след като този срок е бил изтекъл, на практика не нарушава правата на страната, т.като новоопределеният срок е един месец/ по друг начин биха стояли нещата, ако срокът беше едноседмичен или дори двуседмичен/. Правото на защита на страната не е нарушено и затова,защото тя е могла преди изтичането на новоопределения срок – 15.02.2024 г. още веднъж да направи искане за продължаване на срока и да представи доказателства за постановения отказ на съдията по вписвания да впише исковата молба и подаването на частна жалба против този отказ. Евентуално при направено такова искане и постановен отказ от съда да продължи срока, при наличието на уважителни причини, и прекрати производството по делото, би представлявало нарушение на процесуалните правила и би довело до нарушаване правата на страната. В настоящия случай това не се установява, поради което и не са налице основания за отмяна на постановеното от РС Хасково определение.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 237 от 22. 02.2024 г. на РС Хасково, постановено по гр.д. № 2567 по описа на съда за 2023 г., с което съдът е прекратил производството по делото.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на Р България в едноседмичен срок от връчване на съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4