Решение № 3570 от 29.09.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3570 гр. Варна, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20263110101222 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявен от Х. Й. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж. к. ...., бл.

....., вх. ..., ет. ....., ап. ...., срещу „***“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „...“, бул. .... № ..., иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 956,02 евро - остатък от вземане в общ размер на 1007,15 евро (1969,81 лева), представляващо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на преден десен калник, предна дясна врата, предна горна дясна пол. панта, долна дясна панта предна врата, външна дясна средна колонка, десен праг врата, задна дясна врата, горна панта задна дясна врата, долна панта задна дясна врата, заден десен панел ТЕ, предпазна лайсна предна дясна врата, предпазна лайсна задна дясна врата на собствения на ищеца лек автомобил марка „***“, рег.

№ * **** **, вследствие на ПТП от 08.07.2024 г., причинено по вина на водача на лек автомобил марка „***“, рег. № * **** **, застрахован по договор „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 16.02.2026 г., до окончателното изплащане на обезщетението.

Ищецът излага, че е предявил срещу ответника частичен иск за сумата от 100 лева от общо 1969,81 лева, представляваща дължим остатък от застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на ПТП от 08.07.2024 г., причинено по вина на водача на лек автомобил марка „***“, рег. № * **** **, застрахован по договор „Гражданска 1 отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва лихва върху сумата, считано от 27.01.2025 г. до окончателното изплащане на обезщетението, предмет на гр. д. № 1019/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, 43-ти състав. Сочи, че цитираното дело е приключило с влязло в сила решение, с което искът е уважен, като в мотивите си съдът е посочил справедлив общ размер на претендираното обезщетение от 1969,81 лева.

Сочи, че ПТП между л. а. „***“, рег. № * **** **, и л. а. „***“, рег. № * **** **, управляван от Н. Н. И., е възникнало на 08.07.2024 г. в гр. Варна при следния механизъм: ищецът управлявал автомобила си по път с предимство, по ул. „***“, в посока ул. „***“, като при навлизане в кръстовището между улиците „***“ и „***“ автомобилът му бил ударен в дясната си страна от л. а. „***“, рег. № * **** **, който не спазил знак Б-2.

Счита, че е налице правен интерес от предявяване на настоящата претенция за разликата над сумата от 51,13 евро (100 лева) до 1 007,15 евро (1969,81 лева).

Настоява за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „***“ АД е депозирало писмен отговор, в който изразява становище за основателност на иска. Счита, че разноските следва да бъдат възложени в тежест на ищеца на осн. чл. 78, ал. 2 ГПК, евентуално прави възражение за тяхната прекомерност.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът Х. Й. К. не се явява лично, представлява се от адв. Т. И. от АК - Варна, редовно преупълномощена от адв. А. Х. от АК - Варна. Поддържа предявения иск, оспорва депозирания писмен отговор в частта за разноските.

В съдебно заседание ответникът „***“ АД не се представлява. С молба вх. № 67010/24.08.2026 г. процесуалният му представител юрисконсулт И. Г. поддържа депозирания писмен отговор.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди: виновно противоправно поведение на делинквента, вреди и причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредите. Вината на делинквента се презумира до доказване на противното от насрещната страна (ответника) съгласно установената в нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима законова презумпция.

В конкретния случай безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване е, че н а 08.07.2024 г., в 11:15 ч., в гр. Варна, е възникнало ПТП, при което ищецът управлявал собствения си лек автомобил „***“, рег. № * **** **, по път с предимство, по ул. „***“, в посока ул. „***“, като при навлизане в кръстовището между улиците „***“ и „***“ автомобилът му бил ударен в дясната си страна от лек автомобил „***“, рег. № * **** **, 2 който не спазил знак Б-2; че към датата на ПТП между собственика на лек автомобил „***“, рег. № * **** **, и ответното дружество е бил налице сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”; че с влязло в сила Решение № 3447/05.10.2025 г. по гр. д. № 1019/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, 43-ти състав, ответното дружество е осъдено да заплати на Х. Й. К. сумата от 100 лева – частичен иск от 1969,81 лева, представляващо обезщетение по чл. 432, ал. 1 ЗК за претърпените при описаното ПТП имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на преден десен калник, предна дясна врата, предна горна дясна пол. панта, долна дясна панта предна врата, външна дясна средна колонка, десен праг врата, задна дясна врата, горна панта задна дясна врата, долна панта задна дясна врата, заден десен панел ТЕ, предпазна лайсна предна дясна врата, предпазна лайсна задна дясна врата на собствения на ищеца лек автомобил марка „***“, рег. № * **** **; че в мотивите на Решение № 3447/05.10.2025 г., постановено по гр. д. № 1019/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, 43-ти състав, съдът е посочил общ размер на дължимото от застрахователя обезщетение от 1969,81 лева.

Съгласно ТР № 3/2016 от 22.04.2019 г. по ТД № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.

С оглед на това, фактическият състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД – основание за ангажиране отговорността на застрахователя, в случая е установен. В настоящия казус страните не спорят и относно размера от 956,02 евро на неизплатеното и все още дължимо застрахователно обезщетение. При това положение, предявеният иск по чл. 432, ал. 1 ЗК се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.

Предвид основателността на главния иск, основателен се явява и следва да бъде уважен и акцесорният такъв за осъждане на ответното дружество да изплати горното обезщетение ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 16.02.2026 г., до окончателното изплащане на задължението.

Относно съдебно-деловодните разноски:

Спорен между страните е въпросът за дължимите разноски. Съдът намира за неоснователни доводите на ответното дружество, че разноски следва да бъдат присъдени в негова полза на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК. Сочената хипотеза не е налице, тъй като за застрахователя задължение за установяване на причинените щети и обезщетяване на увреденото лице в пълен размер е възникнало още с уведомяването му за процесното ПТП, и след като не е изплатил обезщетение в дължимия размер по отправеното извънсъдебно искане, с поведението си е дал повод за завеждане на съдебен иск. Предявяването на иск за останалата част от вземането след уважен частичен иск е законово право на увреденото лице, като неговото упражняване не се обуславя от наличието на допълнителна покана към застрахователя за заплащане на неиздължената част от обезщетението.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, разноски се дължат на ищеца. Със списък по чл. 80 3 от ГПК същият претендира такива в размер на 38,24 евро – внесена държавна такса, и 300 евро – заплатено в брой адвокатско възнаграждение. Представени са доказателства за извършване на претендираните разноски. Релевирано от ответника е възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, което съдът намира за частично основателно. Отчитайки действителната правна и фактическа сложност на делото, адвокатското възнаграждение следва да бъде присъдено в полза на ищеца в размера на ориентировъчната стойност по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа – 250 евро.

На ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 288,24 евро.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ, „***“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „...“, бул. .... № ..., да заплати на Х. Й. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж. к. ...., бл. ....., вх. ..., ет. ....., ап. ...., сумата от 956,02 евро (Деветстотин петдесет и шест евро и 02 евроцента) - остатък от вземане в общ размер на 1007,15 евро (1969,81 лева), представляващо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на преден десен калник, предна дясна врата, предна горна дясна пол. панта, долна дясна панта предна врата, външна дясна средна колонка, десен праг врата, задна дясна врата, горна панта задна дясна врата, долна панта задна дясна врата, заден десен панел ТЕ, предпазна лайсна предна дясна врата, предпазна лайсна задна дясна врата на собствения на ищеца лек автомобил марка „***“, рег. № * **** **, вследствие на ПТП от 08.07.2024 г., причинено по вина на водача на лек автомобил марка „***“, рег. № * **** **, застрахован по договор „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 16.02.2026 г., до окончателното изплащане на обезщетението.

ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, „***“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „...“, бул. .... № ..., да заплати на Х. Й. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж. к. ...., бл. ....., вх. ..., ет. ....., ап. ...., сумата от 288,24 евро (Двеста осемдесет и осем евро и 24 евроцента), представляваща сторени в производството съдебно-деловодни разноски, включващи държавна такса и платено в брой адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4