Решение № 21 от 11.02.2025, Районен съд - Каварна

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Каварна, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина М. Узунова Панчева при участието на секретаря Елена Б. Шопова като разгледа докладваното от Веселина М. Узунова Панчева Гражданско дело № 20243240100390 по описа за 2024 година

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ от Т. Л.

Д. с ЕГН **********, с адрес: гр.Шабла, ул.“****“ № 7, чрез адв.П. С. П. – САК, срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1324, р-н Люлин, ж.к.Люлин 7, бул./ул.“Джавахарлал Неру“, №28, ет.2, ап.40-46, представлявано от Г. Т. Т. и А.В.М. и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1324, р-н Люлин, ж.к.Люлин 7, бул./ул.“Джавахарлал Неру“, №28, ет.2, ап.40-46, представлявано от П. Б. Д. и по чл.55 от ЗЗД срещу „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1324, р-н Люлин, ж.к.Люлин 7, бул./ул.“Джавахарлал Неру“, №28, ет.2, ап.40-46, представлявано от П. Б. Д..

В исковата си молба ищцата излага, че на 14.06.2023г. между нея и ответното дружество "Изи Асет Мениджмънт" АД е сключен договор за паричен заем № 4824436 от 14.06.2023г., по силата на който е усвоен кредит в размер на 400 лв. за срок от 16 седмици. Записаният в договора Годишен процент на разходите (ГПР) е в размер на 47.29%, фиксираният годишен лихвен процент е в размер на 40%. Договорената вноска по кредита е в размер на 26.67 лв., а общата дължима сума от потребителя - 426.72 лв.

1

Посочва още, че съгласно чл. 4 от договора заемополучателят следва да обезпечи задължението си с осигуряване на поне едно от следните обезпечения: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания - да представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД, да няма незаплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от "Редовен“; банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 от договора, със срок на валидност - тридесет дни след крайния срок за заплащане на задълженията по договора; или одобрено от заемодателя дружество - поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

Излага още, че във връзка с посоченото изискване от договора за заем и на датата на неговото сключване (14.06.2023г.) на кредитополучателя се предоставя Договор за предоставяне на гаранция, носещ същия идентификационен номер, както номерът на договора за заем. Вторият договор се сключва с "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, като по силата на него кредитополучателят трябва да заплати на дружеството сумата в размер на 104.76 лв. (чл. 3, ал. 1 от същия), разсрочена ведно със задълженията по кредита, като разсрочването и по двата договора е на 12 равни вноски. В погасителния план по договора за кредит е формирана капитализирана вноска в размер на 38 лв., включваща възнаграждение за предоставяне на гаранция от 11.33 лв. и вноска по кредит 26.67 лв. В резултат на това, за усвоена главница в размер от 400 лв. и за период на ползване от под 4 месеца от кредитополучателя се изисква да заплати 608 лв., от които 426.72 лв. към кредитора "Изи Асет Мениджмънт" АД и 181.28 лв. към гаранта "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.

Ищцата твърди, че е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.

Счита, че сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, 2 поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон — Законът за потребителския кредит. Така посоченият договор е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД тъй като противоречи на законоустановените императивни правила, както и на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Подробни аргументи посочва в исковата молба, а именно:

Процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК във връзка с чл. 19 ЗПК, като в договорът кредиторът се е задоволил единствено да посочи като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР.

Липсва посочване на останалите компоненти от лихвения процент, записани в чл.11, ал.1, т.9 от ЗПР.

На следващо место посочва, че договорът за кредит е нищожен и на друго основание, тъй като уговорката за договорна лихва накърнява „добрите нрави“. Прието е, че възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредти – двукратния размер на законната лихва, води до противоречие на добрите нрави.

На следващо място ищцата счита, че клаузата на чл.4 от Договора е нищожна на самостоятелно основание, а именно на чл.21, ал.1 от ЗПР, като заобикаляща изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПР. Както и счита, че същата е неравноправна и нарушава изискванията на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП и чл.147, ал.1 от ЗЗП.

Ищцата счита, че и сключения договор за предоставяне на гаранция за нищожен на основание чл.26 от ЗЗД и чл.146, ал.1 от ЗЗП.

На първо място твърди, че не са спазени изискванията на чл.11, чл.19, ал.4 от ЗПР във вр. с чл.22 от ЗПР, както и на основание чл.68е, чл.143, ал.1 и чл.147 от ЗЗП. Договорът противоречи на добрите нрави. При размер на кредита от 400 лева и срок за ползване от под 4 месеца, от кредитополучателя се изисква да заплаща допълнителна услуга за поръчителство в размер на 181,28 лева. Така от кредитополучателя се изисква да заплати около 7 пъти повече възнаграждение по обезпечителната сделка, в сравнение с разхода по главната сделка.

Ищцата счита, че договорът за предоставяне на гаранция е нищожен и на основание чл.26, ал.1, пр.1 и 2 от ЗЗД като нарушаващ и заобикалящ 3 изискването на чл.19, ал.4 от ЗПР, а също таза и нищожен на основание чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД, поради липса на основание.

И на последно място счита договорът за предоставяне на гаранция, за нарушаващ изискванията на чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП и чл.147, ал.1 от ЗЗП.

В предвид изложеното, ищцата моли съда да прогласи нищожността на Договор за паричен заем № 4824436 от 14.06.2023г., сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД, като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит, Закона за задълженията и договорите и Закона за защита на потребителите; да прогласи нищожността на Договора за предоставяне на гаранция № 4824436 от 14.06.2023г., сключен с "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит, Закона за задълженията и договорите и Закона за защита на потребителите, както и като заобикалящ изискванията на чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК и нарушаващ добрите нрави и да осъди на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ответника "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД. ЕИК: 202513690. със седалище и адрес на управление: гр.

София, п.к. 1324, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул./ул. бул."Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46, да заплати на Т. Л. Д., ЕГН: ********** сума в размер на 181.28 лв., представляваща недължимо платени суми във връзка с договор за предоставяне на гаранция, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до датата на окончателно й заплащане. Претендира разноски.

В о.с.з., ищцата редовно призована не се явява и не изпраща представител. Депозирано е писмено становище, с което се поддържат исковете.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД е депозирало писмен отговор със становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва наведените доводи за нищожност на договорите. Счита, че в закона няма ограничение на свободата на договаряне досежно размера на договорната лихва. Сочи, че ищецът е бил уведомен за размера на договорната лихва, съгласил се е с него, поради което не може да се приеме наличие на неравноправие и нарушение на добрите нрави. Твърди, че не са нарушени разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК. Сочи, че възнаграждението на дружеството – поръчител не е дължимо на 4 заемодателя и не е част от заемното правоотношение, поради което не следва да се включва в ГПР. Твърди, че възнаграждението към "Файненшъл България" ЕООД не представлявало пряк разход, свързан с кредита, доколкото същото се дължало, независимо дали отговорността на поръчителя е ангажирана, или не. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК ГПР се изчислява към момента на сключване на договора за кредит, към която дата на кредитора нямало как да е известно дали заемателят ще предостави обезпечение, кое точно, какъв разход ще направи за него или ще избере да не предоставя обезпечение, поради което счита, че несъществуващи към деня на сключване на договора разходи и възнаграждения не следвало да бъдат включвани в ГПР. Сочи, че в чл. 2, т. 8 от договора изрично било посочено какви допускания са взети предвид при изчисляване на ГПР. На следващо място, оспорва твърденията на ищеца за недействителност на договора за предоставяне на поръчителство като неоснователни, тъй като договорът не противоречал на добрите нрави. Предвид изложеното, моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

В о.с.з., ответникът „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, редовно призован, не изпраща представител.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран и отговор от ответника "Файненшъл България" ЕООД, със становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва наведените доводи за недействителност на договора за предоставяне на поръчителство. Счита, че договорът не е лишен от правно основание, доколкото изпълнението на договорното задължение на заемателя за обезпечаване на вземанията по договора за паричен заем било породило сключването на договора за предоставяне на поръчителство, а дружеството сключило договора поради възможността да получи възнаграждение за предоставената услуга. На следващо място, намира, че не е налице противоречие с добрите нрави, както и твърдяната явна нееквивалентност на престациите. Твърди, че с предоставеното поръчителство, извършва възмездна услуга в полза на заемодателя, като договорът за предоставяне на поръчителство бил сключен по възлагане на ищеца, при условие за получаване на възнаграждение. Счита, че искането на ищеца за обявяване на нищожност на договора за предоставяне на поръчителство на основание чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП във вр. с неспазване на чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК е неотносимо към процесния договор, доколкото 5 разпоредбата на чл. 11 ЗПК и последиците от неприлагането й били относими единствено и само относно договори за потребителски кредит. Неоснователни били и твърденията на ищеца, че заемодателят "Изи Асет Мениджмънт" АД поставил изискване в договора за паричен заем – заемателят да сключи договор за предоставяне на поръчителство, доколкото ищецът имал възможност да избере един от три възможни варианта за обезпечаване на договора. Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Претендира разноски.

В о.с.з., ответникът, редовно призован не изпраща представител.

Каварненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че между ищцата и "Изи Асет Мениджмънт" АД са възникнали правоотношения по договор за паричен заем по чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.