Решение № 14292 от 19.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14292 гр. С., 19.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20231110168150 по описа за 2023 година

Предявени са от ищеца „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу ответника М. М. Д., ЕГН *******, с адрес: гр. С., ул. „Р.“ № 6, ет. 4, ап. 16, за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 10210,70 лв. дължима главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.9.2019 г. до 30.04.2022 г. за имот с адрес: гр. С., ул. „Р.“ № 6, ет. 4, ап. 16, аб. № *****, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 12.09.2023 г. до окончателното й погасяване, 2159,59 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 29.08.2023 г., 61,79 лв. неплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 12.09.2023 г. до окончателното й погасяване, и 14,09 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за дялово разпределение за периода от 15.06.2020 г. до 29.08.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.09.2023 г. по ч.гр.д.№ 50584/2023 г. по описа на СРС, 157 с-в.

Ищецът „Топлофикация - С.” ЕАД извежда съдебно предявените права при твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на месечните сметки. Сочи, че до процесния имот е доставена топлинна енергия за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2022 г. на стойност 10210,70 лв. и е осъществявана услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 1

30.4.2022 г., за която не е заплатено дължимото възнаграждение в размер на 61,79 лв.

Претендира и заплащането на обезщетение за забава съответно в размер на 2159,59 лв. върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 20.08.2023 г., и обезщетение за забава в размер на 14,09 лв. върху дължимата главница за дялово разпределение за периода 15.09.2020 г. до 29.08.2023 г., както и законната лихва върху главниците от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 12.09.2023 г. до окончателното й погасяване.

Ответникът М. М. Д. в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата молба, в който оспорва иска с доводи, че не е налице облигационна връзка между страните, както и че до имота е доставено претендираното количество топлинна енергия Излага твърдения, че имотът не е обитаван през процесния период, липсват монтирани отоплителни тела. Оспорва начисленото количество топлинна енергия да е по реален отчет, както и начина на отчитане. Сочи, че топломерът в абонатната станция не е бил изправен и не е преминавал периодична метрологична проверка. Не оспорва единствено дължимостта на възнаграждението за дялово разпределение.

Релевира възражение за изтекла в негова полза погасителна давност. Моли за отхвърляне на предявените искове и претендира разноски

Конституираното трето лице – помага „Директ“ ООД в предоставения от съда срок не изразява становище.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен Нотариален акт за покупко-продажба на държавен имот НОМЕР, том ***, дело № ***** г., по силата на който трето на спора лице – М.К.М. е придобил недвижим имот, представляващ празно дворно място от 435 кв.м., парцел *** от кв. ***, находящ се в гр. С., местност „Подуяне – Центъра“, при съседи: ул. Р..

С договор за делба на съсобствено недвижим имот, М.К.М. получава в дял тристаен апартамент на третия надпартерен етаж с таванско помещение, от сграда построена върху дворно място от 435 кв.м., парцел *** от кв. ***, находящ се в гр. С., ул. „Р.“.

С Нотариален акт за собственост на недвижим имот НОМЕР, том I, рег. № *** от ДАТА г. ответникът М. М. Д. и трето на спора лице – З.М.К,. са признати за собственици по наследство на недвижим имот, представляващ Апартамент № 16, находящ се в гр. С., ул. Р. № 6, заедно с таванско и зимнично помещение.

Лицето З.М.К,., видно от приложеното Удостоверение за наследници, издадено от СО – район Оборище е починало на 05.07.2015 г. и оставил единствен наследник М.З.К.

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том 2, рег. № ***, дело № ДАТА г., наследникът на З.М.К,. – М.З.К. е прехвърлил на ответника М.

М. Д. притежаваната от нето ½ ид. част от Апартамент № 16, находящ се в гр. С., ул. Р.

№ 6.

Представените е Договор № ДАТА г. между етажните собственици на сграда, находяща се на адрес: гр. С., ул. „Р.“ № 6 и третото неучастващо в спора лице - „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване от последното на индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за сключването на който е взето решение от общото събрание на етажната собственост на 18.05.2002 г., както и Договор № Д-0-69 от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост.

По делото са представени обща фактура № *******/31.07.2020 г., обща фактура № *******/31.07.2021 г., съобщения, обща фактура № *********/31.07.2022 г., справка за потребените количествата топлинна енергия и дължимата цена и за дължимото възнаграждение за дялово разпределение за периода 01.07.2020 г. до 30.09.2022 г., както и изравнителни сметки, протоколи за неосигурен достъп (3бр.) главни отчети, 2 изготвени от ТЛП.

Видно от приложените сертификати, уредите за дялово разпределение са от одобрен тип.

Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация С.“ АД на потребителите в гр. С..

Според заключението на вещото лице инж. М. Т. по допуснатата съдебнотехническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начисление в съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба. Установил е, че дяловото разпределение се осъществява от „Директ“ ЕООД, което е отделено от „Техем Сървисис“ ЕООД. Посочено е, че през исковия период в процесния имот според ФДР е имало 5 бр. монтирани отоплителни тела с ИРРО и щранг – лира.

Поради неосигурен достъп за отчет на топломерите, на абонатът е начислена служебно топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата за всички отоплителни тела в имота. Абонатът заплаща и 7 % от топлинната енергия за отопление на стълбището. Абонатът заплаща топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати проорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, като в случая отопляемата кубатура е 227,98 куб.м. В имота се ползва топла вода, отчитана по монтиран водомер. За процесния период абонатът е осигурил достъп, но главните отчети не са подписани от абоната. Според експерта общите топломери в абонатната станция, по които е отчитана топлоенергията са изправни. От заключението на съдебно–техническата експертиза се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за процесния период е в размер на 10446,79 лева. При извършен оглед на имота от вещото лице, същото е установило, че имотът е бил наводняван от протекъл радиатор и същото е необитаемо към момента на огледа. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че процесният апартамент е с № 17, във всички документи на ищеца фгурира под този номер. Достъп до жилището не е осигурен, тъй като същото е необитаемо, негодно за живеене, покрива е разрушен, всичко е във вода, вратите не се отварят, паркета се е надул и всичко е в мухъл.

Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебносчетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, начислените суми за процесния период по прогнозни данни са 8321,31 лв., а след годишното отчитане и изравнението от ФДР – 9985,21 лв. Вещото лице е изчислило размера на законната лихва, считано от датата на изпадане на ответника в забава до 29.08.2023 г. – 1940,90 лв. Размерът на главницата за предоставена услуга дялово разпределение от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. е 61,79 лв., а законната лихва върху тази сума за периода 15.09.2020 г. – 29.08.2023 г. е в размер на 13,60 лв. Вещото лице е изчислило и дължимата сума за топлинна енергия само за периода 01.06.2020 г. – 30.04.2022 г., която е в размер на 7314,83 лв., а дължимата лихва за периода 15.09.2021 г. – 29.08.2023 г. е в размер на 1113,93 лв.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Д.Д., който е син на ответника. Свидетелят заявява, че майка му има жилище на ул. Р. № 6, ет. 4, ап. 16, което не се обитава от доста време, защото имало наводнение от горния етаж и не и използвана топлинна енергия. Заявява, че от 2020 г. до 2022 г. винаги е присъствал на място при всяко отчитане на топломерите, имало топломер на всеки радиатор. Последното измерване било преди 1-2 години. Апартаментът е с № 16, има пощенска кутия, в която не е поставяно нищо. Твърди, че посещава имота пове веднъж месечно.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане 3 на уговорената цена в претендирания размер, както и че за процесния период е извършвана услугата „дялово разпределение“, както и дължимата цена.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.