Решение № 1 от 02.01.2025, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№1 гр. К., 02.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров при участието на секретаря Елина П. Урумова като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Гражданско дело № 20245100100088 по описа за 2024 година

Предявен е иск за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева.

В исковата молба ищцата В. З. Т. твърди, че на 15.01.2019 г. в около 06:45 ч., отивайки пеша на работа в МБАЛ „Д-р А. Д.“ в гр. К., се движела по тротоара на бул. „Б.“ в посока от ГПЧЕ „Х. Б.“ към блок „Нов живот“.

Стигайки до района на първия светофар, разположен до посочения блок стъпила на едно от местата по тротоара с изкъртени - липсващи тротоарни плочки и такива, които били разместени и силно изметнати от земята, като в този район много от тротоарните плочки били именно такива- изметнати и стърчали на височина от около една педя от земята. Стъпвайки на такива плочки, паднала напред, подпирайки се на земята с ръцете си. Усетила много силна болка и в двете ръце, които при допира със земята се огънали и по този начин тя се ударила и в областта на лицето в неравната и изкъртена настилката на тротоара. Ищцата твърди, че се оказала в положение, в което без чужда помощ не можела да се изправи. На виковете й за помощ се отзовала случайно минаваща жена, която първо се опитала да я вдигне от земята, но след като не успяла започнала да вика за помощ. На тези викове откликнали двама мъже, които я вдигнали от земята, като единият от тях спрял и минаващо наблизо такси, с което ищцата била откарана до ЦСМП в гр.К..

Ищцата изтъква, че лицето й било силно ожулено и от него течало обилно количество кръв, а в двете си ръце чувствала много силни болки, като 1 едновременно с това била и в състояние на силен страх и шок, със силно главоболие, със сърцебиене и с чувството, че ще припадне. В ЦСМП й оказали първа помощ, като промили охлузните рани по лицето, дланите и крайниците, след което била насочена към Отделението по образна диагностика при МБАЛ „Д-р А. Д.“. Там й била извършена рентгенография, от която се установили причинените й травми - счупвания на лява и на дясната ръка. Била насочена към Отделението по травматология в същата болница, където след преглед била извършена манипулация - гипсиране на двете й ръце. През цялото това време изпитвала много силни болки в областта и на двете ръце, а също така и болки в областта на лицето, причинени от падането й по лице на тротоара. Изпитвала, макар и не толкова изразена, по-скоро тъпа болка в областта на шията и гръбначния стълб, болели я и дланите на двете ръце, с които при падането се подпряла на земята, болели я и краката в областта на коленете, по които по-късно установила, че има и синини. В резултат на падането й от стъпване на изкъртени/повредени тротоарни плочки й било причинено: счупване на лява лъчева кост в областта на гривнената става на лявата ръка, счупване на дясна лъчева кост в горния й край (в областта на лакътната става) на дясната ръка, наранявания на меките тъкани на лицето (като посочените увреждания са уточнени при новото разглеждане на делото след дадени от съда указания). Травмите от счупванията на долния край в областта на гривнената става) на лъчевата кост на лявата ръка и на горния край на лъчевата кост на дясната ръка, довели до трайно затрудняване на движението на двете й ръце за повече от месец, а останалите описани увреждания довели до причиняване на болка и страдание. В резултат на причиненото й за нея настъпили неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и физически и психически страдания. За период от около един месец била с поставен гипс и на двете ръце и по този начин била в невъзможност да ги движи, както и да се обслужва сама, а след снемане на гипса в продължение на около още два месеца била в период на раздвижване и на двете ръце, като и в този период се налагало да се храни и обслужва с чужда помощ. Благодарение на своите близки, които й оказвали помощ успявала да съхрани нервите си, предизвикани първо - от физическите болки и второ - от стреса, който изпитвала, поради факта, че била в невъзможност да се грижи за себе си и за семейството си. В продължителен период от време била и неработоспособна и не могла да полага труд и съответно да реализира 2 доходи, а това още повече засилвало чувството й на непълноценност и страх, предвид факта, че не можела да осигурява семейството си финансово и морално. Ищцата твърди, че и към настоящия момент оздравителният период за нея не е завършил, респ. здравето й не било възстановено напълно и във вида, в който било преди случилото се. Движенията на ръцете й и понастоящем били ограничени и придружени с болки, макар и не толкова интензивни, както в началния период. Захватът и на двете й ръце бил отслабен. При промяна на климатичните условия и времето усещала дискомфорт и болки в областта на травмите. Счита, че вследствие на неполагане на дължимата грижа от страна на ответника по обезопасяване, поддържане на тротоара и нестопанисването му с грижата на добър стопанин, така че да не вреди на минаващите пешеходци, било налице виновно поведение от страна на ответника, изразяващо се в неизпълнение на задълженията му по обезопасяване и поддържане на тротоара, в т.ч. и на разположената върху него настилка (в случая плочки). Твърди, че на това основание ответникът следвало да възстанови вредите, които виновно й е причинил, като й заплати обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени физически и психически болки и страдания, които оценява на 30 000 лева, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на увреждането - 15.01.2019 г. Изтъква, че ответникът освен, че е собственик на вещта, причинила увреждането е и субект, който осъществява непосредствен и постоянен надзор над нея и следи за изправността й. Съгласно Наредбата за управление на местните пътища в Община К., последната като собственик следвало да упражнява и ръководство и контрол на всички дейности, свързани с поддържането на пътищата в населените места, вкл. и контрол върху обезопасяването им. Ищцата претендира и присъждане на разноски в производството.

В срока по реда на чл. 131 от ГПК ответникът по иска - Община К., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск изцяло – и по основание, и по размер. В отговора са изложени оспорвания на фактическите твърдения в исковата молба, оспорени в производството са и механизмът на настъпване на деликта, причинно-следствената връзка между него, описаните като причинени наранявания и претърпените от тях физически и психически болки и страдания, вкл. и вида, и интензитета на търсените неимуществените вреди. В отговора са изложени и съображения, че 3 претендираният размер е прекомерно завишен, и като такъв не съответства на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Претендира се присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

При новото разглеждане на делото, в съдебно заседание, ищцата В. З.

Т., чрез процесуалния си представител, поддържа исковата си претенция изцяло. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва предявения иск и поддържа депозирания по делото отговор.

Представя писмена защита, в която излага подробни съображения.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

С исковата молба ищцата претендира обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени физически и психически болки и страдания, в резултат на счупване на лява лъчева кост в областта на гривнената става на лявата ръка, счупване на дясна лъчева кост в горния й край (в областта на лакътната става) на дясната ръка и наранявания на меките тъкани на лицето, причинени й на 15.01.2019 г. в резултат на падане от стъпване върху неподoържан тротоар с изкъртени – липсващи/повредени тротоарни плочки и такива силно изметнати от земята, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

От фактическа страна в производството се установява следното:

На 15.01.2019 г., според разпитания по делото свидетел В. Л., в около 07:00 часа, в сухо време, придвижвайки се с негов приятел в посока от заведение „Военния стол“ под блок „Нов живот“ в гр.К. към болницата в града, на кръстовището на булеварда, вниманието му било привлечено от две жени. Едната от тях, стояла права и викала за помощ, а другата, която той посочва да е ищцата в производството, била на земята, видимо в шок, с окървавено и ожулено лице. Свидетелят и приятелят му й помогнали да стане от земята, хващайки я под ръцете, поради което същата споделила, че изпитва силна болка именно там в ръцете. Разказала им, че се е спънала на плочките и паднала. За да я превозят до Спешното отделение на болницата те спрели 4 такси, но водачът му като видял жената в силно окървавено състояние, отказал да я качи. Само настоятелните молби на свидетеля и намиращите се там други хора, накарали таксиметровия шофьор да я качи в колата и да я транспортира до ЦСМП на болницата. Според свидетеля тротоарът, през който всекидневно минава голям поток от хора в посока от поликлиниката към болницата и обратно, и към момента на падането на ищцата, а и до деня на разпита, продължавал да е в потресаващо състояние - с изкривени плочки, не пригодни да се движат по тях хора, настилката на тротоара не била съставена от еднакви по вид плочки и между тях съществували прагове, на места вместо плочки имало излят бетон, там била разположена и шахта, около която плочките били хлътнали и така се образувал между шахтата и плочките праг от 10 см.

По делото са снети и показанията на свидетелката Н. Т., дъщеря на ищцата, от които се установява, че в средата на м.01.2019 г., майка й тръгнала на работа. Малко по-късно, към 7 и нещо часа, на свидетелката й позвънили от Отделението по травматология с информация, че майка й си е счупила ръцете и трябва близките й да я приберат от болницата. Когато свидетелката видяла майка си в болницата, тя била окървавена, с обърната устна и плачеща, и двете й ръце били гипсирани, дясната почти цялата, а лявата малко над лакътя.

Свидетелката установява също, че у дома им състоянието й било също тежко, ищцата плачела, много я боляло, не можела да спи, чувствала се непълноценна. Два месеца била в гипс, а след това още два месеца се наложило да ходи на рехабилитация. Свидетелката полагала ежедневни грижи за майка си - къпела я, хранила я, помагала й при осъществяване на физиологичните й нужди. Свидетелката установява, че и през 2020 г. майка й паднала отново на този тротоар, но този път в района на моста до ГПЧЕ „ Хр.Б.“. Тогава била пострадала само дясната й ръка, която също била гипсирана до над лакътя, като и през този период свидетелката отново полагала необходимите грижи. Установява също, че от падането й през 2019г. до падането й през 2020г., ищцата била изцяло оздравяла. Изтъква също, че когато времето се развали или при натоварване майка й чувствала болки в ръцете си.

По делото е прието и заключение, изготвено по назначената съдебна инженерно – техническа експертиза установяващо, че от покритието на процесното място – тротоарът на бул. “Б.“, разположен непосредствено до блок „Нов живот“ в гр. К., съставляващ съгласно §6, т.6 от ДР на ЗДвП, 5 изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци, липсвали звена с тротоарни плочки, а на част от съществуващите там тротоарни плочки, циментовото покритие липсвало, като на някой от тях се виждала основата от камъни, които започвали да се ронят, по тротоара се наблюдавали неравности, като на място имало изграден и фундамент за сигнална уредба /светофар/ с ниво по-високо от нивото на тротоара. Вещото лице установява, че годността на настилката е видимо остаряла и имала нужда от подмяна.