Определение № 14065 от 25.03.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14065 гр. София, 25.03.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20241110155041 по описа за 2024 година намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото:

Предявени са от И. К. Д. срещу „Фератум България“ ЕООД установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД с искане за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 613731 от 14.04.2018 г., евентуално съединен с иск по чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5, вр. ал.

1 и чл. 146 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от последния, предвиждаща сключването на договор за гаранция за обезпечаване на договора за кредит.

Ищецът И. К. Д. твърди, ч е на 14.04.2018 г. между него, в качеството му на кредитополучател и ответното дружество „Фератум България“ ЕООД, в качеството му на кредитор, е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № 613731, по силата на който на ищеца е предоставен паричен кредит в размер на сумата от 300 лева, при годишен процент на разходите /ГПР/ по кредита в размер на 49,66%. Посочва, че съгласно клаузата на чл. 5 от договора изпълнението на задълженията на кредитополучателя следвало да бъде обезпечено с поръчителство от трето за процеса лице – „Фератум Банк“ (Ferratum bank), чрез сключване на договор за гаранция с последното. Изтъква се, че на основание клаузата на чл. 5 от договора за кредит на ищеца била начислена и сумата в размер от 150 лева, представляваща такса за обезпечение с поръчителство. С исковата молба ищецът оспорва действителността на договора за потребителски кредит с твърдения, че дължимите вноски по договора за поръчителство са останали непосочени в договора за кредит, а в общите условия не е посочено, че сключването на договор за поръчителство е задължително условие за предоставяне на кредита. Сочи се, че договорът е недействителен поради липсата на предписаната от закона форма съгласно изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК, изразяваща се в неспазване на предвидения шрифт на текста, а именно не по-малък от 12. Поддържа се наличието на противоречие и с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в договора за кредит е отразена единствено абсолютната стойност на ГПР в %, но не и конкретните компонентни, които са включени при определянето му. Налице е и заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като възнаграждението по договора за поръчителство реално не е взето предвид при определяне на ГПР, въпреки че събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита. В случай на включването на този разход като компонент на ГПР, то размерът му би надхвърлил максималния такъв, установен в чл. 19, ал. 4 ЗПК, което обуславя недействителността на договора. В исковата молба се излагат твърдения, че посочените в договора по-ниски стойности на годишния процент на разходите по кредита представляват невярна информация и нелоялна, по-конкретно заблуждаваща 1 търговска практика съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, която подвежда потребителя относно спазването на забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Ищецът намира, че последица от неспазване на тези законови изисквания е недействителност на договора за кредит в неговата цялост на основание чл. 22 ЗПК. В условията на евентуалност излага твърдения за недействителност на клаузата на чл. 5 от договора, въвеждаща задължение за кредитополучателя да обезпечи изпълнението на задълженията си по договора с поръчителство от „Фератум Банк“ (Ferratum bank). Намира тази клауза за неравноправна по см. на чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на негово задължение да заплати необосновано високо възнаграждение. Наред с това се посочва, че клаузата е нищожна поради допуснато противоречие с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния размер на ГПР по договора поради заобикаляне на посоченото законово изискване. С тези съображения ищецът обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя искане за прогласяване нищожността на договора за кредит, а в условията на евентуалност - в случай на извод, че договорът е действителен – за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от същия . Претендира присъждане на разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът „Фератум България“ ЕООД, чрез пълномощника си юрк. Градения Георгиева, оспорва исковите претенции като неоснователни. Оспорва твърденията на ищеца относно недействителността на процесния договор за кредит. Посочва, че предоставянето на поръчителство от Мултитюд Банк (Малта) не е въведено като условие за сключване на договора за кредит, доколкото при кандидатстване за отпускането му и за обезпечаване на задълженията си по кредита кредитополучателят може да избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от кредитора или да посочи избран от него поръчител. Излага се, че сключването на договор за гаранция не е задължително условие за сключване на договора за кредит и не увеличава възможността на кредитополучателя за отпускане на кредита в желания от него размер.

Изтъква се, че ищецът сам е посочил Мултитюд Банк (Малта) като поръчител и след получаване на преддоговорната информация, в т.ч. проекти на договорите за кредит и за гаранция, е изпратил потвърдителен СМС относно желанието си да сключи договора за кредит при посочените условия. Поддържа се, че договорът за гаранция представлява самостоятелно облигационно правоотношение, по което „Фератум България“ ЕООД не е страна, поради което се оспорват като недопустими претенциите, насочени срещу него с искане за прогласяване недействителността на този договор. С отговора на исковата молба ответникът оспорва с действията си да е въвел в заблуждение ищеца относно възможността за избор на поръчител и относно дължимите суми, поради което не е налице твърдяната от ищцовата страна заблуждаваща търговска практика. Оспорва като неоснователни твърденията в исковата молба относно целта на договора за гаранция и по-конкретно, че сключването му е насочено към начисляване на допълнителни разходи по кредита. Оспорва възнаграждението по договора за гаранция да подлежи на включване в ГПР, доколкото последното не представлява задължително условие за сключване на договора за кредит.

Сочи се, че ищецът има правото да се откаже от сключения договор в срок от 14 дни, като в случая И. Д. не е упражнил това свое право. С тези доводи ответното дружество „Фератум България“ ЕООД отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, при извършена по реда на чл. 140 ГПК служебна проверка относно редовността на исковата молба и допустимостта на предявените със същата искания, намира, че доколкото в случая се касае за предявени претенции за прогласяване недействителността на договора за потребителски кредит, евентуално на конкретна договорна клауза от същия, при изложени твърдения за сключването му между страните по делото, то ответното дружество се явява пасивно процесуалноправно легитимирана страна по така предявените претенции. В тази връзка изложените в отговора на исковата молба доводи за недопустимост на искове, насочени към оспорване действителността на друг 2 договор – договор за гаранция, каквито не са предявени в настоящия процес, се явяват неотносими и не обуславят прекратяване на производството по делото.

Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените искове, както следва:

По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД и по члр. 26, ал. 4, вр. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 2, т. 9, вр. ал. 1 и чл. 146 ЗЗП:

В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, сключването между страните на процесния договор за предоставяне на потребителски кредит № 613731 от 14.04.2018 г., неговото конкретно съдържание – права и задължения на страните, наличието на клауза, предвиждаща задължение за кредитополучателя да обезпечи изпълнението на задълженията си по договора за кредит с поръчителство от трето за процеса лице, чрез сключване на договор за гаранция, респ. начисляване на такса/възнаграждение в тежест на кредитополучателя в сочения размер на основание тази договорна клауза.

В тежест на ответника е да установи действителността на процесния договор и на конкретно оспорената договорна клауза, чрез установяване наличието на основните съществени елементи от съдържанието на договора съгласно чл. 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК, в частност спазване на предвидения в закона шрифт на текста при сключване на договора и на конкретно и ясно посочен ГПР по договора, както и, че оспорената клауза не поражда задължение за насрещната договаряща страна поради неизпълнение на договора да заплати необосновано високо обезщетение и индивидуалното уговаряне.

С оглед конкретните твърдения, изложени от всяка от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между ищеца И. К. Д., в качеството на кредитополучател и ответното дружество „Фератум България“ ЕООД, в качеството на кредитор, е сключен договор за потребителски кредит № 613731/14.04.2018 г., по силата на който на ищеца е предоставен кредит в размер на паричната сума от 300 лева, както и наличието на включена в съдържанието му клауза на чл. 5, предвиждаща задължение за кредитополучателя за представяне на обезпечение по договора чрез поръчителство от трето лице.

По доказателствените искания:

Искането на ищеца за задължаване на ответното дружество по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК да представи описани документи, като относимо към предмета на спора и необходимо за правилното му изясняване следва да бъде уважено в частта относно предоставяне на препис от договора за кредит, погасителен план и СЕФ към договора, а в останалата част следва да бъде оставено без уважение, предвид липсата на твърдения за сключен договор за допълнителна услуга, респ. изискването на препис от такъв договор от ответника, за който не се твърди да е страна по същия.

Като неотносимо, предвид общото му формулиране, към предмета на спора, следва да бъде оставено без уважение искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение за пред БНБ за снабдяване с информация относно сключените сделки между страните, респ. относно движението по тях, тъй като касае обща информация, а не процесния договор за кредит. От друга страна, с оглед уваженото искане по чл. 190 ГПК искането се явява и ненеобходимо.

Предвид липсата на правен спор между страните относно сключване на процесния договор, реалното усвояване от ищеца на предоставения кредит, формулираното искане в исковата молба за допускане изслушването на съдебносчетоводна експертиза по поставените въпроси следва да бъде оставено без уважение като ненеобходимо. От друга страна, предвид характера на процесните установителни искови претенции съдът намира за 3 неотносим въпроса относно конкретно заплатените от ищеца суми по договора. По отношение на ГПР по договора по делото вече е уважено доказателственото искане по чл.

190 ГПК.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.05.2025 г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца– с препис от депозирания писмен отговор.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190, ал. 1 ГПК ответника „Фератум България“ ЕООД най-късно в първото по делото открито съдебно заседание да представи по делото заверен препис от: процесния договор за потребителски кредит № 613731 от 14.04.2018 г., погасителния план и Стандартен европейски формуляр към същия, при изготвени такива, като му УКАЗВА, че при неоснователно непредставяне на същите в указания срок и на основание чл. 190, ал. 2, вр. чл. 161 ГПК съдът може да приеме за установени обстоятелствата, за които страната е създала пречки за събиране на посочените доказателства, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца в останалата му част.