Определение № 712 от 19.03.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 712 гр. София, 18.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно частно гражданско дело № 20241000500676 по описа за 2024 година

Производство по чл.248 ГПК.

Производството по делото е образувано по подадена частна жалба от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество срещу определение № 977 от 05.12.2023г., постановеното по гр.д.№ 403/2021г., по описа на Окръжен съд Перник, с което е изменено протоколно определение от 12.10.2023г., в частта относно разноските, като е осъдил КОНПИ да заплати на адв.Г. Д. сумата от 6842.40 лв. (шест хиляди осемстотин четиридесет и два лева и четиридесет стотинки) дължимо адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, на осн.чл.232, вр.чл.78, ал.4 ГПК, съобразно прекратената част от производството.

Срещу определението са депозирани две частни жалби както следва:

Жалбоподателят КПКОНПИ изтъква факта, че направеното искане за присъждане на разноски в прекратителната част на производството е несвоевременна и преклудирано.

Искането е могло да бъде направено до края на съдебното заседание в което е направено искането с вх.№ 3953/28.06.2023 г. по описа на ПОС, в случая първото о.с.з., в което е и даден ход на делото, а именно в проведеното на 29.06.2023 г. първо по ред о.с.з. в което е докладвана молбата. В случая, адв.Д. не е поискал своевременно присъждането на разноски по отношение на прекратената част от производството по горепосоченото дело. Счита, че не е съобразено, че цената на исковете срещу Д. и А. И.и е различна. Несъобразяването на индивидуализацията на исковете и изчисляването на възнаграждението по общата цена на съединението искове е погрешно. Освен това адвокат Д. е поискал съдебни разноски, които по никакъв начин не са съобразени с предоставената на ответника Д. И. адвокатска защита и не отговаря на тежестта и сложността на делото, респ. присъденият размер за адвокатски хонорар не отговоря на осъществената адвокатска защита, както и на фактическата и правна сложност на делото.. Следва да се съобрази, че оттеглянето на исковете е направено преди 1 проведененото първо съдебно заседание и даване на ход на делото. Следователно оттеглянето на иска, в частта касаеща отнемането на неналични парични суми, е подадена в предвидения законов срок и е процесуално допустима, а искането за присъждане на разноски по отношение на прекратената част от производството е несвоевременно и преклудирано. Освен това в настоящият случай, производството по делото е прекратено в частта му, касаеща искови претенции, които съобразно постановеното на 18.05.2023 г.

Тълкувателно решение 4/2021 на ВКС не подлежат на отнемане в полза на държавата, тъй като не представляват установено налично имущество в патримониума на ответниците към края на проверявания период. Новопостановеното тълкувателно решение е задължително за съдилищата и държавните органи, поради което дадените в същото разрешения са взети предвид от Комисията, която в изпълнение на постановеното е депозирала искане за частичен отказ от иск. В тази връзка, съдът правилно е прекратил производството по делото в частта, касаеща претенции за неналично имущество. Счита за неправилно определението в частта, с която на основание чл.157, ал.2, вр. с §5, ал.2 от ПЗР на ЗОНПИ Комисията е осъдена да заплати адвокатско възнаграждение. Видно от посочената разпоредба съдът присъжда разноски според изхода на делото. В конкретния случай, не е налице постановено решение за отхвърляне на иска в частта, касаеща прекратяване на делото, като липсва изрична законова норма за присъждане на разноски при прекратяване на делото, поради намаляване размера на исковата претенция. В тази връзка, считам за неприложими цитираната разпоредба, касаещи присъждане на разноски в зависимост от изхода на делото чл.157, ал.2 от ЗОНПИ, която визира определяне на съдебни разноски и държавна такса при приключване на делото с решение, а не при прекратяване на производството по делото с определение, какъвто е настоящия случай.

Жалбоподателят Д. Г. И. твърди, че Определение № 977/05.12.2023г., постановено от Окръжен съд- Перник по гр.д. № 403/2021 г., в частта, в която съдът е оставил без уважение искането на адвокат Д. за присъждане на разноски за сумата над 6842.40 лева до сумата 19381 лева за оказана от последния безплатна адвокатска помощ и съдействие по отношение на оттеглените от КОНПИ искове е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Посочва, че в нарушение на чл.2, ал.5 Наредба № 1 /2004r. е изчислил дължимото адвокатско възнаграждение не по отношение на всеки от оттеглените искове, за които производството по делото е прекратено, а върху общия сбор на цената на всички оттеглени искове. Намира, че в конкретния случай дължимото адвокатско възнаграждение следва да се изчисли отделно за всеки от оттеглените искове, за които производството по делото е прекратено. Моли определението да бъде отменено в частта, в която първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на адвокат Г. Д. за присъждане на разноски за сумата над 6842.40 лева до сумата 19381 лева.

Ответницата по ч.ж. Е. И. оспорва тази на Комисията и моли съда да потвърди определението като правилно и законосъобразно в тази част. Посочва, че при тълкуване на разпоредбите на чл.7, ал.2 и чл.2, ал.5 от Наредбата под материален интерес по смисъла на чл.7, ал.2 законодателят е имал предвид цената на всеки един от обективно кумулативно 2 съединените искове, а не техния сбор. Затова намира втората ч.ж. за основателна.

Частната жалба на КОНПИ и на Д. И. са подадени в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което са процесуално допустими.

По същество съдът намира жалбата на КОНПИ за неоснователна, а тази на Д. И. за основателна по следните съображения:

С искова молба КОНПИ е предявила пред ОС- Перник субективно съединени искове срещу Д. Г. И. и А. А. И. с правно основание чл.153 ал.1 ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност в размер на 548237.23 лева.

На 20.12.2021г. между Д. Г. И. и адвокат Г. Д. е сключен договор за правна защита и съдействие, по силата на който адвокат Г. Д. е приел да представлява по настоящото дело Д.

Г. И. безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

С молба от 29.06.2023г. на основание чл.232 ГПК Комисията е оттеглила част от предявените съединени искове срещу Д. Г. И., както следва: иск с правно основание чл. 151, вр. чл. 142, ал. 2, т. 1, вр. ал.1, вр. чл. 141 ЗОНПИ за претендирана сума в размер на 222945.96 лева и иск с правно основание чл. 151, вр. чл. 142, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 141 ЗОНПИ за претендирана сума в размер на 64540 лева.

На 12.10.2023г. е проведено о.с.з., като ответникът Д. Г. И. е представляван от адв.Г. Д.. В това съдебно заседание преди произнасяне на съда относно направеното от Комисията оттегляне на част от съединените искове адв.Д. е направил искане за присъждане на разноски за оказана от последния безплатна адвокатска помощ и съдействие на Д. Г. И. по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. чл. 36, ал. 2 ЗА и чл. 78, ал. 4 ГПК по отношение на исковете, оттеглени от КОНПИ с молба от 29.06.2023г.

С Определение от 12.10.2023г.. постановено по гр.д. № 403/2021г. ОС - Перник е прекратил производството по делото в частта досежно предявените от Комисията съединени искове срещу Д. Г. И., с правно основание чл. 151, вр. чл. 142, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 141 ЗОНПИ за претендирана сума в размер на 222 945.96 лева, и с правно основание чл. 151, вр. чл. 142, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 141 ЗОНПИ за претендирана сума в размер на 64540 лева.

Със същото определение от 12.10.2023г., е оставил изцяло без уважение искането на адвокат Г. Д. за присъждане на разноски за оказана от последния безплатна адвокатска помощ и съдействие на Д. Г. И. по отношение на оттеглените исковете и прекратената част от производството.

С Определение № 977/05.12.2023г. постановено по гр.д. № 403/2021 г. Окръжен съд- Перник е изменил Определение от 12.10.2023г., постановено по гр.д. № 403/2021 г. ОС- Перник, в частта, с която е отхвърлил искането на адвокат Г. Д.- пълномощник на ответника Д. Г. И. за присъждане на разноски на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, като е постановил КОНПИ да заплати на адв.Г. Д. сума в размер на 6842.40 лева- дължимо адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, и на основание чл. 232 вр. чл 78 ал. 4 ГПК. Предмет на обжалване е именно това второ по време определение по чл.248 ГПК.

3

Настоящата съдебна инстанция намира, че ч.ж. на КПКОНПИ е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение по следните съображения:

Според нормата на чл.78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на производството по делото, като основанието за прекратяване е без значение, като щом ответникът е получил препис от исковата молба и е сторил разноски за да подаде отговор- в този случай за същия възниква право да бъде обезщетен за сторените разноски.За понасянето им от насрещната страна е без значение дали е било проведено първото съдебно заседание по делото, защото ответникът е длъжен да изчерпи доводите и възраженията си с отговора срещу исковата молба, а ползването на адвокатска помощ при тази му дейност е наложително, с оглед предвидените от процесуалния закон преклузии.

Затова всички разноски, свързани с ползването на такава помощ, се дължат на ответника при прекратяване на делото. Достатъчно условие за възникване на правото по чл.78 ал. 4 ГПК е разходите да са сторени след получаване на препис от исковата молба с указания по чл.131 ГПК срок и преди ответникът да е уведомен за прекратяване на производството, като въпросът за доказването на разходите е фактически.

В настоящия случай ответникът- Д. Г. И. не само е получил препис от искова молба, но е депозирал отговор и организирал защитата си по делото при провеждането на четири открити съдебни заседания до прекратяването му частично поради оттегляне на исковете от ищеца.

С молба от 29.06.2023г. Комисията на основание чл.232 ГПК е оттеглила част от предявените съединени искове срещу Д. Г. И., а с Определение от 12.10.2023г.. постановено по гр.д. № 403/2021 г. Окръжен съд- Перник производството по тези искове е било прекратено. Безспорно е, че съгласно разпоредбата на чл.78 ал.4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, в т.ч. и при частично прекратяване, в който случай правото на разноски е съответно на прекратената част. Няма пречка правото на разноски да бъде уважено и към момента на частичното прекратяване поради допуснатото изменение, като в този случай ответникът ще има право на направените до този момент разноски, свързани и съответни на прекратената част от исковата претенция.

Настоящият състав на съда намира, че при липсата на специални правила в ЗПКОНПИ относно разпределението на отговорността за разноски при прекратяване на делото (налице са процесуални правила, касаещи други хипотези на разпределение на разноските - чл. 157, ал. 2 и чл. 158, ал. 4 и, ал. 5), приложима по силата на чл. 159 от ЗПКОНПИ се явява нормата на чл. 78, ал. 4 ГПК. Съгласно чл.78 ал.4 вр.ал.3 ГПК ответникът има право на разноски не само когато предявеният срещу него иск е отхвърлен, но и при прекратяване на делото. В процесуалния закон не са разгледани отделните причини за прекратяване на производството - недопустимост на иска, оттегляне или отказ от иска.

При уреждане на отговорността за разноски законът не прави разлика и от гледна точка на причините за недопустимост на иска - дали се касае за изначална и настъпила впоследствие недопустимост поради отпадане на някоя от предпоставките за предявяването му. Във всички тези случаи правната последица е една и съща и за всички тях важи правилото на 4 чл.78 ал.4 ГПК, без оглед поведението на ответника, защото от значение е обстоятелството, че съдебното производство е образувано и прекратено по инициатива на ищеца. Според приложимата правна норма направените от ответната страна разноски са в тежест на ищеца (в този смисъл изцяло Определение № 249 от 30.04.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1400/2014 г., I г. о., ГК).