Решение № 755 от 26.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 755 гр. София, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина И.

Мила П. Л. при участието на секретаря Теодора Цв. С.а в присъствието на прокурора С. Б. А. като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261100604562 по описа за 2026 година

С присъда от 20.05.2026г по нохд № 6493/2025г на СРС, НО, 99 състав, подсъдимият Г. Т. Ш. е признат за виновен и на основание чл.343б , ал.1 вр. чл.54 вр. чл.2,ал.1 от НК е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година и „Глоба“ в размер на 102,26 евро

На основание чл.66, ал.1 от `НК с присъдата е отложено изтърпяването на наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от три години.

С присъдата, на основание чл.343г от НК, подсъдимият Г. Т. Ш. е „Лишен от право да управлява МПС“ за срок две години, като от него приспаднато времето , през което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред.

С присъдата на основание чл.343б, ал.5 от НК е отнет лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х 3“ с рег. № ****

В срока по чл. 319, ал.1 от НПК, е постъпила жалба от защитата на подсъдимия Ш., с искане присъдата да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна и въззивната инстанция да постанови нова, с която подсъдимото лице да бъде признато за невиновно и оправдавано по повдигнатото му обвинение. Алтернативно се иска присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд.

1

В жалбата се изложени оплаквания за неправилно и превратно интерпретиране на събраните по делото доказателства, като се оспорва убедителността на доказателствата, които съдът е приел, че подкрепят обвинителната теза. Защитата посочва, че е налице нарушаване правата на подзащитния и от полицейските служители, в резултат на което изначално и безвъзвратно е влошено процесуалното му положение. Твърди се, че са събрани доказателства, пораждащи съмнения относно съставомерността на деянието от субективна страна.

Софийски градски съд в разпоредително заседание на 15.07.2026г., проведено по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелства по делото , не се налагат разпити на подсъдимия, свидетели или изслушване на вещи лица..

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитата поддържа жалбата с наведените в нея оплаквания, пледира, актът на първоинстанционния съд да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен, постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Навежда се и довод за обвинителен уклон, предубеденост, липса на обективност и безпристрастност на съда, което според защитата е видно от мотивите към присъдата.

Подсъдимият поддържа изложеното от своя защитник. В предоставената му от съда последна дума иска да бъде оправдан.

Представителят на СГП намира жалбата за неоснователна и съответно атакуваната присъда за правилна и законосъобразна. Прокурорът счита, че атакуваният съдебен акт е постановен при наличието на категорични доказателства, сочещи авторството на деянието и наложеното наказание на подсъдимия е съобразено с всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства.

Софийски градски съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, взе предвид разпоредбите в закона и извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с изискванията на чл.314 от НПК, намери, че не са налице основания за нейната отмяна или изменение, поради следните съображения :

Присъдата си контролираната инстанция е постановила при изяснена фактическа обстановка, която безспорно се установява въз основа на доказателствата, събрани и проверени по време на съдебното следствие. Първоинстанционният съд е анализирал последователно и задълбочено цялата доказателствена съвкупност и мотивирано е направил своите фактически изводи. След като прецени всички доказателства по делото, настоящият съдебен състав, не намери основания за промяна на фактическата обстановка, която е следната:

Подсъдимият Г. Т. Ш. е роден на **********г в Израел, с израелско гражданство. неженен, работи като управител на собствен бизнес, неосъждан, със 2 средно образование, живущ в гр. София, ж.к. **** с ЛНЧ ****, невладеещ български език.

На 18.04.2024г около 01.30ч в гр. София, подсъдимият Ш. управлявал собственият си лек автомобил, марка „БВМ Х3“ с рег. № ****. В автомобилът като пътник на предната дясна седалка била свидетелката Т.. Подсъдимият управлявал автомобила си по бул. Фр Нансен като направил ляв завой по бул. Евлоги и Христо Георгиеви, в посока към ул. Г.С.Раковски и навлязъл в пътното платно за насрещно движение.

Свидетелите С.П. и М.Н., полицейски служители при 01 РУ-СДВР били назначени като АП 83/17 за времето от 19.00ч на 09.04.2024г до 07.00ч на 10.04.2024г.

При обход на маршрута в района на бул. Евлоги и Христо Георгиеви и ул. Фр.Нансен същите възприели нарушението, което извършил подсъдимия, навлизайки с управлявания от него лек автомобил в платното за насрещното движение на бул.

Евлоги и Христо Георгиеви, поради което спрели за проверка Ш. пред № 5 на посочения булевард. По време на проверката на документите на водача и пътничката, полицейските служители се усъмнили, че водачът е употребил алкохол и тъй като не разполагали с техническо средство за проверка, същите поискали съдействия от друг полицейски екип- ППГ 220, който предоставил на свидетелите П. и Н. техническо средство „Алкотест дрегер 7510“ с фабричен номер ARBA-0147, преминал последваща проверка на 11.02.2024г. На място подсъдимият бил тестван с „Алкотест дрегер 7510“ с фабричен номер ARBA-0147, като първоначално били направени няколко неуспешни опита, като при последния в 01,34ч бил отчетен положителен резултат за употреба на алкохол 1,28 промила с проба 2364 и бил уведомен Дежурен офицер.

При така отчетения положителен резултата за употреба на алкохол от водача, били издадени АУАН GA № 785973/10. 04. 2024 и талон за медицинско изследване №0179084/10.04.2024г, връчен на подсъдимия в 02.55ч на 10.04.2024г. По време на проверката полицейските служители П. и Н. говорели с подсъдимия на английски език, както и ползвали свидетелката В. Т., за да превежда на Ш..

След приключване на проверката на място, подсъдимият бил придружен от свидетелите П. и Н. до УМБАЛ „Св.Анна“ - София за даване на кръвна проба. Около 03.14ч. свидетелят д-р М., дежурен лекар разговарял с подсъдимия на английски език, като му обяснил възможността да даде кръвна проба за изследване. Ш. имал агресивно поведение в болничното заведение към полицейските служители, обиждал ги и ги заплашвал, че ще намери къде живеят и семействата им, което било възприето от свидетеля М.. Подсъдимият отказал да даде кръв за химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол, което било отразено в протокол за медицинско изследване от д-р М., който Ш. подписал.

3

Впоследствие подсъдимият бил върнат на мястото, където бил спрян автомобилът, за да бъде извършени действия по разследването - оглед на местопроизшествие и претърсване и изземване на лекия автомобила, собственост на подсъдимия, за което били съставени съответните протоколи Изложената фактическа обстановка се подкрепа изцяло от събраните от първата инстанция по делото доказателства и доказателствени средства, както следва: обяснения на подсъдимия Ш., дадени в ход на проведеното съдебно следствие и тези приобщени по реда на чл.279, ал.2 вр. ал.1 т.3 от НПК от досъдебното производство, свидетелски показания на С.П. , М.Н., В. Т., Д. М., О.С. и П.И., приобщените по реда на чл.281 от НПК показания от досъдебното производство на свидетеля П., както и приобщените писмени доказателства протокол за медицинско изследване, АУАН № GA785973 от 10.04.2024г, Заповед № 225-486/10.04.2024г за прекратяване на регистрацията на лек автомобил с ДК № ****, Заповед № 225-485/10.04.2024г, с която на подсъдимия Ш. Т. Ш. е отнето временно свидетелството за управление на МПС, талон за медицинско изследване №0179084 от 10.04.2024г, разпечатка от „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARBA-0147 и поредна проба № 7292, справка за собственост на лек автомобил „БМВ Х3“ с ДК № ****.

Спазвайки принципа за достоверност на доказателствата, съставът на СРС, постановил атакувания съдебен акта е коментирал достатъчно задълбочено и прецизно целия доказателствен материал. Този съдебен състав споделя доказателствения анализ, изложен в мотивите към присъдата, поради което намира за безпредметно цялостното му обсъждане и преповтаряне в настоящото решение. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста /р.372/01.10.2012г. по н.д. № 1158/2012г., ВКС, Н.К., ІІІ Н.О/.

Правилно е приел СРС липса спор относно обстоятелството, че на посочената в обвинителния акт, време и място подсъдимият Ш. е управлявал лек автомобил с ДК № **** и след като е навлязъл в насрещното движение на бул. Евлоги и Христо Георгиеви в гр. София, е бил спрян за проверка срещу № 5 на посочения булевард от служителите на 01 РУ-СДВР, П. и Н.. Безспорно се установява, че в автомобила е била св. Т., която при започналата проверка от полицаите спрямо водача на МПС е превеждала на подсъдимия, тъй като същият не разбирал български език.

Полицейските служители П. и Н. са поискали съдействия от свои колеги за предоставяне на техническо средство за установяване употреба на алкохол от водач на МПС, тъй като за тях се е породило съмнение, че Ш. е употребил алкохол. Съобразно установените правила, подсъдимият е тестван с техническо средства водача за наличие 4 на алкохол в кръвта. Вследствие на отчетен положителен резултат за наличие на алкохол в кръвта на подсъдимия, а именно 1,28 % от техническото средства, са били съставени АУАН, талон за медицинско изследване, както и Ш. е било придружено до УМБАЛ „Свата Анна – София“ АД, където същият е отказал да даде кръв за химическо изследване. Този факти не се отрича от подсъдимия и се потвърждава от останалите свидетели по делото, както и съответно приложените и приобщени по делото писмени доказателствени средства.

Установява се, че на мястото на проверка е изпратена ДОГ при 01 РУ-СДВР, в състав разследващ полицай И., оперативен работник С. и експерт И., където са били извършени първите действия по разследването – оглед на местопроизшествие и претърсване и изземване на лекия автомобил, собственост на подсъдимия на местопроизшествието.

По отношение на оплакванията на защитата, свързани с осигуряване на възможността подсъдимият да разбере правата си и по -конкретно тези свързани с правото да даде кръв за изследване или съответно да откаже., настоящата инстанция намира следното: след установяване на положителната проба с техническото средство на подсъдимия е издаден талон за кръвно изследване, което е връчено на същия на 10.04.2024г в 02,55ч, за което се е подписал. Към този момент свидетелката Т. е била на мястото на проверката и както самата тя заявява в своя разпит е превеждала на Ш. какви са действията на полицейските служители и какво предстои да бъде направено.

Подсъдимият е имал агресивно поведение спрямо полицейските служители, които са го придружили до УМБАЛ „Св.Анна“ , в този смисъл са освен показанията на свидетелите П. и Н., така и показанията на свидетеля д-р М., които се подкрепят и от съставения от него протокол за медицинско изследване, където е отбелязано, че поведението на лицето е агресивно. С оглед изложеното нелогични са обясненията на подсъдимия относно твърдението му, че именно полицейските служители са го подвели като са му казали, че е по-добре да не даде кръв за изследване с цел да го злепоставят процесуално, предвид, че резултата от техническо средство незначително превишава дефинираното в закона количество като престъпление. Правилно в този аспект първата инстанция е разсъждавала относно възможността подсъдимия да избере поведението си, което е безспорно негов личен избор, както и относно хипотезата, че полицейските служители са дали съвет да не дава кръв за изследване , за да не се установят резултати, покриващи единствено критериите за административно нарушение. Подобни данни в делото не са налице. Полицейските служители, извършили проверката не са лица заинтересовани лица от резултат, който ще бъде установен, както и не биха могли с оглед своята компетентност да предположат какви ще бъде резултата от изследването на кръвта на подсъдимия. В този смисъл въззивната инстанция намира, че подобни твърдения са неоснователни и представляват единствено предположение, ползвани за изграждане на защитата на 5 подсъдимото лице, които не намират подкрепа в доказателствата по делото. От друга страна съдържанието на доказателствата по делото установяват, че подсъдимият е имал контакт с дежурния лекар в болничното заведение, който е говорил английски език и също го е уведомил, че може да даде кръв, като Ш. е имал тази възможност до вписването на отказа му в протокол за медицинско изследване. Отделно от това агресивно поведение на подсъдимия към полицаите, което се доказва от свидетелските показания на д-р М., отразеното от него в протокол за медицинско изследване и свидетелски показания на П., Н. към момента на пребиваване в болничното заведение, не предполага Ш. да се е доверил, да е поискал и да се вслушал в дадените евентуално съвети на полицаите. Подсъдимият е подписал собствено ръчно медицинския протокол, удостоверяващ отказа му даде кръв за изследване.