Решение № 4549 от 17.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4549 гр. София, 17.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора М. Петрова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20221100500104 по описа за 2022 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №20089348 от 08.04.2021г., постановено по гр.д.№25828/2019г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 66-ти състав, е признато за установено по предявените от "Б.П.Б."АД, с ЕИК *******, срещу "Б.Ж.С." ЕООД, с ЕИК *******, при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.430 от ТЗ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 10.00 лв., представляваща дължима сума за подновяване на учредена в полза на банката ипотека по договор за кредит №586/22.02.2007г.; сумата от 95.76 лв., представляваща плащания по застрахователни полици, съгласно опис №В/15/15071/2013г. по договор за кредит №586/22.02.2007г.; сумата от 156.54 лв., представляваща плащания по застрахователни полици, съгласно опис №В/11/11116/2017г. по договор за кредит №586/22.02.2007г.; както и сумата от 10.00 лв., представляваща нотариална такса и такса за вписване за подновяване на учредена в полза на банката ипотека по договор за кредит №587/10.05.2007г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 30.01.2018г. до окончателното им плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 13.02.2018г. по ч.гр.дело №6835/2018г. по описа на СРС, Г.О., 158 състав; като са отхвърлени предявените искове за сумата над 1

10.00 лв. до пълния предявен размер от 493.36 лв., представляваща дължима сума за подновяване на учредена в полза на банката ипотека по договор за кредит №586/22.02.2007г.; както и за сумата над 10.00 лв. до пълния предявен размер от 493.36 лв., представляваща нотариална такса и такса за вписване за подновяване на учредена в полза на банката ипотека по договор за кредит №587/10.05.2007г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 30.01.2018г. до окончателното им плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 13.02.2018г. по ч.гр.дело №6835/2018г. по описа на СРС, Г.О., 158 състав, като неоснователни. С решението е осъден ответника - "Б.Ж.С." ЕООД, с ЕИК *******, да заплати на ищеца - "Б.П.Б."АД, с ЕИК *******, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 16.48 лв., представляваща направени разноски в заповедното производство, както и сумата от 82.41 лв., представляваща направени разноски в исковото производство. С решението е осъден ищеца - "Б.П.Б."АД, с ЕИК *******, да заплати на ответника - "Б.Ж.С." ЕООД, с ЕИК *******, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 273.08 лв., представляваща направени разноски в исковото производство.

Постъпила е въззивна жалба от ответника - "Б.Ж.С." ЕООД, с ЕИК *******, чрез процесуален представител адв.С. Т., с която се обжалва решение №20089348 от 08.04.2021г., постановено по гр.д.№25828/2019г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 66-ти състав, в частта, в която са уважени предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.430 от ТЗ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 95.76 лв., представляваща плащания по застрахователни полици, съгласно опис №В/15/15071/2013г. по договор за кредит №586/22.02.2007г.; както и сумата от 156.54 лв., представляваща плащания по застрахователни полици, съгласно опис

№В/11/11116/2017г. по договор за кредит №586/22.02.2007г.; ведно със законната лихва върху сумите, считано от 30.01.2018г. до окончателното им плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 13.02.2018г. по ч.гр.дело №6835/2018г. по описа на СРС, Г.О., 158 състав. Инвокирани са доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваните части, като постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че СРС неправилно и незаконосъобразно е обосновал краен извод за основателност на предявените претенции за дължимост на суми за застрахователни премии по сключени имуществени застраховки върху ипотекираното имущество, без да бъде отчетен факта, че ищецът, който от името и за сметка на ответника и без негово съгласие, е сключил застрахователни договори с предмет ипотекираните имоти за застрахователни суми значително надхвърлящи размера на задължението на ответника по двата сключени договора за банкови ипотечни кредити, което съответно е довело до дължимост на поголям размер на застрахователни премии. Предвид на изложеното моли съда да 2 постанови съдебен акт, с който да отмени решението на СРС в обжалваните части и да постанови друго решение, с което да отхвърли предявените установителни искове за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми: сумата от 95.76 лв., представляваща плащания по застрахователни полици, съгласно опис №В/15/15071/2013г. по договор за кредит №586/22.02.2007г.; както и сумата от 156.54 лв., представляваща плащания по застрахователни полици, съгласно опис №В/11/11116/2017г. по договор за кредит №586/22.02.2007г.; ведно със законната лихва върху сумите, считано от 30.01.2018г. до окончателното им плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 13.02.2018г. по ч.гр.дело №6835/2018г. по описа на СРС, Г.О., 158 състав.

Претендира присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски за платена дължавна такса и адвокатско възнаграждение, съгласно представен в съдебно заседание списък по чл.80 от ГПК.

Въззиваемата страна - "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД, с ЕИК *******, като универсален правоприемник на "Б.П.Б."АД, с ЕИК *******, чрез процесуален представител юрисконсулт П. А., депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба от ищеца. Поддържа се, че решението на СРС в обжалваните от ответника части е постановено при правилно прилагане на материалния закон и при съобразяване със събраните по делото доказателства. Твърди се, че след като към периодите, когато са сключени застрахователните договори с предмет ипотекираните имоти, ответникът има непогасени задължения по сключените договори за банкови ипотечни кредити, то за банката като кредитор има интерес от подновяване на застрахователните договори с оглед обезпечаване на вземанията си при неизпълнение от страна на длъжника - кредитополучател. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди решението на СРС в обжалваните от ответника части като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски.

Постъпила е насрещна въззивна жалба от ищеца

- "ЮРОБАНК

БЪЛГАРИЯ"АД, с ЕИК *******, като универсален правоприемник на "Б.П.Б."АД, с ЕИК *******, чрез процесуален представител юрисконсулт П. А., с която се обжалва решение №20089348 от 08.04.2021г., постановено по гр.д.№25828/2019г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 66-ти състав, в частта, в която са отхвърлени предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.430 от ТЗ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца за сумата над 10.00 лв. до пълния предявен размер от 493.36 лв., представляваща дължима сума за подновяване на учредена в полза на банката ипотека по договор за кредит №586/22.02.2007г.; както и за сумата над 10.00 лв. до пълния предявен размер от 493.36 лв., представляваща нотариална такса и такса за вписване за подновяване на учредена в полза на банката ипотека по договор за кредит №587/10.05.2007г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 30.01.2018г. до окончателното им 3 плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 13.02.2018г. по ч.гр.дело №6835/2018г. по описа на СРС, Г.О., 158 състав, като неоснователни. Релевирани са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението на СРС в обжалваните части, като постановено в противоречие на материалния закон. Твърди се, че неправилно първостепенният съд редуцира размера на дължимите от ответника такси за вписване за подновяване на учредени в полза на банката ипотеки по процесните два договора за банкови ипотечни кредити - договор за кредит №586/22.02.2007г. и договор за кредит №587/10.05.2007г..

Поддържа се, че след като към 10.05.2017г., датата на подаване на молбите в Службата по вписванията-гр.София за подновяване на сключените договорни ипотеки ответникът като кредитополучател по процесните договори за банкови кредити има непогасени задължения, то в тази хипотеза банката има интерес от подновяване на договорните ипотеки и има право да получи пълния размер на направените от нея разходи за заплащане на нотариални такси за вписване за подновяване на ипотеките.

По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени атакуваното съдебно решение в обжалваните части и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.430 от ТЗ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца разликата над сумата от 10.00 лв. до пълния предявен размер от 493.36 лв., представляваща дължима сума за подновяване на учредена в полза на банката ипотека по договор за кредит №586/22.02.2007г.; както и разликата над сумата от 10.00 лв. до пълния предявен размер от 493.36 лв., представляваща нотариална такса и такса за вписване за подновяване на учредена в полза на банката ипотека по договор за кредит №587/10.05.2007г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 30.01.2018г. до окончателното им плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 13.02.2018г. по ч.гр.дело №6835/2018г. по описа на СРС, Г.О., 158 състав.

Претендира присъждане в пълен размер на направените пред първата инстанция разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК. Претендира присъждане на разноски, сторени и пред въззивната инстанция. Представя в съдебно заседание списък по чл.80 от ГПК за сторените разноски във въззивното производство.

Ответникът по насрещната въззивна жалба - "Б.Ж.С." ЕООД, с ЕИК *******, чрез процесуален представител адв.С. Т. , депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената насрещна въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд при постановяване на решението в обжалваните части е анализирал събраните по делото доказателства и правилно е приложил материалния закон в частта, в която е отхвърлил като неоснователни предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.430 от ТЗ за сумата 4 над 10.00 лв. до пълния предявен размер от 493.36 лв., представляваща дължима сума за подновяване на учредена в полза на банката ипотека по договор за кредит №586/22.02.2007г.; както и за сумата над 10.00 лв. до пълния предявен размер от 493.36 лв., представляваща нотариална такса и такса за вписване за подновяване на учредена в полза на банката ипотека по договор за кредит №587/10.05.2007г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 30.01.2018г. до окончателното им плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 13.02.2018г. по ч.гр.дело №6835/2018г. по описа на СРС, Г.О., 158 състав. Твърди се, че към 10.05.2017г., датата на подаване на молбите в Служба по вписванията – гр.София за подновяване на учредените в полза на банката договорни ипотеки сключените между страните договори за банкови кредити - договор за кредит №586/22.02.2007г. и договор за кредит №587/10.05.2007г., са били прекратени поради изтичане на уговорения в тях срок, т.е. между страните не са съществували облигационни правоотношения, поради което за кредитополучателя не съществува задължение да заплаща разходи, които се дължат за подновяване на учредени в полза на банката ипотеки. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди като правилно и законосъобразно решението на СРС в обжалваните части.