Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 778 от 09.07.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1145/2024
Вид
Решение № 778
Подписан
09.07.2024
В сила
09.07.2024
Състав
Светлана Тодорова, Мая Недкова, Цветелина Георгиева Хекимова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269, ал. 1, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 778 гр. Варна, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова

Членове:

Мая Недкова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20243100501145 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 92266/07.12.2023г. от А. С. Н., ЕГН **********, чрез особен представител адв. А. Г. –ВАК срещу Решение № 3835/27.11.2023г. по гр.д. № 16436/2022 г. по описа на ВРС, с което ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че въззивникът дължи на „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК 103002253, следните суми: - 586,37 лв., представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода от 12.08.2019г. до 13.07.2022г., за адрес на потребление в *********, по фактури издадени за периода 14.10.2019г. – 14.07.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението; - 79,57 лв., представляваща сбор от обезщетения за забава върху главницата за периода от 13.11.2019г. до 16.08.2022г., за които суми има издадена Заповед за изпълнение № 5490/ 19.08.2022г. по ч.гр.д. № 11257/2022г. по описа на ВРС, на основание чл. 422 от ГПК.

Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Поддържа доводите изложени в отговора към исковата молба, като излага , че по делото ищеца не е доказал изправността на отчетното устройство , както и спазването на реда за отчитане предвиден в чл.23 ал.9 вр. ал.7 и чл. 67 ал.2 от приложените о делото ОУ 1 на дружеството ищец.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна.

В съдебно заседание по същество, въззивника редовно призован, чрез назначения й особен представител поддържа депозираната жалба, претендира уважаването и и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание по същество, въззиваемия, чрез процесуалния си представител поддържа депозирания отговор на въззивната жалба. Претендира отхвърляне на жалбата и потвърждаване на обжалваното решение, както и присъждане на сторените разноски.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по иск на „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК 103002253 срещу А. С. Н., ЕГН ********** с правно основание чл.422 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми : - 586,37 лв., представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода от 12.08.2019г. до 13.07.2022г., за адрес на потребление в *********, по фактури издадени за периода 14.10.2019г. – 14.07.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението; 79,57 лв., представляваща сбор от обезщетения за забава върху главницата за периода от 13.11.2019г. до 16.08.2022г., за които суми има издадена Заповед за изпълнение № 5490/ 19.08.2022г. по ч.гр.д. № 11257/2022г. по описа на ВРС, на основание чл. 422 от ГПК.

В исковата молба ищецът излага, че „Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД, в качеството си на В и К оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, е предоставил В и К услуги на ответника в качеството му на потребител с адрес на потребление – *********, заведен по партида с абонатен номер 1111295, чийто титуляр е ответникът. Съгласно чл.5, т.6 от Общите условия за предоставянето на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД, потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът не е направил. Твърди се, че съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия, ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми за използваните ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок той изпада в забава.Претендира уважаване на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения му от съда особен представител е депозирал писмен отговор, в който оспорва исковете като неоснователни. Твърди , че не е спазен редът на отчитане, уреден в чл. 23, ал. 9 ОУ на ВиК. Не е спазена и разпоредбата на чл. 67, ал. 2 ОУ . Оспорва техническата изправност на отчетното средство. Претендира отхвърляне на исковете.

В съдебно заседание страните поддържат становищата си.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните 2 предели на въззивното производство, очертани в жалбата, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Видно от приложеното ч.гр.д. № 11257/2022г. по описа на ВРС , съда е уважил заявлението на въззиваемия по чл.410 от ГПК и е издал в негова полза и против въззивника Заповед за изпълнение № 5490/ 19.08.2022г, за сумите от заявлението – процесното вземане.

Съобщението до длъжника е връчено редовно .

Предявен е по реда на чл.422 от ГПК иск от заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск по реда на чл.422 от ГПК, ищецът да докаже възникването на спорното право и дължимостта му спрямо ответника – длъжник към релевантния момент – датата на депозиране на заявлението му в съда, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право.

По делото не е спорно, а и е установено от представените писмени доказателства справка от СВ –Варна – л.71-75 от дело, че към дата на издаване на процесните фактури, ответникът А. Н. има качеството на потребител на В и К услуги с адрес на потребление *********, заведен по партида с абонатен номер 1111295. Страните са в договорно правоотношение съгласно приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водопроводните и канализационните системи.

Процесните отношения между страните се регулират при общи условия, издадени от ищцовото дружество и одобрени по съответния за това ред, доказателства за което са представени по делото.

Възражението на въззивника за неспазване на реда за отчитане предвиден в чл.23 ал.9 вр. ал.7 и чл. 67 ал.2 от същите съда счита за неоснователно по следните аргументи.

Съгласно чл. 35 от Наредба № 4/2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /наричана по-долу Наредбата/, а и съгласно Общите условия на ВиК оператора – чл. 23 ал.1, водомерите са отчитат на всеки три месеца, доколкото ответника е потребител на питейно битови нужди /чл. 23 ал.1 т.2 вр. чл. 3 т.1 от ОУ на ВиК оператора/.

3

Съгласно чл. 24, ал. 1 от ОУ на оператора, потребителят е длъжен да осигурява свободен и безопасен достъп на легитмините длъжностни лица на ВиК оператора за извършване на отчети на водомера на сградното водопроводно отклонение и на индивидуалните водомери, а съгласно чл. 23, ал. 4 от ОУ отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета, а при неосигуряване на представител отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде служител на ВиК оператора. Посочено е, че този ред не се прилага в случаите на дистанционно отчитане и при ползване на електронен таблет, какъвто е настоящия.

В конкретната хипотеза с оглед представената по делото Справка за недобора /л.

24,25/ и опис за отчети за абонат /л. 77-80 от дело /, в процесния период са правени ежемесечно отчети чрез таблет , като част от записванията са служебни без осигурен достъп, а част по сведение на абоната. Съгласно чл. 23, ал. 4 от ОУ и чл. 32, ал.4 от Наредбата при ползването на електронен карнет, както и при дистанционно отчитане не се изисква подпис на потребител. В случая при отчитането е използван електронен карнет, опис на отчетите от таблета е представен по делото и посочените в него показания на водомера съответстват на посочените в справката за недобора.

Неоснователно е и възражението на въззивникът за липса на годно измервателно средство. Видно от Констативен двустранен протокол № 1000002538 за подмяна на общ или индивидуален водомер от 08.07.2020г. на посочената дата на обекта на ответника е демонтиран водомер с № 40285 с метрологична проверка от 2014г. тоест към датата на подмяна не е бил изтекъл 10-годишният период, предвиден в чл.16, ал.4 от ОУ за извършване на периодични проверки на индивидуалните водомери. Монтирания нов водомер е с № 48156 с метрологична проверка – 2020г. Същевременно не се твърди и не са ангажирани доказателства да е било заявено от потребителя извършване на метрологична експертиза преди изтичане на този период съгласно предвидената в чл.16, ал.5 от ОУ възможност, поради което следва да се приеме, че средството за измерване е било в метрологична годност.

Възражението въззивника, че не е спазена разпоредбата на чл. 23, ал. 9 ОУ, е неоснователно. В действителност нормата урежда, че при водомери с дистанционно отчитане се извърша физическа проверка и отчет поне един път годишно. Тази проверка има за цел да установи, дали водомерът измерва правилно и точно. От една страна , в хода на производството на ищеца – въззивник е предоставена възможност да осигури достъп на вещото лице по ССЕ до процесния водомер с оглед установяване на твърденията му за неизправност на отчетното средство, от която той не се е възползвал. От друга страна, с оглед изложените по-горе мотиви , процесния водомер е технически изправен , поради което липсата на годишна физическа проверка на водомера от служител, не може да обоснове извод за недължимост на доставената и потребена от абоната вода.

Наред с изложеното за потребителят е била налице и възможност по чл. чл. 24, ал. 3 от ОУ в случай, че не е съгласен с показанията на техническото средство или отразеното от 4 страна на ВиК количество потребена вода да поиска уточняване с насрещната страна на извършване на замерване на водомера в удобно за двете страни време в срок не по-дълъг от една година от последното замерване, който към настоящия момент е изтекъл и дори не се навеждат твърдения от страна на потребителя, че е изпълнил тази процедура, уредена в негов интерес, поради което и съдът намира, че същият не може да се позовава на собственото си неправомерно поведение.

В хода на производството ответника - въззивник не е оспорил размера на задължението си към ищеца. Не е въвел и твърдения , че е платил сумите по процесните фактури.

От заключението на вещото лице по приетата по делото ССЕ, което настоящия състав кредитира , безспорно се установява , че по фактури за периода 14.10.2019г. – 14.07.2022г./подробно описани в заключението/ и за период на отчитане – 12.08.2019г. до 13.07.2022г. са налице задължения за клиент с абонатен № 1111295 чиито титуляр е ищеца, в размер на 586,37 лв. – главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги.