Решение № 2862 от 22.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2862 гр. Пловдив, 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20215330113282 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД против Л. И. П. (конституирана с Определение № 9135/25.08.2022 г. на основание чл. 227, ал. 1 ГПК на мястото на починалия ответник В. В. П.) кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 92 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед № 4178/10.05.2021 г. за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 7344/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VI граждански състав, както следва: сумата от 1 330 лв. – главница по Договор за стоков кредит № .., сключен между длъжника и „Банка ДСК” ЕАД; сумата от 251, 03 лв. – договорна лихва за периода 25.12.2019 г. до 25.11.2020 г., които вземания са прехвърлени на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД с Допълнително споразумение от 22.07.2020 г. и Приложение № 1.1./22.07.2020 г. към Договор за покупкопродажба на вземания (цесия) от 17.06.2020 г., сключен с „Банка ДСК” ЕАД, както и за установяване на вземането в размер от 114, 43 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 26.12.2019 г. до 26.03.2021 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 05.05.2021 г., до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че е кредитор на ответника по силата Допълнително споразумение от 22.07.2020 г. и Приложение № 1.1./22.07.2020 г. към Договор 1 за покупко-продажба на вземания (цесия) от 17.06.2020 г., сключен с „Банка ДСК” ЕАД, с което цедентът прехвърлил на ищеца процесните вземания срещу длъжника, които са индивидуализирани в посоченото приложение. За прехвърлянето на вземането длъжникът бил уведомен с изпратено уведомително писмо от цесионера в качеството му на упълномощен представител на цедента, изпратени до длъжника, но върнати в цялост с отбелязване “писмото е непотърсено”. Твърди, че на 25.11.2019 г. ответната страна сключила с „Банка ДСК” ЕАД договор за стоков кредит № ..., по силата на който кредиторът се задължил да отпусне на длъжника стоков кредит в размер на 1 330 лв. за закупуване от търговеца “Зенит Груп 05” ООД на стоки, която сума подлежи на връщане от страна на потребителя, ведно с възнаградителна лихва на 12 месечни вноски. Сочи, че с договора е установена фиксирана годишна лихва от 28, 67 % или 0, 0796 % на ден, като за процесния период е останала непогасена договорна лихва в размер от 251, 03 лв. Твърди, че на основание чл. 12 от Общите условия потребителят дължи и заплащане на обезщетение за забава, като на основание чл. 6 ЗМДВИП не е начислявано обезщетение за забава за периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. Сочи, че с подписване на договора ответникът е удостоверил, че е получил преддоговорна информация и е запознат с Тарифата за лихвите, таксите и комисионните. По така изложените съображения моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната страна В. В. П. е депозирала отговор на исковата молба, чрез назначения й от съда особен представител – адв. Г. Ю.. Излагат се доводи за неоснователност на предявените искове, които се оспорват по основание и размер. Оспорва обстоятелството, че ответната страна е уведомена за прехвърляне на вземането, като твърди, че уведомлението не е достигнало до нея. Поддържа, че в качеството си на особен представител няма връзка с ответната страна и не може да доведе до знанието на последната, че вземането е прехвърлено, дори с одобрението на съда. Твърди, че по делото не са представени доказателства за връчване на уведомлението до длъжника преди депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, респ. преди депозиране на исковата молба в съда. Сочи, че предвид изложените съображения в случая е налице незавършен фактически състав на цесията, поради което ответникът не е обвързан от прехвърляне на вземането и ищецът не е пасивно-легитимирана страна в производството. Оспорва представителната власт на лицето Д Д К – като лице, представляващо кредитора. Счита, че клаузите на т. 6 и т. 7 от Договора, установяващи годишния процент на разходите по кредита и задължение за лихви, са недействителни на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в договора не се съдържа информация как е формиран годишният процент на разходите по кредита от 32, 75 %. Твърди, че договорът е недействителен и на основание чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като е изготвен на шрифт – с размер по-малък от 12 пункта, като това обстоятелство се отнася и за Общите условия към договора.

2

Предвид изложеното се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 92 ЗЗД.

Производството е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията, обективирани в Заповед № 4178/10.05.2021 г. за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 7344/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VI граждански състав, както следва: сумата от 1 330 лв. – главница по Договор за стоков кредит № ...сключен между длъжника и „Банка ДСК” ЕАД; сумата от 251, 03 лв. – договорна лихва за периода 25.12.2019 г. до 25.11.2020 г., които вземания са прехвърлени на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД с Допълнително споразумение от 22.07.2020 г. и Приложение № 1.1./22.07.2020 г. към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 17.06.2020 г., сключен с „Банка ДСК” ЕАД, както и за установяване на вземането в размер от 114, 43 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 26.12.2019 г. до 26.03.2021 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 05.05.2021 г., до окончателното изплащане на задължението.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на основание чл. 47, ал.

5 ГПК, поради което и съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, като представи доказателства за изпълнение на указанията на съда в срок.

Искът е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл.

415, ал. 4 ГПК, поради което отговоря на специалните изисквания за неговата допустимост.

От договор за стоков кредит № ., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и В.

В. П. се установява, че между страните е породено правоотношение по договор за кредит, по силата на което кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя сумата от 1 330 лв. – представляваща цената на стоките, посочени в договора – мебели „Сахара“ на стойност от 1 3

330 лв. Кредитополучателят е поел задължение да върне сумата от 1 545, 47 лв. на 12 месечни погасителни вноски от по 128, 79 лв., с изключение на последната от 128, 78 лв., с падеж на първата вноска на 25.12.2019 г. и на последната вноска – 25.11.2020 г. В погасителния план е установен размерът на дължимата възнаградителна лихва от 215, 47 лв. Установен е фиксиран годишен лихвен процент от 28, 67 % и годишен процент на разходите от 32, 75 %.

В чл. 3 от Договора е установено, че сумата на кредита, предоставена за закупуване на стоките се усвоява еднократно безкасово по сметка на търговеца.

Договорът е сключен при отнапред установени Общи условия, които са представени по делото и са подписани от страна на потребителя – длъжник.

В клаузата на чл. 12 от Общите условията към договора е установено, че при допусната забава в плащанията на месечна вноска от деня, следващ падежната дата определена в договора, частта от вноската представляваща главница, се олихвява с договорния лихвен процент и с надбавка за забава от 10 процентни пункта.

В разпоредбата на чл. 16 от ОУ е установено, че кредиторът има право да прехвърли на трето лице правата си по договора за кредит.

С Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 17.06.2020 г., сключен между „Банка ДСК“ АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД страните са уговорили, че продавачът прехвърля на купувача вземанията, посочени в приемо-предавателен протокол. В дефинитивната разпоредба на т.1.1. от договора е установено, че вземания по смисъла на договора са всички, дължими на продавача суми по предоставените от него стокови кредити на физически лица със забава между 180 и 210 дни, които са просрочени и не се погасяват надлежно, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите им принадлежности, включително и с изтекли лихви, посочени в приемо-предавателния протокол.

По делото е представена извадка от Приложение № 1.1. от 22.07.2020 г., в който е посочено вземането по договора за кредит, включващ изтеклите лихви до датата на подписване на приложението, като задълженото лице е индивидуализирано с посочване на три имена и единен граждански номер.

Съдът намира, че в посоченото приложение е обективиран приемо4 предавателен протокол, индивидуализирани. в който прехвърлените вземания са

Договорът за цесия е породил своето правно действие. В случая е спазено изискването, установено в разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗПК, която установява, че кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице само ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност. С разпоредбата на чл. 16 от ОУ е установено, че кредиторът има право да прехвърли на трето лице правата си по договора за кредит, поради което в договора за кредит е предвидена възможност за прехвърляне на вземането. Клаузите на общите условия към договора за кредит са писмено приети с подписването им от страна на кредитополучателя – ответник, поради което установените с последните права и задължения, представляват неразделна част от договора и обвързват страните.

Прехвърлянето на вземането е произвело правното си действие по отношение на длъжника в съответствие с изискванията, въведени в разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, в който смисъл е и Решение № 156/30.11.2015 г. по т. д.

№ 2639/2014 г. на II т. о. на ВКС. По делото е представено пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионера да изпълни задължението по чл.

99, ал. 3 ЗЗД.

Длъжникът не е получил уведомлението за прехвърляне на вземането, доколкото по делото не са представени доказателства за получаване на уведомлението от длъжника.

Следва обаче да се приеме, че приложеното към исковата молба уведомление, изхождащо от цесионера в качеството му на пълномощник на първоначалния кредитор, и достигнало до длъжника с нея, представлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника. В този смисъл е и 5 константната практика на Върховния касационен съд 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о. напр. Решение №

Наистина ответната страна не участва лично в производството по делото, а е представлявана от назначен от съда особен представител на основание чл. 47, ал. 6 ГПК. Особеният представител на ответника притежава особено процесуално качество да защитава интересите на длъжника в хода на съдебното производство, като до назначаването му се е стигнало след като съдът е приел, че съобщението до ответника е редовно връчено по чл. 47, ал. 1 ГПК. Установената в нормата на чл. 47, ал. 5 ГПК фикция, съгласно която съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината, се прилага, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, но при всички положения в тази хипотеза съобщението и книжата до ответника се смятат за редовно връчени.