Решение № 307 от 23.12.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 307 гр. гр. Хасково, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Ст. М.ов при участието на секретаря Галина Ст. Георгиева като разгледа докладваното от Иван Ст. М.ов Административно наказателно дело № 20255640200799 по описа за 2025 година

Производството е на основание чл.59 и следващите от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – М. П. П., ЕГН **********, от ************** е депозирал жалба против Наказателно Постановление № 25-1253002481/09.09.2025г. на Началник Сектор в ОД-МВР- Хасково, Сектор Пътна полиция- Хасково, с което за това, че на 29.08.2025г. в 13:30 часа, в ************** в посока към ************** управлява лек автомобил „**************“ с рег.№ *********, собственост на фирма „*********, като след извършена проверка в масивите на МВР е установено, че автомобила няма сключена валидна и действаща задължителна застраховка Гражданска Отговорност към момента на проверката, с което за виновното нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева.

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят, поради което го обжалва в срок. Същият го счита за незаконосъобразно, противоречащо на материалния закон, както и че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правни норми от ЗАНН.

С оглед на което иска от съда да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно, в нарушение на материалния и процесуалния закон.

В съдебно заседание жалбоподателя- редовно призован, не се явява.

Упълномощения процесуален представител поддържа жалбата, счита, че са налице съществени процесуални нарушения, пледира за отмяна на 1 наказателното постановление и присъждане на направените по делото разноски.

ОТВЕТНИКА по жалбата- Началник Сектор в ОД-МВР- Хасково, Сектор Пътна полиция- Хасково- редовно призован, не се явява и не изпраща представител. С изпратено ведно с адм.-наказателната преписка становище, счита депозираната жалба за неоснователна и моли същата да не бъде уважавана, алтернативно претендира за прекомерност на сторените разноски от жалбоподателя, като адвокатското възнаграждение следвало да се редуцира до минималния предвиден размер.

С оглед представените по делото доказателства и събраните в съдебното заседание такива, съдът намира следното:

На 29.08.2025г. свидетелите Р. Б. Р. и И. Н. К.- служители на ОД-МВРХасково, Сектор „ПП“- Хасково, изпълнявали служебните си задължения.

През деня те били в района на **************, като около 13,30ч. същите спрели за проверка движещият се по същия булевард- до №32 в посока към **************, лек автомобил ************** с рег.№ *********. При извършената проверка установили, че собственик на автомобила е дружеството „*********, а водач е настоящият жалбоподател М. П. П. от *******. Установили също, че за този автомобил липсва сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Така на водача М. П. бил съставен АУАН серия GA

№4291368/29.08.2025г. и връчен същия ден лично на жалбоподателя, който го подписал без възражения. В акта е описано извършеното нарушение, а като цифрово изражение е описано това по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

Въз основа на АУАН серия GA №4291368/29.08.2025г. е издадено и атакуваното наказателно постановление № 25-1253-002481/09.09.2025г. на Началник Сектор в ОД-МВР- Хасково, Сектор Пътна полиция- Хасково, с което за виновното нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от КЗ на жалб.П. му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 01.10.2025г., а жалбата срещу него е депозирана пред адм.-наказващия орган на 08.10.2025г. – т.е. в законоустановения 14-дневен срок.

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК, предвид което съдът разгледа жалбата по същество.

Проверявайки по отделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление и законосъобразността, и обосноваността на наложеното наказание, в съответствие с материалните норми, съдът намира:

При съставяне на акт за установяване на административно нарушение серия GA №4291368/29.08.2025г. като цяло са спазени изискванията на ЗАНН, без да са налице съществени процесуални нарушения. Налице е съответствие на установената и правилно и ясно описаната фактическа обстановка към текста от закона, който е нарушен.

Съобразно разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ (действаща към момента на установяване на нарушението) Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко 2 лице, което: 1. притежава превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на превозното средство, да сключи застрахователния договор.“.

В случая контролните органи са установили, че автомобила е собственост на юридическо лице- дружеството „*********.

Представени са и данни, че едноличен собственик на капитала на описаното дружество е настоящия жалбоподател М. П..

Тук следва да се отбележи отграничението между юридическо лице и физическо лице. Касае се за различни правни субекти, с различна правосубектност, като както теорията, така и съдебната практика са еднопосочни в тази насока. Въпреки, че жалб.М. П. е едноличен собственик на капитала на дружеството- собственик на управлявания автомобил, от правна страна това са два различни правни субекта.

В случая е допуснато смесване на правосубектността на едноличния собственик на капитала и представляващ дружество, с физическото лице.

Доколкото описаната разпоредба на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ въвежда задължение за всяко лице, което притежава превозно средство, то в случая това задължение тежи върху собственика на конкретния автомобил, който собственик е дружеството „*********, а не представляващият го М. П..

По отношение на лицата- несобственици на управляваното МПС, законодателят е предвидил разпоредбата на чл.483, ал.1, т.2 от КЗ, която въвежда задължение за всяко лице, което управлява превозно средство, да има валидна за територията на Република България застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Т.е. в случая е описано допуснато нарушение от водача на МПС, но като нарушена материална норма е описана тази, указваща задълженията на собственика на МПС, а не на управляващия МПС. Допуснато е смесването на две различни разпоредби, визиращи задълженията на различни правни субекти.

В Наказателното постановление е допуснато и друго нарушение, което също се явява съществено.

Съобразно посочената разпоредба на чл.638, ал.1, т.2 от КЗ, „На лице по чл.483, ал.1, т.1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага: 1. глоба от 250 лв. – за физическо лице; 2. имуществена санкция от 2000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец.“.

В тази част е допуснато друго смесване на правни норми, доколкото видно от описаната разпоредба, на физически лица се налага адм.наказание „Глоба“, което е във фиксиран размер от 250лв. За юридическите лица се налага различно адм.наказание- „Имуществена санкция“, която също е във фиксиран размер- 2000лв.

В обжалваното наказателно постановление е допуснато смесване и по отношение на санкционната норма, доколкото е наложено наказание на физическото лице, което правилно е описано като „Глоба“, но размерът му от 2000лв. не съответства на предвидения в закона размер. Наред с това, основанието за налагане на конкретното адм.наказание е описано като 3 налагане на адм.наказание на едноличен търговец или юридическо лице, каквато е разпоредбата на чл.638, ал.1, т.2 от КЗ, вместо правилната разпоредба на чл.638, ал.1, т.1 от КЗ- касаеща налагане на адм.наказание на физически лица.

Следва да се поясни, че трябва да има съответствие между описателната част на нарушението и текста на самата нарушена разпоредба, а на следващо място- да има относимост и съответствие между нарушената материална норма и текста на съответната санкционна такава. С така направеното текстово описание в АУАН и НП правилно е била вменена адв.-наказателната отговорност на физическото лице. Но това коректно описание не съответства на разпоредбата на материалната норма, описана като нарушена. Не съответства и на разпоредбата на санкционната норма, въз основа на която е било наложено адм.наказание. Безспорно контролните органи са установили и описали текстово в АУАН, че нарушението е извършено от физическото лице.

Но при описване на нарушената материална правна норма, са допуснали разминаване и несъответствие, каквото е допуснато и при издаване на наказателното постановление, като е наложено адм.наказание на физическо лице, което се налага само на юридическите лица и едноличните търговци.

С това е допуснато съществено процесуално нарушение, породено от разминаването на текстовата част на нарушението, което е извършено, с текста на разпоредбата, на което основание е наложено адм.наказание.

Издавайки обжалваното наказателно постановление в този вариант, административно-наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение- свързано с нарушаване правото на защита на жалбоподателясъщият реално е бил лишен от възможността да разбере в какво по-точно се състои нарушението му, поради разминаване на описателната и цифрово изписаната част на нарушението с описателната и цифрово изписаната такава на текста, на чието основание се налага административното наказание.

Ето защо, съдът приема, че при издаването на процесното наказателно постановление, административно-наказващия орган не е изпълнил задълженията си- предвидени в ЗАНН, да отнесе правилно описаното нарушение и съответния текст от закона, който е нарушен към съответната санкционна норма, допускайки съществено процесуално нарушение- довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, поради което и обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

С оглед изхода на спора, на основание чл.63д от ЗАНН, в тежест на организацията, в чиято структура е административно-наказващият орган, следва да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски за заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото адвокат, с оглед представените доказателства, че същите са действително сторени. В случая е отправено и искане на другата страна за намаляването му, поради прекомерност, което изисква съдът да вземе отношение дали размерът е съобразен с фактическата и правна сложност на делото. Преценката е, че делото е приключило в едно съдебно заседание, а по своята правна сложност не се отличава от други аналогични случаи, а в съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя се е явил, пледирал е. Налице са доказателства- представен договор за правна защита и съдействие от адв.Д.

Н., в което е описано, че за процесуалното представителство е заплатена в брой сумата от 500лв. Налице е и възражение за прекомерност на сторените 4 разноски от страна на процесуалния представител на адм.-наказващия орган.

В тази връзка, съобразно разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба №1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения „Ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл.7, ал.2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение.“. От своя страна разпоредбата на чл.7, ал.2 от същата Наредба определя: „За процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните: 1. при интерес от 1000 до 10 000 лв. - 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв.“. В случая материалният интерес попада в тази хипотеза- над 1000 лв., като с прибавяне на горницата над хиляда лева- а именно 10% от 1000лв., което е 100 лв., се получава общо минимално възнаграждение от 500лв. Съобразно и степента на защита и процесуално представителство, както и съобразно изхода от делото, следва да се уважи искането за присъждане на разноски именно в минималния, определен от наредбата размер – а именно 500лв., който съвпада и с размера на сторените разходи съобразно представените писмени доказателства. Този размер съдът съобразно доводите на процесуалния представител на жалбоподателя и възражението за прекомерност на процесуалния представител на адм.-наказващия орган, намира за съответстващ на положения труд и осъществена защита и съдействие от страна на упълномощения представител на жалбоподателя. В тази връзка следва да бъдат присъдени разноски именно в този размер.