Решение № 29 от 03.04.2025, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. М., общ. М., обл. Враца, 03.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – М., II-РИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ат. Атанасова при участието на сеК.ря Надежда Д. Китова-Николчева като разгледа докладваното от Вяра Ат. Атанасова Административно наказателно дело № 20241450200418 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Д. Д. Д. от село К., общ. М. е обжалвал Наказателно постановление № ***/29.08.2024 година на Директора на РДГ гр. Б., с което за нарушение на чл.257 ал.1 т.3 вр. чл.188 ал.1 т.1 вр. чл.108 ал.1 т.1 от Закона за горите му е наложено, на основание чл.257 ал.1 т.3 от същия закон, административно наказание глоба в размер на 300 лева. Възраженията са в смисъл, че описаното във фактическата обстановка деяние се разминава с действително настъпилите събития и не кореспондира с възприетата правна квалификация.

Освен това се счита, че жалбоподателят неправилно е ангажиран като субект на административно-наказателна отговорност, тъй като, макар и заемащ длъжността „горски надзирател“, същият не отговаря за района, в който е извършено нарушението. На тази база се иска отмяна на наказателното постановление. Претендират се разноски.

В съдебно заседание Д., редовно призован, не се явява. Процесуалният му представител адв. Г. П. от ВрАК е развил доводи, подкрепящи основанията за отмяна на административния акт, изложени в жалбата. Претендират се разноски под формата на адвокатско възнаграждение. Представен е списък по чл.80 ГПК.

1

Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представители.

Постъпили са писмени бележки от юрисконсулт Марян Димитров в качеството му на процесуален представител на Директора на РДГ Б., съдържащи мотиви в подкрепа на тезата, че административните актове са издадени в съответствие с процедурните изисквания на ЗАНН и изложеното в тях напълно отговаря на изискванията за тяхното съдържание. По отношение на спора по същество, се посочва, че описаното нарушение се подкрепя по категоричен начин от събраните писмени и гласни доказателства. Претендират се разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На ******* година служители на РДГ Б. извършили проверка в землището на село Л.Б., общ. М., при която констатирали, че в държавната горска територия в отдел *** подотдел „**“ са отсечени 14 бр. дървета от дървесен вид „Бук“, без да са маркирани с контролна горска марка /КГМ/ в основата на пъна и без писмено позволително за сеч. По данните на сортиментната ведомост отсечените дървета се равняват на 6.61 пл. куб. м. дървесина. Резултатите от проверката били описани в констативен протокол Серия А00 № ****/******* година, с който на ТП ДГС М., което управлявало държавната горска територия били дадени предписания на длъжностното лице, което не е предприело своевременни действия по предотвратяване незаконните действия във въпросните отдел и подотдел да се състави АУАН.

За целта на 20.03.2024 година в ДГС М. пристигнали свидетелите К. К. и В. П.

– служители на РДГ Б.. От проведените на място разговори станало ясно, че горският стражар, отговарящ за държавната горска територия в землището на село Л.Б., общ. М., е Д. Д. Д.. За установеното на ******* година нарушение свидетелят К. съставил АУАН на Д.. Материалите, събрани в хода на административно-наказателното производство, били изпратени на РП Враца ТО М.. Слез преценка на съдържащите се в тях факти, с постановление от 10.07.2024 година прокурор Г. П е отказал да образува досъдебно производство поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер. Копие от прокурорският акт било изпратено на РДГ Б., където на 2

29.08.2024 година било издадено обжалваното в това производство наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите К. Х. К. и В. Г. П..

В хода на съдебното следствие по искане на процесуалният представител на жалбоподателя като свидетели са разпитани И. Я. М. – старши лесничей в ДГС М. и В. Х. Й. – зам. директор на същото стопанство, от чиито показания става ясно, че жалбоподателят заема длъжността „горски стражар“ в ДГС М. и като такъв отговаря за охранителен участък покриващ землищата на селата Л.Д. и Т. в община М..

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

Съдът, след като взе предвид доказателствата по делото, както и изложеното в НП и в жалбата на Д. Д., счита, че последната е основателна, като съображенията са следните:

АУАН е съставен на Д. Д. за това, че не е взел своевременно мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия в горски територии в отдел *** подотдел „**“, попадащ в землището на село Л.Б., общ. М. – държавна горска територия, в следствие на което са отсечени 14 броя дървета от дървесен вид „Бук“, равняващи се по сортиментна ведомост на 6.61 пл. куб. м дървесина, без да са маркирани с контролна горска марка в основата на пъна и без писмено позволително за сеч. Актосъставителят, а в последствие и наказващият орган са приели, че е налице нарушение по смисъла на чл.257 ал.1 т.3 и чл.188 ал.1 т.1 вр. чл.108 ал.1 т.1 от Закона за горите. Разпоредбата на чл.257 ал.1 т.3 от Закона за горите е по същество административнонаказателна и с нея законодателят е предвидил наказание глоба от 300 до 5000 лева за длъжностно лице или лице упражняващо лесовъдска практика, което не вземе своевременно мерки за предотвратяване и спиране на незаконни дейности в горските територии или за премахване на последиците от нарушенията. Според чл.188 ал.1 т.1 от Закона за горите предотвратяването и установяване на нарушения в горските територии се извършва от служители назначени от държавните предприятия, държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства – за горските територии – държавна собственост, предоставени за управление на съответните държавни предприятия по чл.163, както и за териториите по чл.187 ал.3. В чл.108 ал.1 т.1 3

ЗГ е предвидено, че сечите се провеждат въз основа на писмено позволително по образец, издаден от директора на съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство, или оправомощени от него длъжностни лица с висше лесовъдско образование – за горските територии – държавна собственост, както и за такива предоставени за управление въз основа на договор. Имайки предвид описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, настоящия състав споделя становището на процесуалният представител на жалбоподателя, че е налице несъответствие между описанието на нарушението и правната му квалификация, тъй като в цитираните разпоредби от Закона за горите не става ясно кои мерки своевременно е следвало да вземе жалбоподателя, за да се предотвратят и спрат незаконните действия в държавната горска територия.

В обстоятелствената част на административните актове липсва описание, като фактическо изложение, позволяващо но Д. да разбере в какво точно е обвинен и да организира своята защита. Това е така, тъй като в АУАН и НП не е посочено в какво конкретно се изразява неправомерното поведение на жалбоподателя. В административните актове подробно са описани последиците от нарушенията на режима по опазване и ползване на горската територия, които обаче са резултат от действия на други лица и от тях не става ясно каква е връзката им с поведението на Д.. Позоваването на разпоредбите от Закона за горите, приети като нарушени, без да е изложена фактология в тази връзка не обосновава повдигнатото практически обвинение, тъй като липсва описание на мерките, които не са взети от жалбоподателя като длъжностно лице с оглед на констатираните в държавната горска територия вредни последици.

Непосочването в административните актове на съставомерни елементи от състава на нарушението безспорно ограничава правото на защита на санкционирания, тъй като е недопустимо административно - наказателното обвинение да се обосновава на предположения. На следващо място събраните по делото доказателства не сочат жалбоподателя като субект на административно-наказателна отговорност. По делото не се спори, че към момента на установяване на нарушението – ******* година, както и на 20.03.2024 година, когато е съставен процесният АУАН, Д. е заемал длъжността „горски стражар“ в ТП ДГС М.. Спорният момент в случая е доколко същият е длъжностното лице, което отговаря за охранителният участък на държавната горска територия в землището на село Л.Б., общ. М.. В 4 тази връзка следва да се има предвид Заповед № 20/01.02.2024 година, издадена от Директора на ТП ДГС М. във връзка с подобряване охраната на горите, дивеча и рибата на територията на горското стопанство, с която се определят охранителните участъци в района на ТП ДГС М. по площ и отдели, отговорниците на охранителните участъци и старши лесничеите. На л.8-л.9 от съдебното дело е приложено заверено копие от въпросната заповед, от чието съдържание става ясно, че жалбоподателят Д. е определен за отговорник на охранителен участък в землищата на селата Т. и Л.Д. – горски фонд. Тези данни изцяло кореспондират със съобщеното от свидетелите В. Й. и И. М., като и двамата са категорични, че цитираната по-горе заповед не е променяна от датата на нейното издаване и е в сила и към настоящия момент. Тук следва да се има предвид и приложеното в заверено копие на л.6 гръб от делото писмо изх. № 239/13.08.2024 година от Директора на ТП ДГС М. до РДГ Б., от което става ясно, че цитираният в АУАН и НП отдел *** подотдел „**“, намиращ се в землището на село Л.Б. не попада в охранителен участък „Т.Л.Д.“ на горско-стопански участък Зверино, определен със Заповед № 20/01.02.2024 година на Директора на ТП ДГС М., където на длъжността „горски стражар“ е назначен Д. Д.. Обсъдените до тук писмени и гласни доказателства позволяват да се приеме, че макар и заемащ длъжността „горски стражар“ жалбоподателят не може да се разглежда като длъжностно лице, което не е изпълнило своевременно мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия в горските територии или за премахване на последиците от нарушенията, както са приели актосъставителят и наказващият орган. Наличната по делото доказателствена маса не съдържа данни, сочещи за наличие на виновно поведение у Д., тъй като същият не е бил длъжностното лице, комуто е било възложено като отговорник на охранителен участък да извършва охрана на гори от държавна горска територия в землището на село Л.Б., където е било установено мястото на извършване на нарушението и по тази причина не е имал задължението да предприеме произтичащите от чл.257 ал.1 т.3 от Закона за горите мерки. На база изложеното този състав счита, че жалбоподателят не е извършил описаното в административните актове нарушение, поради което наказателното постановление следва да бъде отменено.

С настоящото решение съдът, след като е разгледал спора по същество, следва да се произнесе и досежно разноските. В тази връзка страните чрез 5 процесуалните си представители са направили искания за присъждане на разноски, реализирани в рамките на настоящото производство. В тази връзка от жалбоподателят е предоставен договор за правна защита и съдействие и пълномощно, ведно със списък по чл.80 ГПК. Според чл.63д ал.1 ЗАНН, страните в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция, искането на жалбоподателя чрез пълномощникът му за присъждане на разноски е основателно. Съгласно чл.143 ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания акт, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако жалбоподателят е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. Видно от съдебните протоколи, съдържащи се в настоящото дело, Д. Д. е ангажирал като процесуален представител адв. Г. П. от ВрАК по договор за правна защита и съдействие, и пълномощно. От представените документите става ясно, че в хода на съдебното производство от страна на Д. са направени разноски в размер на 300 лева. Тази сума е била отбелязана и в представеният по делото списък на разноските по чл.80 ГПК. Според чл.63д ал.2 ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата /ЗА/.