Определение № 624 от 05.03.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 624 гр. София, 05.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241000501372 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.

С разпореждане № 416/26.02.2025г. на и.ф. Председател на I –во т.о. на ВКС е прието, че частна жалба с вх. № 1515/21.01.2025г. има характер на молба по реда на чл.248 от ГПК, по която компетентен да се произнесе е САС.

В частната жалба на „ОББ“ АД с вх. № 1515821.01.2025г., имаща характер на молба по чл.248, ал.1 от ГПК, чрез нейния процесуален представител, се иска изменение на въззивното решение в частта на разноските, които са присъдени от въззивния съд на адв. И. Д. като процесуален представител на П. П.. Счита, че при определяне на присъденото адвокатско възнаграждение не е отчетена фактическата и правна сложност на делото, и че присъденото такова е прекомерно. Съдът не се е съобразил с решение на СЕС от 25.01.2024г. Прави искане за намаляване на разноските за въззивната инстанция. Поддържа, че следва да се приложи Наредбата за правната помощ при определяне на адвокатското възнаграждение.

Затова моли съда да измени решението си в частта за разноските като намали адвокатското възнаграждение присъдено на адв. Д. за въззивната инстанция.

П. П. не е депозирало писмен отговор в срока по чл.248, ал.2 от ГПК.

1

Въззивният съд като взе предвид доводите на страните, намира молбата по реда на чл.248, ал.1 от ГПК за допустима, като предявена в предвидения в процесуалния закон срок и от легитимирана страна. С нея се оспорват разноските, присъдени на насрещната страна, поради което не е необходим списък на разноските по чл.80 от ГПК като условие за допустимостта на производството. Разгледана по същество е неоснователна.

Съобразно чл.78 от ГПК разноски на страните се дължат според изхода на спора за всяка една от тях.

В случая въззивният съд е потвърдил обжалваното решение.

С оглед на това на ответника П. П. се дължат разноски в хипотезата на чл.78, ал.3 от ГПК. Респективно на неговия процесуален представител се дължи адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв. При определяне на присъдения с решението размер на адвокатско възнаграждение съдът е извършил преценка на фактическата и правна сложност на делото, на вложените усилия от процесуалния представител на страната за защита на нейните интереси в хода на процеса.

Минималният размер по чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, сега Наредба № 1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа/ в редакцията към ДВ бр.88/04.11.2022г./ е 2 757, 26 лв. Присъдени са 2000лв. адвокатско възнаграждение, като е преценено от въззивния съд в решението му по съществото на спора, че защитата е осъществявана както по въззивна, така и по частна жалба. Ето защо тази преценка не следва да бъде променяна.

Въззивният съд е присъдил възнаграждението като е съобразил решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. Трябва да се съобрази и обстоятелството, че адвокатското възнаграждение не следва да е в размер обидно нисък с оглед на положения труд от процесуалния представител на страната за защита на нейните интереси. В случая при намаляването на адвокатското възнаграждение въззивният съд е съобразил този принцип.

В молбата по реда на чл.248, ал.1 от ГПК/частна касационна жалба/ се съдържа довод за това по кой законов или подзаконов нормативен акт, следва да се определи размерът на адвокатското възнаграждение. Според жалбоподателят това е Наредбата за правната помощ. Съгласно чл.38, ал.2 от ЗАдв. Адвокатското възнаграждение, договорено по тази разпоредба се определя по реда на чл.36, ал.2 от ЗАДв. Последната препраща към Наредба 2

№ 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа/ променено наименование ДВ бр. 14/18.02.2025г./. Т.е. не е приложима Наредбата за заплащане на правната помощ. Тя има отношение към определяне адвокатското възнаграждение, когато е предоставена правна помощ по реда на Закона за правната помощ. Законът за адвокатурата и ЗПрП въвеждащ различен ред за определяне на адвокатското възнаграждение за предоставена процесуална защита по чл.38 ЗАдв. и чл.95 от ГПК. Поради изложеното този довод на „ОББ“ АД е неоснователен.

Изложените правни изводи обосновават неоснователност на подадената молба от по чл.248, ал.1 от ГПК .

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Обединена българска банка“ АД по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3