Определение № 399 от 10.03.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 399 гр. Плевен, 10.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно частно гражданско дело № 20254400500110 по описа за 2025 година Производство по чл. 248 ал.3 ГПК.

С определение на Плевенски РС №33 от 06.01.2025г., постановено по гр.д.№1824/2024г.по описа на същия съд е оставена без уважение като неоснователна молбата по чл.248,ал.1 ГПК на „ЕОС Матрикс“ЕООД за изменение на решение

№1633/29.11.2024г.,постановено по гр.д.

№1824/2024г.по описа на ПРС в частта за разноските за адвокатско възнаграждение .

Срещу така постановеното определение на ПРС е постъпила частна жалба от „ЕОС Матрикс“ЕООД гр.София,представлявано от управителя Р. М.Т.,чрез гл.юрисконсулт М. М.,с която същото се обжалва като неправилно и несъобразено с фактическите обстоятелства по делото.Изложени са доводи,че фактическата и правна сложност на производството се определя от предмета на делото,че в случая единствено е депозирана искова молба с твърдения,че вземането е погасено по давност ,като изп.дело служебно е изискано и приложено от съда.Производството се е развило в едно открито съдебно заседание ,не са правени допълнителни доказателствени искания,като се твърди,че не е налице фактическа и правна сложност.Жалбоподателят излага съображения ,че делото е с ниска фактическа и правна сложност и работата по него не обосновава толкова висок размер на адвокатското възнаграждение като заплатения от ищеца,като в тази насока са изложени подробни 1 съображения.Дружеството жалбоподател се позовава на цитирана практика на ВКС и на решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. относно критериите при определяне на адекватен размер на адвокатското възнаграждение,като счита,че преценката за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение се прави с оглед конкретните данни по делото и следва да бъде съобразена с действителната фактическа и правна сложност на делото,а не с разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.В заключение жалбоподателят моли Окръжния съд да отмени обжалваното определение на ПРС и вместо него да постанови друго,с което на осн.чл.248 ал.1 ГПК да бъде изменено решението на ПРС и на насрещната страна се присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер.

Ответницата по частната жалба Я. Г.,чрез своя пълномощник адвокат В.

В. от ПАК е депозирала писмен отговор в срока по чл.276,ал.1 от ГПК, в който взема становище,че частната жалба е неоснователна.Изложени са подробни доводи,че възнаграждението е съобразено с мин.размери,посочени в Наредба №1/2004г.

Окръжният съд като прецени изложените в частната жалба оплаквания , становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК,от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството по гр.д.№1824/2024г.е образувано на основание депозирана ИМ от Я. Г. ,чрез пълномощника й адвокат В. В. от ПАК,като е предявен иск по чл.439 ГПК за установяване недължимост на вземане по договор за банков кредит,прехвърлено с цесия на ответника,поради погасяването му по давност,което вземане в размер на 14 210лв.е вписано като нейно задължение в Централния кредитен регистър при БНБ.Съгласно представения договор за правна защита и пълномощно от 29.03. 2024г.ищцата е упълномощила адвокат В. В. от ПАК, като в договора е отразено,че на пълномощника е изплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1300лв.С писмения отговор на „ЕОС Матрикс“ ЕООД е направено възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на другата страна на осн.чл.78 ал.5 ГПК.С решението на ПРС предявения от ищцата Я. С. Г. иск с правно основание чл.439 ГПК е изцяло уважен,като със същото е признато за установено по отношение на ответника „ЕОС Матрикс“ЕАД гр.София,че 2 вземането за сумата 14 210лв., вписана като вземане в ЦКР при БНБ,произтичащо от договор за кредит с “Райфайзенбанк България“ЕАД от 21.07.2008г.,прехвърлено с цесия на ответника „ЕОС Матрикс“ЕООД,по издаден изп.лист по ч.гр.д. №5845/2009г.на ПРС,е погасено по давност.На основание чл.78 ал.1 ГПК дружеството-жалбоподател е осъдено да заплати на ищцата направените по делото разноски общо в размер на 1 892,40лв./ 1300лв.адв.възнаграждение,ДТ -568,40лв.и 24лв.такси ЧСИ/.

Молбата на „ЕОС Матрикс“ЕООД по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските,касае само размера на адвокатското възнаграждение.

За да остави без уважение молбата по чл.248 ГПК,ПРС е приел,че е уважена претенция за сумата 14 210лв.,като съдът е обосновал размера на претенцията,фактическата и правна сложност на делото и е приел,че адв. възнаграждение е дори под минимума на Наредба№1/2004г.Тези правни доводи на ПРС са правилни и се възприемат от въззивната инстанция.

В конкретната хипотеза се касае за договорено адвокатско възнаграждение ,изплатено изцяло от страната на пълномощника преди образуване на делото,а не за осъществено безплатно процесуално представителство от адвоката по реда на чл.38 ЗА.При съобразяване на решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 г. и актуалната практика на ВКС, въззивният съд приема, че нормите на ЗА, препращащи към Наредбата на ВАС, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения, на които е придаден задължителен характер с националната правна уредба противоречат на разпоредбите на чл. 101 § 1 от ДФЕС вр. с чл.

4 § 3 от ДЕС, поради което не е задължен да ги приложи. При преценката си за прекомерност на заплатеното възнаграждението на адвокат по делото по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът следва да съобрази действителната фактическата и правна сложност на делото, защитавания интерес и реалната стойност на осъществената адвокатска услуга.

В конкретната хипотеза адв.възнагрлждение на пълномощника на ищцата в размер на 1 300лв. е под установения в Наредбата мин.размер.При интерес 14 210лв.,мин.размер на адв.възнаграждение , съгласно чл.7,ал.2 т.3 е в размер на 1678,90лв.Съдът като съобрази материалния интерес-иск с цена 14 210лв.,който е изцяло уважен и в тази част решението на ПРС е влязло в сила,факта,че е проведено едно 3 съдебно заседание ,не са разпитвани свидетели,нито са назначавани експертизи, отчитайки ,че делото не е с висока степен на фактическа и правна сложност , както и осъществената от адвоката работа,изразяваща се в изготвяне на ИМ, явяване в съдебно заседание и депозирана писмена защита,приема,че заплатеното от ищцата възнаграждение за адвокат в размер на 1300лв.не е прекомерно.Същото е в размер под установения минимален такъв в Наредбата, съответства на действително извършената от пълномощника правна защита и на фактическата и правна сложност на конкретния спор.Не са налице предпоставките на чл.78,ал.5 ГПК за намаляване на размера на адв. възнаграждение, поради което и молбата на „ЕОС Матрикс“ по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските-заплатения от ищцата адв.хонорар е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Изводите на ПРС съвпадат с тези на въззивната инстанция,поради което определението на ПРС като правилно и законосъобразно следва да бъде изцяло потвърдено на основание чл.278 ал.4 ГПК във вр.с чл.248 ал.3 ГПК.

Водим от горното, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.278 ал.4 ГПК във вр.чл.248 ал.3 ГПК определение на Плевенски Районен съд №33 от 06.01.2025г., постановено по гр.д.№1824/2024г.по описа на същия съд.

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ , с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4