Решение № 3313 от 22.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3313 гр. София, 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ели Д. Анастасова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Гражданско дело № 20211100106261 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.

Софийски градски съд е сезиран с искова молба от Т. В. Ч. срещу „А.М.Г.“ ООД, с която се предявява иск за осъждане на ответника да заплати обезщетение на ищеца с цел репариране на претърпени неимуществени вреди от твърдяно непозволено увреждане.

Ищецът твърди, че на 01.05.2021г. на фона на снимка на ищеца, в популярната интернет-медия „А.“ /https://www.anteni.bg/ е публикувана редакционна статия под заглавие „Уволненият заместник-кмет Ч. в скандална схема с рушвети“. В ИМ се релевира, че с въпросната статия се разпространяват изключително цинични и безотговорни клевети по отношение на ищеца. В процесната статия е поместено следното съдържание: „В скандалната схема, от която е прибирал огромни суми всяка година, дълбоко бил нагазил заместник-кметът на София Т. Ч.. Става дума за рушвети между 5 и 10 хиляди лева на дете, в зависимост от самата забавачка, нейното местоположение, общия брой свободни места за конкретния район и набор, за който малчуганите кандидатстват. След класирането директорите били принудени да си затварят очите за фалшиво заявените критерии и да записват децата. Според колегите от Lupa.bg само определени директори, близки до Ч. са били в схемата. На родителите се казвало, че могат да вкарат децата си с фалшиво заявени критерии, които вдигат точките на децата им и така ги класират. Разбира се, срещу рушвет.“.

В ИМ изрично се подчертава, че макар и процесната публикация формално да се позовава на друга медия, след извършена от ищеца справка същият установил, че съдържащите се в процесната статия твърдения не са идентични с публикуваните твърдения на сайта „Лупа“. Посочва се още, че издател на процесния сайт „А.“ е „А.М.Г.“ ООД. Ищецът изтъква още, че процесната статия има редакционен характер /не е посочен автор/, поради което пряко ангажира издателя на медията като в конкретния случай е без значение от кое физическо лице или група лица е създадена тя и дали това е станало в рамките на трудово правоотношение или по друг начин.

В ИМ се посочва, че ищецът се чувства засегнат от заглавието на статията, 1 което е обидно и манипулативно: приписва му се участие в схема за вземане на рушвети и то при положение, че по негово време в Столична община са полагани изключителни усилия за преодоляване на хроничния проблем с недостига на места в детските градини, включително сигналите за нарушения са били разследвани от специален екип начело с известния криминалист Б.Б.. Посочено е още, че ищецът се чувства засегнат и от общия негативен подтекст на процесната статия, насочена към уронване на репутацията му, честта и личното му достойнство, както и от конкретните изрази в процесната статия /съчетани със заглавието/, с които директно се твърдят абсолютно неверните позорящи „факти“, че вземал „огромни рушвети“ „между 5 и 10000 лева на дете“, че директорите на детски градини „били принудени да си затварят очите“ и „само определени директори, близки до Ч. са били в схемата“. В резултата на посочените твърдения доверителят счита, че е бил обвинен в корупция, представляващо престъпление по Наказателния кодекс, което не е извършил. В тази връзка заявява още, че процесната статия цели да злепостави и унижи ищеца пред неограничен кръг лица в интернет, както и да атакува и урони публичната му репутация.

С оглед изложеното, ищецът моли съдът да му присъди обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане в размер на сумата от 25001 лв., ведно със законната лихва от 01.05.2021г. /датата на деликта/ до окончателното изплащане на вземането.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който заявява, че искът е неоснователен, предвид следните съображения: не са налице предпоставките от фактическия състав на предявения иск; публикацията възпроизвежда информация, която е разпространена и в други медии. С оглед изложените съображения счита предявения иск за неоснователен и недоказан.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-9 състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.

За да се уважи иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД следва да се установи кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав: правоотношение по възлагане на работа от страна на ответника, изразяващо се в реализирането на телевизионни предавания, репортажи и коментари; осъществен фактически състав от изпълнителя на работата по чл. 45 ЗЗД, който включва елементите: поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното, виновно поведение на непосредствения изпълнител. Субективният елемент от състава – вината, разбирана като конкретно психично отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се презумира, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД.

С изготвения по делото доклад /л. 38, стр. 2/ са отделени като безспорно установени и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните следните обстоятелства: обстоятелството, че ответникът издава електронна медия „А.“ и обстоятелството, че на 01.05.2021г. е публикувана статия със съдържание, отразено на приложените към исковата молба извлечения на хартиен носител /л. 11 и сл./. В тази връзка съдът приема, че ответното дружество, като доставчик на медийни услуги има качество на възложител по отношение на автора на статията, която е публикувана на електронния адрес на „А.“ /https://www.anteni.bg/, собственост на дружеството – ответник, защото като възлагане на работа по смисъла на чл. 49 ЗЗД следва да се третира натоварването на други лица с извършване на действия, които спадат към 2 областта, в която възлагащия упражнява собствената си дейност – в случая дейността по представяне и разпространение на информация чрез медиите. Тази дейност се извършва в интерес на издателя на електронното произведение, което дефинира положението му като възложител по отношение на автора на публикувания материал.

Възлагането на работата не предполага непременно зависимост между възложителя и изпълнителя, поради това е ирелевантно за настоящия спор дали ответникът и издателят на електронното произведение са в трудово правоотношение. В случая от съществено значение е фактът, че ответното дружество, като възложител и разпространител на информация, чрез електронен сайт, е имало възможност да контролира и направлява характера и съдържанието публикувания материал, поради което е без значение наличието или липсата на трудов договор между него и автора на статията. В този смисъл съдът изцяло възприема изразеното становище в Решение № 581 от 30.09.2010 г. по гр.д. № 1019/2009 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС и Решение № 404/13.07.2010 г. по гр. д. № 907/2009 г., ВКС, ІІІ г. о., в които е възприето, че издателят на печатно произведение, чрез своите длъжностни лица носи отговорност за верността на изнесената информация, както и че тя е резултат на добросъвестно журналистическо разследване. Издателят чрез своите длъжностни лица определя характера и съдържанието на публикуваните материали и носи отговорност на основание чл. 49 ЗЗД в качеството на възложител на работата по съставяне, подбор и поместване на електронни материали. Дали авторът на публикацията се намира в трудовоправни или гражданскоправни отношения с издателя или е свободно практикуващ журналист или гражданин е без значение за отговорността на издателя по чл. 49 ЗЗД.

С оглед гореизложеното съдът приема, че „А.М.Г.“ ООД има качество на възложител по отношение на автора на статията, поради което е пасивно легитимирана страна по предявения иск. В тази връзка съдът приема, че „А.М.Г.“ ООД отговаря за вредите, причинени от съдържащите се в статията клеветнически твърдения по отношение на ищеца.

В константната съдебна практика деянието се приема като съзнателен външнопроявен акт – действие или бездействие, а противоправността се разбира като накърняване на чуждо абсолютно субективно право – в процесния случай правото на лично достойнство на личността чрез неправомерно и необосновано психическо и емоционално негативно въздействие, без законово основание за това. Разпоредбата на чл.39, ал.1 от Конституцията на Република България прокламира правото на всеки да изрази мнение и свободно да го разпространи - писмено или устно, чрез звук или изображение. Ако това право не се използва, за да се увреди доброто име на другиго (ал.2), изразяването и разпространяването на мнение не е противоправно. Поради това всякакви твърдения и оценки за дадена личност могат да се разпространяват свободно, ако не засягат честта и достойнството й. Ако се касае за лице, чието име се коментира или се предполага във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие, изразяването на мнения с негативна оценка, които са във връзка с този пост, дейност или занятие, не съставлява противоправно поведение. Ако са разпространени оценъчни съждения, те не подлежат на проверка за вярност – такива съждения съставляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани само твърденията за конкретни факти, разпространени с печатно произведение, доколкото позорят 3 адресата. Но и в този случай издателят не носи отговорност, ако позорящите факти са верни.

При анализа на първите две предпоставки от фактическия състав на предявения иск – наличието на противоправно поведение от ответника, следва да се изложи следното:

В настоящия случай претендираните неимуществени вреди произтичат от няколко фрази, представляващи части от публикация от 01.05.2021г. на електронния адрес на „А.“, собственост на дружеството – ответник със заглавие „Уволненият заместник-кмет Ч. в скандална схема с рушвети“.

Във връзка с настоящия спор следва да се вземе предвид и обстоятелството, че с решение № 62/06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г., IV г. о. на ВКС е прието, че оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност – те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани само фактическите твърдения, но не и оценката на фактите. Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие. Такива оценки не могат да ангажират отговорността на автора им за обезщетяване на причинени неимуществени вреди на адресата, ако не засягат достойнството на личността (т. е. ако не съставляват обида).

По принцип, изказването на мнение чрез слово - писмено или устно, е конституционно гарантирано право на всеки гражданин, закрепено в чл. 39, ал. 1 от Конституцията на РБ (КРБ), като правото на мнение не е абсолютно. Ограничаването на правото да се изразява мнение, с оглед високата си обществена значимост и интензитет, е допустимо по изключение и само, за да се осигури защита на конкуриращ интерес и право и с цел охраната на други, също конституционно защитени права и интереси, и може да става единствено на основанията, предвидени в КРБ (чл. 39, ал. 2 от КРБ и чл. 10, ал. 2 от ЕКЗПЧОС). Не се допуска ограничаването със закон на други, извън посочените в чл. 39, ал. 2 и чл. 57, ал. 2 КРБ основания. Съгласно посочените текстове, свободното изразяване на мнение не може да се използва за накърняване правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.