Решение № 1547 от 27.07.2026, Административен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 1547

Сливен, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - IV състав, в съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ИГЛИКА ЖЕКОВА

При секретар ВАНЯ ФЪРЧАНОВА като разгледа докладваното от съдия ИГЛИКА ЖЕКОВА административно дело № 20267220700365 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба от О. Д. У., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], *** *** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0813-000155/18.06.2026 г. по чл. 171 т. 1 б. „з” подб. „бб“ от Закона за движението по пътищата, издадена от Полицейски инспектор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Ямбол, с която по отношение на жалбоподателя е разпоредено временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца. Оспорването намира правното си основание в разпоредбата на чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), като образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния акт. Оспорва възприетата в последния фактическа обстановка, която счита за неправилно установена, като излага подробни твърдения в тази насока. Моли съда да отмени оспорената заповед.

В открито съдебно заседание оспорващият, редовно и своевременно призован, се явява лично и с надлежно упълномощен адв. Н. Н. от ***. Поддържат жалбата при подробно изложени съображения от фактическо естество. Моли се съда да отмени атакуваната административна заповед, с претенция за присъждане на разноски в съдебното производство.

В открито съдебно заседание административният орган, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище, депозирано чрез пълномощник с подробни доводи оспорва жалбата, като заявява законосъобразност на атакуваната ЗППАМ. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски с молба за тяхното редуциране. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 18.06.2026 г. полицейски инспектор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Ямбол съставил Акт за установяване на административно нарушение бл. № 956993 срещу О. Д. У., в който приел, че последният е извършил административно нарушение по чл. 58 т. 4 и чл. 24 ал. 1 от ЗДвП, описано от фактическа страна, както следва: „На 07.06.2026 г. около 16:20 ч. на Автомагистрала „Тракия“ при км. 276 в посока [населено място] управлява лек автомобил Опел ГТ с рег. № [рег. номер], с. на фирма „Сливен Комерс“ ЕООД с ЕИК *********, като се движи в лентата за принудително спиране на автомагистралата, без да са налице изключенията на чл. 58 ал. 3 от ЗДвП. Водачът намалява рязко скоростта си на придвижване и спира, без това да е необходимо за предотвратяване на ПТП, създавайки по този начин непосредствена опасност за движението и принуждавайки движещото се зад него МПС да спре, за да избегне удар. Актът е съставен по преписка № 813000-5123/16.06.2026 г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Ямбол. Актът бил връчен на У. на същата дата, като същият вписал, че има възражения и предоставил Сведение, заведено с УРИ 813000-5175/18.06.2026 г. в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Ямбол. В същото заявил, че при движение по автомагистралата на процесната дата застигнал джип, който не му позволил да го изпревари; след като го изпреварил, навлязъл в участък от пътя в ремонт, движил се в дясна лента и настигнал колона от автомобили; джипът изпреварил цялата колона в лявата лента, след което навлязъл в дясната между автомобилите; тъй като У. трябвало да излезе от магистралата, като видял табелата за [населено място] се престроил в най-дясната лента за навлизане в отклонението; преминавайки край джипа, същият преминал вдясно и го притиснал към мантинелата, което провокирало У. да го изпревари и да спре пред него, за да му поиска обяснение; водачът на джипа му п. с. п., след което У. продължил по пътя си.

Въз основа на съставения АУАН, на 18.06.2026 г. Полицейски инспектор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Ямбол издал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0813-000155, с която на основание чл. 171 т. 1 б. „з“, подб. „бб“ от ЗДвП приложил по отношение на О. У. ПАМ, обективирана като „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца“. Заповедта била връчена на У. на същата дата. Жалбата срещу същата е депозирана пред настоящия съд на 19.06.2026 г.

По преписката е приложена Докладна записка рег. № р-4235/22.06.2026 г., съставена от Полицейски инспектор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Ямбол въз основа на постъпил сигнал с приложен запис от видеорегистратор, монтиран на управляваното МПС, ведно с разпечатка на GPS координати на мястото на извършване на нарушението. Според описаната в докладната записка фактическа обстановка, установена след преглед на представения видеоматериал, на 07.06.2026 г. в 16:16 ч. автомобилът, в който е поставен видеорегистраторът се движи в платното за движение в посока [населено място] по автомагистрала „Тракия“; В района на км. 282 изпреварва два автомобила и преминава в дясната пътна лента; В този момент е изпреварен от МПС Мерцедес с рег. № [рег. номер] и от ж. МПС с рег. № [рег. номер]; Автомобилът, в който се намира видеорегистраторът се движи зад ж. МПС в продължение на около 5 км.; През това време и двете превозни средства се движат в лявата пътна лента; В района на км. 276 те навлизат в участък от пътя, в който се извършват ремонтни дейности, като това е обозначено с пътни знаци, които указват на водачите да се престроят в дясна пътна лента; Двата автомобила застигат колона от МПС; Ж. автомобил се престроява в дясната пътна лента, а превозното средство, от което се извършва видеозаснемането продължава движението си в лявата лента и след като изпреварва 6 автомобила, също преминава в дясната лента; В този момент в 16:20 ч. ж. МПС с рег. № [рег. номер], движещо се в лентата за принудително спиране изпреварва автомобила, в който е монтиран видеорегистраторът, престроява се в съседната пътна лента, позиционирайки се пред него и без видима причина водачът му намалява скоростта си на движение и след това спира; Управляващото го лице излиза от превозното средство и тръгва към автомобила, от който се извършва заснемането; Ж., след това отново влиза в управляваното от него МПС.

По преписката е приложена Заповед УРИ 326з-2012/17.12.2025 г., с която Директорът на ОД на МВР – Ямбол е оправомощил длъжностни лица от дирекцията, които да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171 т. 1, б. „а“, „б“, „в“, „г“, „е“, „ж“, „з“ и „и“, т. 2, букви „а“, „б“, „в“, „д“, „е“, „л“, „м“, „н“, т. 2а б. „а“ и „б“, т. 2б, т. 4 и т. 4а от ЗДвП, измежду които по т. 1.6. от акта са посочени заемащите длъжност „Полицейски инспектор VI-IV степен“ в сектор „Пътна полиция“ за установени от тях нарушения със съставен АУАН на място на нарушението при условията на чл. 172 ал. 3, ал. 4 и ал. 4а от ЗДвП.

По преписката е приложен и приобщен по доказателствата оптичен носител на информация, съдържащ визирания в докладната записка видеоматериал. От прегледа на същия се установява, че описаната в тази записка фактическа обстановка е съответна на видеозаписа.

По преписката са приложени извадки от информационната система на МВР, от които се установява, че с. на лек автомобил с рег. № [рег. номер] е „Сливен Комерс“ ЕООД, п. от О. Д. У., както и цитираният по-горе сигнал от С. Б..

По делото по искане за оспорващата страна са разпитани като свидетели с. на жалбоподателя В. У. и И.. И.. Според показанията на свид. И., на процесната дата са управлявали с О. У. по автомагистрала „Тракия“, като след [населено място] се движели в скоростната лента, а пред тях джип правел „тапа“, подавали му сигнали, но той не се прибирал в дясната лента; У. успял да го изпревари, но свид. И. управлявал след джипа; с приближаване до моста знаците за ремонт сочели, че аварийната лента е за пристрояване и отбиване към [населено място]; У. тръгнал да се пристроява, а големият джип му „сякъл пътя“; джипът влязъл рязко в колоната в аварийната лента и направил предпоставка за ПТП; У. спрял да потърси отговорност на водача на джипа. Свид. У. заявява, че на процесната дата около 16:30 часа на магистралата преди [населено място] с. й направил опит за изпреварване, но пред него автомобилът не искал да се измести; всичко се случило много бързо, а в следващия момент били до мантинелата, а големият автомобил – джип или пикап опитал да ги избута от пътя; обозначено било, че пътят е в ремонт, скоростната лента не може да се използва и за престрояване трябвало да се премине в аварийната лента.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:

Оспорването е направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е допустимо.

Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като основателна и като такава, следва да бъде уважена.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, което го прави валиден. Оспорената заповед е издадена от Полицейски инспектор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Ямбол, действащ при спазване териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената му със Заповед УРИ 326з-2012/17.12.2025 г. на Директора на ОД на МВР – Ямбол териториална и материална компетентност. Като издадена от компетентен орган и в предписаната от закона писмена и предметна форма и съдържание, съдът приема атакуваната заповед като валиден акт. Заповедта е издадена въз основа на редовно съставен акт за установяване на административно нарушение.

Макар валидна, при преценка на съдържанието на оспорената заповед и относимите и приложими правни норми, съдът намира, че актът е немотивиран, респ. не съответства на нормативните изисквания за форма, при следните съображения:

Съгласно приложената в процесния случай норма на чл. 171 т. 1 б. „з“, подб. „бб“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се налага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач извън случаите по букви "а" – "ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от три месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 1 и 5, чл. 177, ал. 5, чл. 178ж, ал. 1, чл. 182, ал. 1, т. 6, ал. 3, т. 6, чл. 182, ал. 4 и чл. 183, ал. 8. Видно от съдържанието на процесната ЗППАМ, в същата липсва посочване на някоя от визираните в приложената и цитирана по-горе норма на чл. 171 т. 1 б. „з“, подб. „бб“ от ЗДвП разпоредби на чл. 175, ал. 1 и 5, чл. 177, ал. 5, чл. 178ж, ал. 1, чл. 182, ал. 1, т. 6, ал. 3, т. 6, чл. 182, ал. 4 и чл. 183, ал. 8. Тук следва да се посочи, че тези норми съдържат и по няколко различни хипотези, а в акта не е налице никаква конкретика досежно същите. Посочените в оспорената заповед като нарушени разпоредби са тези на чл. 58 т. 4, предл. второ и чл. 24 ал. 1 от ЗДвП. Първата от тези норми забранява на водачите на МПС да се движат в лентата за принудително спиране, а втората налага забрана водачите да намаляват скоростта рязко, освен ако това не е необходимо за предотвратяване на пътнотранспортно произшествие. Както се отбеляза по-горе, за да се приложи чл. 171 т. 1 б. „з“, подб. „бб“ от ЗДвП, следва да е налице някоя от изброените от законодателя хипотези на нарушения по чл. 175, ал. 1 и 5, чл. 177, ал. 5, чл. 178ж, ал. 1, чл. 182, ал. 1, т. 6, ал. 3, т. 6, чл. 182, ал. 4 и чл. 183, ал. 8, като за надлежното мотивиране на административния акт неговият издател следва да посочи коя от тях приема, че е налице. Изпълнението на това процесуално изискване е необходимо както предвид обстоятелството, че мярката „временно отнемане на СУМПС“ по чл. 171 т. 1 б. „з“ подб. „бб“ от ЗДвП се прилага при наличието на няколко различни по своя вид административни нарушения, но и предвид нормативно изискуемата яснота и конкретика при формиране на властническото волеизявление. Непосочването на коя конкретно хипотеза от изброените е възприета от ответния административен орган като нарушена препятства и съда да извърши дължимата преценка за съответствието на оспорения акт с материалния закон.

Разпечатката съдържа 29 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c59549fc-b28d-40af-8ba3-f8024046845b