Решение № 2083 от 04.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2083 гр. София, 04.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20251100502200 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 004419/05.02.2025 г. по регистъра на ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ, депозирана от длъжниците по изпълнението Й. Ц.

Д., ЕГН **********, и В. Ц. Д., ЕГН **********, наследници на Ц.Й. Д., ЕГН **********, срещу Постановление от 03.02.2025 г. по изпълнително дело № 20188410403522 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ, с което е отказано прекратяване на производството по изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Жалбоподателят счита, че от 2022 г. не са извършвани изпълнителни действия, поради което е настъпила перемпция на изпълнителното дело. Моли обжалваното постановление да бъде отменено.

„Юробанк България“ АД и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, съответно цедент и цесионер на вземането, предмет на изпълнителното дело, са уведомени за подадената частна жалба, като не са депозирали становище в законоустановения тридневен срок.

В мотивите по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител поддържа, че жалбата е неоснователна. Изложил е хронология на действията по изпълнителното дело и е посочил, че няма двугодишен период, в който да 1 не е предприемано изпълнително действие.

Съдът като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото са приети заверени преписи от книжа по изпълнително дело № 20188410403522 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ. Съгласно същите изпълнителното дело е образувано по молба с вх. № 084015/09.10.2018 г. на „Юробанк България“ АД срещу Ц.Й. Д. за събиране на сумите по изпълнителен лист, издаден на 04.06.2018 г. по гр.д. № 29904/2018 г. по описа на СРС, 58 състав, както следва:

12 498 лв., ведно със законната лихва, считано от 11.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата;

2230,82 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 12.12.2016 г. до 01.05.2018 г.;

223,24 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 12.12.2016 г. до 01.05.2018 г.;

216,80 лв., представляваща такса по кредита за периода от 12.12.2016 г. до 01.05.2018 г.;

303,38 лв., представляваща държавна такса;

851,07 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

Взискателят е помолил частния съдебен изпълнител да образува изпълнително дело и му е възложил да изпрати покана за доброволно изпълнение на длъжника, да извърши справка за притежавани МПС и да наложи запори върху тях, да извърши справка за банкови сметки и наети сейфове и да наложи запори върху тях, както и да наложи запори и възбрани по допълнителни молби.

Н а 31.10.2018 г. е наложен запор върху вземането за трудово възнаграждение на длъжника Ц.Й. Д.. На същата дата е изпратена и покана за доброволно изпълнение.

Н а 18.06.2019 г. е наложен запор върху банковата сметка на длъжника Ц.Й. Д. в „Банка ДСК“ ЕАД. На същата дата е изпратена и покана за доброволно изпълнение.

На 08.09.2020 г. взискателят „Юробанк България“ АД е направил искане 2 за налагане на запор върху пенсията на длъжника Ц.Й. Д., за извършване на справка за банковите му сметки и за извършаване на опис, оценка и публична продан на движими вещи от дома му.

На 09.09.2020 г. взискателят „Юробанк България“ АД е депозирал молба с идентично съдържание на тази от 08.09.2020 г.

Н а 27.10.2020 г. отново е направено искане за налагане на запор върху пенсията на длъжника, както и за извършване на справка за банкови сметки.

На 29.10.2020 г. е наложен запор върху пенсията на длъжника Ц.Й. Д.. На същата дата е изпратена и покана за доброволно изпълнение. На същата дата е наложен запор и върху всички сметки на длъжника в „Юробанк България“ АД.

На 09.06.2022 г. ЧСИ Н.М. е уведомен, че длъжникът Ц.Й. Д. е починал, както и че е преустановена месечната удръжка от пенсията на последния.

Изискано е удостоверение за наследници, от което е установено, че наследници на починалия длъжник са лицата В. Ц. Д. и Й. Ц. Д..

Н а 20.10.2022 г. взискателят „Юробанк България“ АД е подал молба, с която е възложил на ЧСИ М. да извърши проучване на имущественото състояние на длъжниците – справки в НОИ, БНБ, кадастъра, имотния регистър и общината, ОДМВР, НАП, ТР, за семейно положение и родствени връзки. С молбата е направено искане за налагане на запор върху възнагражденията и вземанията на длъжниците, банковите им сметки в „Юробанк България“ АД, възбрана на недвижимите им имоти и запор върху притежаваните от тях МПС.

На 20.12.2022 г. взискателят „Юробанк България“ АД е депозирал молба, с която е помолил ЧСИ да конституира наследниците на починалия длъжник и да извърши справки за банкови сметки, като наложи запори върху същите.

На 25.04.2023 г. В. Ц. Д. и Й. Ц. Д. са конституирани като длъжници. На същата дата са изпратени и покани за доброволно изпълнение.

На 03.10.2024 г. взискателят „Юробанк България“ АД е депозирал молба, с която е помолил ЧСИ да извърши справки за наличие на недвижимо имущество на длъжниците В. Ц. Д. и Й. Ц. Д., да наложи запори и възбрани на същите, ако се установи, че са налични и секвестируеми, и да насрочи опис, оценка и публична продан на същите. С молбата е поискано и извършването 3 на справка за наличие на банкови сметки, трудови и други възнаграждения и притежавани МПС на длъжниците, като е възложено на ЧСИ да наложи запор върху същите, ако се установи наличието им.

Н а 14.01.2025 г. длъжниците по изпълнението са депозирали молба с искане за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т.

8 ГПК.

Молбата е оставена без уважени с обжалваното Постановление от 03.02.2025 г.

На 05.03.2025 г. е депозирана настоящата жалба.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице срещу акт, подлежащ на обжалване, внесена е дължима такса, поради което същата е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК предвижда, че изпълнителното дело се прекратява, ако в продължение на две години не са извършвани изпълнителни действия.

Съгласно т. 10 от ТР от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС производството по изпълнителното дело се прекратява по силата на закона, а актът на съдебния изпълнител единствено констатира настъпилата перемпция. Следователно без значение е кога е издадено постановлението за прекратяване на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК от съдебния изпълнител – така Решение № 45/30.03.2017 г. по т.д. № 61273/2016 г. на IV Г.О. на ВКС и Решение № 42/26.02.2016 г. по гр.д. № 1812/2015 г. на IV Г.О. на ВКС.

Двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК тече от датата на последното извършено изпълнително действие по делото, респ. от датата на последната молба за извършване на такова, ако изпълнителното действие не е било извършено по причини, за които взискателят не отговаря – в този смисъл с а Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на IV Г.О. на ВКС и Решение № 48/17.09.2018 г. по гр.д. № 76/2018 г. на IV Г.О. на ВКС.

Давността и срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК се прекъсват с едни и същи изпълнителни действия.

В тълкувателната практика на ВКС – мотивите на т. 3 от ТР от 04.07.2024 г. по тълк.д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, както и в Решение № 4

448/04.07.2024 г. по гр.д. № 3976/2022 г. на IV Г.О. на ВКС напр., се приема, че водещо значение за прекъсването на давността е поведението на кредитора – отправено до съдебния изпълнител искане за извършване на изпълнителни действия. Ако действията не са били извършени поради причина, независеща от взискателя – вкл. поради бездействие на съдия-изпълнителя, давността (съответно двугодишният срок чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК) ще бъде прекъсната.

В същите мотиви по т. 3 от ТР от 04.07.2024 г. по тълк.д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че молбата за извършване на справки, в която е инкорпорирано и искане за налагане на запор или възбрана върху установеното имущество на длъжника, прекъсва давността, респ. срока по чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК. В мотивите по т. 10 от ТР от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС пък е посочено, че действията, предприети от съдебния изпълнител, упълномощен по реда на чл. 18 ЗЧСИ, прекъсват давността, респ. срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Като съобрази гореизложеното, въззивният съд приема, че не са налице предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на изп.д. № 20188410403522 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ. Делото е образувано през 2018 г., като на 31.10.2018 г., 18.06.2019 г., 08.09.2020 г., 09.09.2020 г., 27.10.2020 г., 29.10.2020 г., 20.10.2022 г. и 03.10.2024 г. са предприети изпълнителни действия, прекъснали срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В периода от образуване на изпълнителното дело до произнасянето на съдебния изпълнител на 03.02.2025 г., а и към настоящия момент, няма изтекъл двугодишен срок, в който да не са били предприети изпълнителни действия. Обжалваното постановление е законосъобразно, а жалбата следва да се остави без уважение.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 004419/05.02.2025 г. по регистъра на ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ, депозирана от длъжниците по изпълнението Й. Ц. Д., ЕГН **********, и В. Ц. Д., ЕГН **********, наследници на Ц.Й. Д., ЕГН **********, срещу Постановление от

03.02.2025 г. по изпълнително дело № 20188410403522 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ, с което е отказано прекратяване на 5 производството по изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на частния съдебен изпълнител и на страните за сведение и съобразяване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________